Page:RBE Tom2.djvu/331

те селото с мръсотията си! К. Петканов, ДЧ, 435. // Обикн. с предл. на. Правя нещо да придобие някаква лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил в досег продължително. Мисълта за него я накара да си спомни за досадните роднини от селото на баща й, които в съботен ден идваха на пазар в града и вмирисваха къщата им на чесън. Д. Димов, Т, 95. вмирисвам се, вмириша се страд.

ВМИРЙ`СВАМ СЕ несв.; вмириша се св., непрех. 1. Добивам лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия; усмърдявам се, увонявам се. — Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сте дошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123. Топлината се увеличава. Умрелите животни се вмирисват веднага. ъ. Шивачев, ПЮА, 174. // За храна — придобивам лош дъх, миризма и ставам негоден за ядене; увонявам се, усмърдявам се. — И да ти кажа ли, не си струва да се прави зян толкова месо. Двама сме, колко ще хапнем, останалото ще се вмирише. В. Андреев, ПР, 152. Обикновено преди да се размекне и вмирише, то [сиренето] се вгорчава. Н. Димов и др., ТМ, 149. Ако дойде до месото светлина, вода или топлина, то скоро ще захване да гние и да се вмирисва. Ступ., 1875, бр. 6, 47. Овощия и други неща, които са вредители на здравето или които са останали в дюкяните и са изгнили или са ся вмирисали, хвърлят ся в морето, реката или вън от града. Ф. Перец и др., НЗ, 69. // Обикн. с предл. на. Придобивам лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил продължително в досег. — Вмирисали сме се на тютюн, целите катранясваме, а ние други дрехи освен тия на гърбовете си нямаме. Сл. Македонски, ЕЗС, 58-59. Той не изтрезня цяла неделя и беше се вмирисал на ракия. Елин Пелин, Съч. III, 148. — От две години се вмирисах на кожа тук, дотегна ми вече! Д. Габе, МГ, 70. — Ще те послушам, Велчев,

— прекъсна го Лени. — Излез, моля те: дрехите ти ще се вмиришат. — Нищо им няма! — Но пречиш ми. Работа имам... О. Василев, Т, 162.

2. Рядко. Добивам дъх, миризма; замирис-вам. Който си готви с трески, гостоата му се на дим вмирисва. Н. Геров, РБЯ 1,141. О Рибата се вмирисва откъм (от) главата. Разг. За посочване, че неуспехът, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. — Бившият началник не беше на мястото си.. Направо казано, лош организатор.. Рибата се вмирисва откъм главата. М. Марчевски, П, 181

— Мидхад паша ръката си подава,.., и у гяурин спи.. Великият везир, той пък либерал... — Рибата от главата се вмирисва! — обади се отново Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 285.

ВМИ`РЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вмирисвам и от вмирисвам се. Той

[тати] неотстъпно прилагаше за себе си правилото „пени се, не пени, ке го ям“ и затова обираше всичко, което ние поради прекалено пресолване, подлютяване, пои-зоставяне, вкисване, дори и вмирисване, не можехме да ядем. Ив. Хаджийски, БДНН II,

17. Някой от „Хоремаг“ се досетил, че яйцата може да се похабят и около една седмица преди пълното им вмирисване част от тях били разпределени. ОФ, 1950, бр. 1847,2.

ВМИРЙША. Вж. вмирисвам.

ВМЙ`САМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); вмеся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вмесвам се, намесвам се. Стефана: Ами и сега ли с твойта добрина, Петко? Петко: Ти не се вмисай. П. Тодоров, Събр. пр II, 434.

ВМИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмисам се; вмесване.

ВМЙ`СЛЕНО нареч. Остар. Замислено. А Боян Магът се облегна о големия ана-лойпа рече вмислено, като го погледна право в очите. Н. Райнов, КЦ, 44. Той спря задъхан. Тя го слушаше вмислено. Сълзите бяха пресъхнали. Ив. Кирилов, Съч. И, 133.

ВМЙ`СЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмйс-ля се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Вмислям се. Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [без-разборчиво] сътрудничество. Д. Благоев,

ВМИСЛЮ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмислювам се; замисляне, вмисляне.

ВМЙ`СЛЯ СЕ. Вж. вмислям се и вмислювам се.

ВМЙ`СЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; вмйсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Замислям се над нещо, вдълбочавам се в нещо; вмислювам се. Когато писателят видя в цялост отпечатано своето произведение, той още по-ясно съзна неговите художествени слабости, вмисли се в тях и вече беше скроил плана за неговото коренно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149. Бяха се изтъркали тия свети думи [братство, свобода, равенство], но вмислете се сега, вмисле-те се добре в тях и ще почувствувате колко жива сила крият те и колко чар носят! Ас. Златаров, Избр. съч. И, 176. Той се вми-сляше в оценките за достойнството и природата на таланта й. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. Варвара унесено го погледва и въздъхва, вмислена в себе си. Ив. Кирилов, Ж, 92.

ВМЙСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вмислям се; замисляне, вмис-люване. Ала — крехка бе станала волята ми: — ни вмисляне в чужди вещания, ни строг зов на съвест —: нищо не крепеше