Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/857“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 2: | Ред 2: | ||
2. <i>Разг.</i> Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — <i>Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици.</i> Т. Влайков, Съч. I, 30. <i>— Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна.</i> Ил. Волен, ДД, 7. <i>Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат.</i> В. Пла-менов, ПА, 23-24<i>.Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: -Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за вен-чилката...</i> Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. <i>Страд. от</i> бодвам. П. <i>Възвр. от</i> бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — <i>На, порязах де %арад тоя човек. В ножчето се боднах...</i> И. Йовков, ВАХ, 92. — <i>Тя</i> [Меца] <i>си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира.</i> Ран Босилек, Р, 60. iii. <i>Взаим. от</i> бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода), бодвам си, бодна си. <i>Възвр. от</i> бодвам. БОДВА МЕ <i>несв.',</i> бодне ме <i>св., непрех.</i> Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме. | 2. <i>Разг.</i> Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — <i>Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици.</i> Т. Влайков, Съч. I, 30. <i>— Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна.</i> Ил. Волен, ДД, 7. <i>Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат.</i> В. Пла-менов, ПА, 23-24<i>.Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: -Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за вен-чилката...</i> Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. <i>Страд. от</i> бодвам. П. <i>Възвр. от</i> бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — <i>На, порязах де %арад тоя човек. В ножчето се боднах...</i> И. Йовков, ВАХ, 92. — <i>Тя</i> [Меца] <i>си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира.</i> Ран Босилек, Р, 60. iii. <i>Взаим. от</i> бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода), бодвам си, бодна си. <i>Възвр. от</i> бодвам. БОДВА МЕ <i>несв.',</i> бодне ме <i>св., непрех.</i> Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме. | ||
− | + | ---- | |
БОДВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бодвам <i>и от</i> бодвам се. <i>Отзад, точно над врата, дето,.., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина.</i> Г. Караславов, С, 46. <i>В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други,.. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си.</i> П. Вежинов, ДБ, 11. <i>И дане забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата.</i> П. Р. Слвейков, Р, 1871, кн. 2, 7. | БОДВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бодвам <i>и от</i> бодвам се. <i>Отзад, точно над врата, дето,.., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина.</i> Г. Караславов, С, 46. <i>В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други,.. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си.</i> П. Вежинов, ДБ, 11. <i>И дане забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата.</i> П. Р. Слвейков, Р, 1871, кн. 2, 7. | ||
− | + | ---- | |
БОДЕЖ<sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. <i>Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 140. | БОДЕЖ<sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. <i>Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 140. | ||
− | + | ---- | |
БОДВАНЕ | БОДВАНЕ | ||
<i>Дългият затворнически живот беше подкопал здравето и`. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудява-нето кашляше силно.</i> Д. Ангелов, ЖС, 384. 2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. <i>Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2) 242. // Болка от такова натискане. <i>Острият ръб се вряза в кръста му и той</i> [дядо Любен] <i>изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята.</i> К. Петканов, ДЧ, 378. | <i>Дългият затворнически живот беше подкопал здравето и`. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудява-нето кашляше силно.</i> Д. Ангелов, ЖС, 384. 2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. <i>Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2) 242. // Болка от такова натискане. <i>Острият ръб се вряза в кръста му и той</i> [дядо Любен] <i>изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята.</i> К. Петканов, ДЧ, 378. | ||
− | + | ---- | |
БОДЕЖ<sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Дървото калина<sup>1</sup>. | БОДЕЖ<sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Дървото калина<sup>1</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
− | + | ---- | |
БОДЕЛ <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бодил<sup>1</sup>. <i>От едната страна стояха около сто хиляди американци, обръжени със сопи, с дървени ножове, с копия и стрели, на които боделът беше направен или от рибена кост или от кремък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 91. <i>Двамина други физици,.., сумясали са да из-вдигат към облакът едно хвърчило, обръ-жено с металически бодел.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 22. | БОДЕЛ <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бодил<sup>1</sup>. <i>От едната страна стояха около сто хиляди американци, обръжени със сопи, с дървени ножове, с копия и стрели, на които боделът беше направен или от рибена кост или от кремък.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 91. <i>Двамина други физици,.., сумясали са да из-вдигат към облакът едно хвърчило, обръ-жено с металически бодел.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 22. | ||
− | + | ---- | |
БОДЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бода <i>и от</i> бода се. <i>Матей загуби представа за времето, пак изпадаше в тежки полусънища, през които едва сещаше боденето на инжекциите.</i> Ив. Венков, ХКН, 96. | БОДЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бода <i>и от</i> бода се. <i>Матей загуби представа за времето, пак изпадаше в тежки полусънища, през които едва сещаше боденето на инжекциите.</i> Ив. Венков, ХКН, 96. | ||
− | + | ---- | |
БОДЕЦ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> бод (в 7 и 8 знач.). | БОДЕЦ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> бод (в 7 и 8 знач.). | ||
− | + | ---- | |
БОДЕЦ <i>м. Спец.</i> Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. <i>За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 36. | БОДЕЦ <i>м. Спец.</i> Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. <i>За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 36. | ||
− | + | ---- | |
БОДИ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нов.</i> Дамска или бебешка дреха или спортно облекло със или без ръкави, която обхваща тялото до бедрата, подобно на трико и се закопчава обикн. отдолу между краката. <i>Патент на модната къща са блузите и бодитата от еластични материи.</i> СТ, 1999, бр. 13, 24. <i>Десетки български фирми вече шият ефирни бикини, сутиени, бодита.</i> ВЖ, 1999, бр. 48, 13. | БОДИ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нов.</i> Дамска или бебешка дреха или спортно облекло със или без ръкави, която обхваща тялото до бедрата, подобно на трико и се закопчава обикн. отдолу между краката. <i>Патент на модната къща са блузите и бодитата от еластични материи.</i> СТ, 1999, бр. 13, 24. <i>Десетки български фирми вече шият ефирни бикини, сутиени, бодита.</i> ВЖ, 1999, бр. 48, 13. | ||
− | — Англ. body | + | — Англ. body ’тяло’. |
− | + | ---- | |
БОДИАРТ <i>мн.</i> -няма, <i>м. Изк.</i> Вид изобразително изкуство, при което се рисува върху голо тяло. <i>Независимо дали някои го приемат, а други го отхвърлят, бодиар-тът е вече факт в изкуството</i>. СТ, 1999, бр. 52, 7. | БОДИАРТ <i>мн.</i> -няма, <i>м. Изк.</i> Вид изобразително изкуство, при което се рисува върху голо тяло. <i>Независимо дали някои го приемат, а други го отхвърлят, бодиар-тът е вече факт в изкуството</i>. СТ, 1999, бр. 52, 7. | ||
— Англ. body art. | — Англ. body art. | ||
− | + | ---- | |
БОДИБИ`ЛДИНГ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Нов.</i> Система от силови физически упражнения, с която се цели свръхразвитие на мускулатурата или изграждане на добро телосложе | БОДИБИ`ЛДИНГ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Нов.</i> Система от силови физически упражнения, с която се цели свръхразвитие на мускулатурата или изграждане на добро телосложе | ||
857 | 857 | ||
− | + | ---- | |
БОДИБИ`ЛДИНГ | БОДИБИ`ЛДИНГ | ||
Версия от 05:40, 28 ноември 2012
ивица, която заблестя между цветове по платното на широки и по-тесни ивици в строго правилни геометрични фигури. Д. Талев, ЖС, 40. Подава им по цветенце; всеки благодари и го втъква на гърди или на чело! Македонски го бодва в пушката си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 103. Изведнъж се сепвам. Нещо като че ме бодва. Т. Влайков, Пр. I, 169. Нещо го [Калитко] бодна по сърцето и помрачи радостта от завръщането му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Бачо Стоене —.. — Попчето се страшно заканя. Снощи си го много боднал с една дума и сега щял., биле да те тикне и в затвора. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. // Внезапно минава през главата ми някаква мисъл или усещам нещо, някакво чувство. Бодна ме някакво предчувствие и в следващия миг отскочих от пътеката. Н. Хайтов, ПГ, 106. Изведнъж ме бодва подозрение, че се крои нещо.
2. Разг. Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици. Т. Влайков, Съч. I, 30. — Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна. Ил. Волен, ДД, 7. Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат. В. Пла-менов, ПА, 23-24.Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: -Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за вен-чилката... Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. Страд. от бодвам. П. Възвр. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — На, порязах де %арад тоя човек. В ножчето се боднах... И. Йовков, ВАХ, 92. — Тя [Меца] си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира. Ран Босилек, Р, 60. iii. Взаим. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода), бодвам си, бодна си. Възвр. от бодвам. БОДВА МЕ несв.', бодне ме св., непрех. Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме.
БОДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодвам и от бодвам се. Отзад, точно над врата, дето,.., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина. Г. Караславов, С, 46. В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други,.. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си. П. Вежинов, ДБ, 11. И дане забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата. П. Р. Слвейков, Р, 1871, кн. 2, 7.
БОДЕЖ1 м. 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите. Хр. Смирненски, Съч. III, 140.
БОДВАНЕ
Дългият затворнически живот беше подкопал здравето и`. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудява-нето кашляше силно. Д. Ангелов, ЖС, 384. 2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2) 242. // Болка от такова натискане. Острият ръб се вряза в кръста му и той [дядо Любен] изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята. К. Петканов, ДЧ, 378.
БОДЕЖ2 м. Диал. Дървото калина1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОДЕЛ м. Остар. и диал. Бодил1. От едната страна стояха около сто хиляди американци, обръжени със сопи, с дървени ножове, с копия и стрели, на които боделът беше направен или от рибена кост или от кремък. П. Кисимов, OA I (превод), 91. Двамина други физици,.., сумясали са да из-вдигат към облакът едно хвърчило, обръ-жено с металически бодел. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 22.
БОДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бода и от бода се. Матей загуби представа за времето, пак изпадаше в тежки полусънища, през които едва сещаше боденето на инжекциите. Ив. Венков, ХКН, 96.
БОДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бод (в 7 и 8 знач.).
БОДЕЦ м. Спец. Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив. М. Тодоров и др., ТМСС, 36.
БОДИ, мн. -та, ср. Нов. Дамска или бебешка дреха или спортно облекло със или без ръкави, която обхваща тялото до бедрата, подобно на трико и се закопчава обикн. отдолу между краката. Патент на модната къща са блузите и бодитата от еластични материи. СТ, 1999, бр. 13, 24. Десетки български фирми вече шият ефирни бикини, сутиени, бодита. ВЖ, 1999, бр. 48, 13.
— Англ. body ’тяло’.
БОДИАРТ мн. -няма, м. Изк. Вид изобразително изкуство, при което се рисува върху голо тяло. Независимо дали някои го приемат, а други го отхвърлят, бодиар-тът е вече факт в изкуството. СТ, 1999, бр. 52, 7.
— Англ. body art.
БОДИБИ`ЛДИНГ, мн. няма, м. Нов. Система от силови физически упражнения, с която се цели свръхразвитие на мускулатурата или изграждане на добро телосложе
857
БОДИБИ`ЛДИНГ