Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/367“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ха как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите.</i> И. Петров, НЛ, 234. | <i>ха как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите.</i> И. Петров, НЛ, 234. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Прил. от</i> водовоз. <i>Водовозна бъчва.</i> |
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВЪ`РТ</b> <i>м. Индив.</i> Водовъртеж. <i>На този неотменен празник / на нищетата, водовърт / на всички болки и омрази</i> — / <i>гостува там самата смърт.</i> Ив. Мирчев, Стр, 41. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВЪРТЕ`Ж</b> <i>м.</i> Място в река, море и др., където водата се върти в кръг и увлича към центъра и надолу; въртоп. <i>И в Босфора, и в Дарданелите върху повърхността на водата наблюдавахме силни водовъртежи и ивици от пяна.</i> Д. Богданов, ТА, 8. <i>Двамата [неприятели] трогателно си помагаха. Общата опасност бе ги помирила изведнъж. Течението ги отнесе малко настрана. Там имаше малък водовъртеж. Той ги подхвана, завъртя ги.</i> Т. Харманд-жиев, КЕД, 107. <i>Моята лодка много пъти попада в опасни водовъртежи и само издръжливостта на мореплавателя ме спасяваше...</i> М. Марчевски, ТС, 120. • Обр. <i>Така</i>" <i>бае Стояне. Попаднах в един водовъртеж от противоречия и туй то.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 132. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВЪРТЕ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с водовъртеж. • Обр. <i>Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Гроздан и Андро.. търси израз и въплъщение в неизречените образи на поета: Ние сме онова, което прави от нас любовта.</i> Бл. Димитрова, Лав., 47. <i>Ако тръгна надалече., /и се загубя в шумове водовъртежни,</i> / .. / <i>ще ме преследва самотата.</i> Н. Зидаров, Ж, 68-69. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОДА`ЕН</b>, -айна, -айно, <i>мн.</i> -айни, <i>прил. Спец.</i> Който служи като източник за водоснабдяване. <i>В представата на тогавашния софиянец Витоша беше преди всичко вододайна зона и високопланинско пасище.</i> П. Мирчев, СЗ, 113. <i>Трябва да допълним, че повърхностните води проникват в дълбочина по други разломи, които пресичат во-додайните и изливат в тях водите си.</i> Н. Ненков и др., БС, 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОДЕ`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Спец.</i> Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. <i>Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата й седловина, вододел на Бяло и Черно море.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. <i>Пред нас е Гълъ-бец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница.</i> Л. Мел-нишки, ПП, 14. <i>Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордиле-рите и Андите.</i> Геогр. V кл, 101. |
2. <i>Техн.</i> Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. <i>Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели.</i> РД, 1950, бр. 196, 3. | 2. <i>Техн.</i> Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. <i>Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели.</i> РД, 1950, бр. 196, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОДЕ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Спец. Прил. от</i> вододел. <i>Местността Топилата (..), която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и Елешница, е важен туристически кръстопът.</i> М. Гловня и др., Р, 69. <i>Тук е мястото, дето вълците слизат от вододелния път на Горна Марица, пресичат реката и минават в областта на Искъра.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 97. <i>Втората група задачи на идейния проект на вертикалното планиране са: 6. Намиране главните водосливни и вододелни линии и свързването им със съществуващите и проектираните улици и площади.</i> К. Груев, ПГ, 355. <i>Вододелен връх. Вододелна височина. Вододелно било.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОЕ`M ще, което е запълнено с вода или е предназначено за събиране на вода; водохранилище, водовместили-ще, резервоар, басейн. <i>Реките прииждат в коритата сухи и пълнят канали и водоеми.</i> Ламар, ГМ, 6. <i>Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода.. И извън водоемите стават изпарявания — направо от сушата или чрез растенията.</i> Б. Русев, ЖНР, 7-8. <i>Само за няколко години водната площ по изкуствените водоеми на кооперативните стопанства нарасна повече от 20 пъти.</i> СП, 1958, бр. 151, 3. |
— Рус. водоем. | — Рус. водоем. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОЕ`МНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец. Рядко.</i> Водовместимост. <i>За съд с по-голямо сечение, в който трябва да се налее повече вода, за да се достигне до определена височина, казваме, че има по-голяма во-доемност.</i> Физ. X кл, 1965,125. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОЗАДЪ`РЖАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> 1. Който има свойство да задържа, да не пропуска вода. <i>От по-голямо значение е теренът [на басейна] да бъде водонепропусклив, което ще рече водозадържащият пласт да лежи плитко под почвата.</i> СП, 1958, бр. 151, 3. |
2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. <i>По този повод .. ще се направи., научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, про-тивоерозионни.. бразди.</i> ВН, 1958, бр. 2234, | 2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. <i>По този повод .. ще се направи., научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, про-тивоерозионни.. бразди.</i> ВН, 1958, бр. 2234, | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. <i>Коренът трябва да притежава смукателна сила</i>, <i>по-голяма</i> | 3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. <i>Коренът трябва да притежава смукателна сила</i>, <i>по-голяма</i> | ||
| − | |||
Версия от 12:29, 21 октомври 2014
ха как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите. И. Петров, НЛ, 234.
ВОДОВО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от водовоз. Водовозна бъчва.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВОДОВЪ`РТ м. Индив. Водовъртеж. На този неотменен празник / на нищетата, водовърт / на всички болки и омрази — / гостува там самата смърт. Ив. Мирчев, Стр, 41.
ВОДОВЪРТЕ`Ж м. Място в река, море и др., където водата се върти в кръг и увлича към центъра и надолу; въртоп. И в Босфора, и в Дарданелите върху повърхността на водата наблюдавахме силни водовъртежи и ивици от пяна. Д. Богданов, ТА, 8. Двамата [неприятели] трогателно си помагаха. Общата опасност бе ги помирила изведнъж. Течението ги отнесе малко настрана. Там имаше малък водовъртеж. Той ги подхвана, завъртя ги. Т. Харманд-жиев, КЕД, 107. Моята лодка много пъти попада в опасни водовъртежи и само издръжливостта на мореплавателя ме спасяваше... М. Марчевски, ТС, 120. • Обр. Така" бае Стояне. Попаднах в един водовъртеж от противоречия и туй то. Елин Пелин, Съч. IV, 132.
ВОДОВЪРТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с водовъртеж. • Обр. Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Гроздан и Андро.. търси израз и въплъщение в неизречените образи на поета: Ние сме онова, което прави от нас любовта. Бл. Димитрова, Лав., 47. Ако тръгна надалече., /и се загубя в шумове водовъртежни, / .. / ще ме преследва самотата. Н. Зидаров, Ж, 68-69.
ВОДОДА`ЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Спец. Който служи като източник за водоснабдяване. В представата на тогавашния софиянец Витоша беше преди всичко вододайна зона и високопланинско пасище. П. Мирчев, СЗ, 113. Трябва да допълним, че повърхностните води проникват в дълбочина по други разломи, които пресичат во-додайните и изливат в тях водите си. Н. Ненков и др., БС, 17.
ВОДОДЕ`Л м. 1. Спец. Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата й седловина, вододел на Бяло и Черно море. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Пред нас е Гълъ-бец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница. Л. Мел-нишки, ПП, 14. Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордиле-рите и Андите. Геогр. V кл, 101.
2. Техн. Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели. РД, 1950, бр. 196, 3.
ВОДОДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от вододел. Местността Топилата (..), която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и Елешница, е важен туристически кръстопът. М. Гловня и др., Р, 69. Тук е мястото, дето вълците слизат от вододелния път на Горна Марица, пресичат реката и минават в областта на Искъра. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Втората група задачи на идейния проект на вертикалното планиране са: 6. Намиране главните водосливни и вододелни линии и свързването им със съществуващите и проектираните улици и площади. К. Груев, ПГ, 355. Вододелен връх. Вододелна височина. Вододелно било.
ВОДОЕ`M ще, което е запълнено с вода или е предназначено за събиране на вода; водохранилище, водовместили-ще, резервоар, басейн. Реките прииждат в коритата сухи и пълнят канали и водоеми. Ламар, ГМ, 6. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода.. И извън водоемите стават изпарявания — направо от сушата или чрез растенията. Б. Русев, ЖНР, 7-8. Само за няколко години водната площ по изкуствените водоеми на кооперативните стопанства нарасна повече от 20 пъти. СП, 1958, бр. 151, 3.
— Рус. водоем.
ВОДОЕ`МНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Рядко. Водовместимост. За съд с по-голямо сечение, в който трябва да се налее повече вода, за да се достигне до определена височина, казваме, че има по-голяма во-доемност. Физ. X кл, 1965,125.
ВОДОЗАДЪ`РЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има свойство да задържа, да не пропуска вода. От по-голямо значение е теренът [на басейна] да бъде водонепропусклив, което ще рече водозадържащият пласт да лежи плитко под почвата. СП, 1958, бр. 151, 3.
2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. По този повод .. ще се направи., научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, про-тивоерозионни.. бразди. ВН, 1958, бр. 2234,
4. Водозадържащи канавки.
3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. Коренът трябва да притежава смукателна сила, по-голяма
