Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/251“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието — | + | <i>което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието — витийствуваше Иван Соколов.</i> Л. Стоянов{{попр|Отпечатано: „Соянов“, проверено при Изворите.}}, Б, 73. <i>Старият оратор на народните събрания обичаше да го слушат като витийствува, днес безжалостни викове побъркаха на желанието му.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 6. |
---- | ---- | ||
<b>ВИТИ`ЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витийствам; витийствуване. | <b>ВИТИ`ЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витийствам; витийствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИТИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Изкуство на вития; красноречие. <i>Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност.</i> Лит. X кл, 94. <i>Откъде идеше силата на | + | <b>ВИТИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Изкуство на вития; красноречие. <i>Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност.</i> Лит. X кл, 94. <i>Откъде идеше силата на Паисиевите и поп Стойкови слова ..? Не само витийство на перото беше то — .. — друго се криеше тук… Великата тайна на страстта.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. <i>Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 156. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИТИ`ЙСТВУВАМ</b>. Вж. витийствам. | + | <b>ВИТИ`ЙСТВУВАМ</b>. Вж. <em>витийствам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВИТИ`ЙСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витийствувам; витийстване. | <b>ВИТИ`ЙСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> витийствувам; витийстване. | ||
| − | + | <b>ВИТИЛИ`ГО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Мед.</i> Кожно заболяване, при което изчезва пигментът в отделни участъци на кожата и се появяват бели петна с различна големина и форма. <i>Една от евентуалните причини за витилигото са нарушенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция.</i> | |
| − | — От лат. | + | — От лат. vitiligo ’лишей’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витка. <i>Светна мома като ясно слънце, / редици й от злато плетени, / витици й от сребро виени.</i> Н. Геров, РБЯ I, 128. |
| − | 2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. <i>Румена по двор ходеше, / витици й се лъщеа / от тия бели грошове.</i> Нар. пес., СбНУ | + | 2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. <i>Румена по двор ходеше, / витици й се лъщеа / от тия бели грошове.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 231. —<i>Либе, Петкано, Петкано, / оми се и оплети се / у тънки-дребни витици.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 306. <i>Върни се, Ягне, върни се, либе, / да ми помогнеш низ дрен да слезна, / да ми откачиш русата коса, / да ми отвържеш тънки витици.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТИЧКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> витица. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИТИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Книж.</i> Отличаващ се с красноречие човек; оратор. <i>Още тогава се предвиждаше бляскавото политическо поприще на тоя вдъхновен вития. Той беше повече в опозиция на правителството.</i> СбЦГМГ, 200. <i>Нямам думи и всички думи на всички витии не са достатъчни словесно да изографисат нейния лик, както стоеше в почуда пред мене.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 73. <i>Двамата древни прочути витии, Демостен и Цицерон, много ся различавали един от друг по впечатленията, които те правели върху умовете на слушателите си.</i> ИЗ 1877, 1881, 180. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТКА</b> <i>ж.</i> 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витица. <i>Една витка от къдравите му коси бе паднала върху високото му хубаво чело.</i> Д. Спространов, ОП, 293. |
2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. <i>Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка.</i> Нар. пес., СбВСт, 395. | 2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. <i>Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка.</i> Нар. пес., СбВСт, 395. | ||
| − | 3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. <i>Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и | + | 3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. <i>Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и изопинат абата, чичо Глигор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга и изглажда плата по самото кросно, което полека се навива.</i> Т. Влайков, Пр I, 115. |
4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР). | 4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР). | ||
| Ред 33: | Ред 31: | ||
5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| − | + | 6. Крайщник от млин, зелник, тиквеник и др. (Т. Панчев, РБЯд). | |
7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ). | 7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Вия, извивам, въртя. <i>Главникот бърго виткат танецот секако, надесно, налево.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ I, 239. <b>виткам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Вия се, извивам се, въртя се. <i>И ватила да се виткат и да си клава рацете во лажичката .. Щъркот я гледат и како да я пожалал. — Що нещо, лисо, се виткаш?</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 126. <i>Терай по патот, що да може, ама ти се виткаш от пустио самар, що ти лежи на плешките.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 123-124. <i>Ак сум нашло сърма колан, / да се виткам како него / на твоята половина.</i> Нар. пес., СбБрМ, 374. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> виткам <i>и от</i> виткам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИТЛЕЕ`МСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Витлеем (град в Палестина, в който, според християнската религия, се е родил Христос). <i>Горящата огнена точка е някъде по-високо над земята, дългият все повече и повече разширочаващ се сноп от лъчи пада полегато надолу и цялата гледка тъй напомня увисналата, едра витлеемска звезда в таблата на старите иконописци.</i> Й. Йовков, Разк. II, 190. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ТЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Изработен във вид на витло. |
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИТЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Техн.</i> Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. <i>Параходът се плъзга по водата, а</i> | + | <b>ВИТЛО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. <i>Техн.</i> Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. <i>Параходът се плъзга по водата, а</i> |
| − | |||
Текуща версия към 06:57, 29 юли 2014
което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието — витийствуваше Иван Соколов. Л. Стоянов*, Б, 73. Старият оратор на народните събрания обичаше да го слушат като витийствува, днес безжалостни викове побъркаха на желанието му. Н. Михайловски, ПА (превод), 6.
ВИТИ`ЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствам; витийствуване.
ВИТИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Изкуство на вития; красноречие. Паисий чупи традицията на книжния, скован, безличен стил, на шаблона и фалша на византийското витийство и заговорва просто, искрено и естествено, с непринудена и дълбоко изживяна емоционалност. Лит. X кл, 94. Откъде идеше силата на Паисиевите и поп Стойкови слова ..? Не само витийство на перото беше то — .. — друго се криеше тук… Великата тайна на страстта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 609. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС (превод), 156.
ВИТИ`ЙСТВУВАМ. Вж. витийствам.
ВИТИ`ЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от витийствувам; витийстване.
ВИТИЛИ`ГО, мн. няма, ср. Мед. Кожно заболяване, при което изчезва пигментът в отделни участъци на кожата и се появяват бели петна с различна големина и форма. Една от евентуалните причини за витилигото са нарушенията в дейността на жлезите с вътрешна секреция.
— От лат. vitiligo ’лишей’.
ВИ`ТИЦА ж. Диал. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витка. Светна мома като ясно слънце, / редици й от злато плетени, / витици й от сребро виени. Н. Геров, РБЯ I, 128.
2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витка. Румена по двор ходеше, / витици й се лъщеа / от тия бели грошове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 231. —Либе, Петкано, Петкано, / оми се и оплети се / у тънки-дребни витици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 306. Върни се, Ягне, върни се, либе, / да ми помогнеш низ дрен да слезна, / да ми откачиш русата коса, / да ми отвържеш тънки витици. Нар. пес., СбНУ XIV, 31.
ВИ`ТИЧКА ж. Диал. Умал. от витица.
ВИТИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Книж. Отличаващ се с красноречие човек; оратор. Още тогава се предвиждаше бляскавото политическо поприще на тоя вдъхновен вития. Той беше повече в опозиция на правителството. СбЦГМГ, 200. Нямам думи и всички думи на всички витии не са достатъчни словесно да изографисат нейния лик, както стоеше в почуда пред мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 73. Двамата древни прочути витии, Демостен и Цицерон, много ся различавали един от друг по впечатленията, които те правели върху умовете на слушателите си. ИЗ 1877, 1881, 180.
ВИ`ТКА ж. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витица. Една витка от къдравите му коси бе паднала върху високото му хубаво чело. Д. Спространов, ОП, 293.
2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка. Нар. пес., СбВСт, 395.
3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и изопинат абата, чичо Глигор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга и изглажда плата по самото кросно, което полека се навива. Т. Влайков, Пр I, 115.
4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР).
5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР).
6. Крайщник от млин, зелник, тиквеник и др. (Т. Панчев, РБЯд).
7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ).
ВИ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Вия, извивам, въртя. Главникот бърго виткат танецот секако, надесно, налево. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 239. виткам се страд.
ВИ`ТКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Вия се, извивам се, въртя се. И ватила да се виткат и да си клава рацете во лажичката .. Щъркот я гледат и како да я пожалал. — Що нещо, лисо, се виткаш? Нар. прик., СбНУ XIV, 126. Терай по патот, що да може, ама ти се виткаш от пустио самар, що ти лежи на плешките. Нар. прик., СбНУ XIV, 123-124. Ак сум нашло сърма колан, / да се виткам како него / на твоята половина. Нар. пес., СбБрМ, 374.
ВИ`ТКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от виткам и от виткам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИТЛЕЕ`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Витлеем (град в Палестина, в който, според християнската религия, се е родил Христос). Горящата огнена точка е някъде по-високо над земята, дългият все повече и повече разширочаващ се сноп от лъчи пада полегато надолу и цялата гледка тъй напомня увисналата, едра витлеемска звезда в таблата на старите иконописци. Й. Йовков, Разк. II, 190.
ВИ`ТЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Изработен във вид на витло.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ВИТЛО`, мн. -а, ср. 1. Техн. Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. Параходът се плъзга по водата, а
