Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/208“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. <i>— Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена.</i> Елин Пелин, Съч. | + | слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. <i>— Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена.</i> Елин Пелин, Съч. III, 129. |
| − | + | 9. <i>Прех. Разг.</i> На мнение съм; мисля, смятам. <i>— Аз викам тука да спим — отговори Иванчо.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. <i>— Виках да си дойде и батьо ти, та всички заедно да вечеряме…</i> Г. Караславов, С, 6. | |
| − | + | 10. <i>Прех. Разг.</i> Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. <i>След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в черкова. Ще ти викаме „баба Хаджийка“.</i> А. Каменова, ХГ, 16-17. <i>За пръв път викаше на Кръстевица „бабо“, както беше прието да се казва на тъщата.</i> Г. Караславов, ОХ I, 417. <i>— Намерете една трева, която бабите викат омразно биле.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. • <em>Викат ме</em> (<em>те</em> и т.н.) — наричам се, именувам се, казвам се. <i>Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето. — Ристо! — отговори то.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 282. <i>Аз бях толкова смътен [смутен] чтото забравих да попитам как го викат.</i> (Превод) БКн, 1859, кн. 1, 88. <i>Отде мя знаеш, познаваш, / че ме Дамяна викаха?</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. <b>викам се</b> I. <i>Страд.</i> <i>от</i> викам в 4, 5 и 6 знач. <i>Като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена.</i> П. Р. Славейков, БП I, 11. <i>Това бяха запасни солдати от ближното село К, които се викаха на обучение.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 122. II. <i>Взаим. от</i> викам в 4 знач. <i>Ще ни пущат! .. Издигнаха се гласовете, подеха се глъчки, приятели се викаха през главите на другите по име.</i> К. Величков, ПССъч. I, 146. <b>вика се</b> <i>безл.</i> във вметнати изрази: <em>дето се вика</em>, <em>то се вика</em>. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина. <i>— Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 44. <i>— То се вика, работата се свърши. Ха оставете тия дреболии, момичета. Ние ще ги изчистим.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21. | |
| − | + | ---- | |
| − | 10. <i>Прех. Разг.</i> Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. <i>След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в | + | <b>ВИ`КАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> Наричам се, назовавам се, именувам се, казвам се. <i>Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. |
| − | |||
| − | I. <i>Страд</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`КАМ СИ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> Мисля; казвам си. <i>— Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка?</i> Св. Минков, РТК, 132. |
| − | + | ◇ <b>Викам като луд</b>. <i>Разг.</i> Много силно, много високо викам. <i>— Е, леко си се резнал с ножа. Не си се заклал! Какво викаш като луд!</i> | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | + | <b>Не едно (на едно) куче викат Шаро (Караман)</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. <i>— Пак седна на масата без да си измиеш ръцете, Мими! — Мих ги, бе мамо! — Този път е за братовчедка ти. Не на едно куче викат Шаро.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`КАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> викам <i>и от</i> викам се. <i>В това време телефонът издрънча. Главите на всички се обърнаха към това място, дето телефонистът, сврян в храстите, се опитваше да улови с продран от викане глас шума на другия край на жицата.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 171. <i>— Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас.</i> Д. Димов, Т, 231. <i>Чува се викането на ходжата от джамията.</i> Т. Влайков, Пр I, 113. <i>— Ще седна, ще кажа… Сърцето ми ще изхвръкне цял ден, знаеш ли? За какво те вика прокурорът? — То не беше от прокурора викането — рече тежко Петър.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 64. <i>Той викаше и махаше с ръка повече от другите; но от чукането и викането на работниците се не чуеха думите му.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 32. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`КАНИЦА</b> <i>ж</i>. <i>Разг.</i> Викане, викове на много хора едновременно; глъчка, врява. <i>Виканицата се чу в дома на поп Антония. Попадията първа отиде на помощ.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 150. <i>На това хоро се бяха заловили само отпускарите .. Пристигнаха жените им, нападнаха ги с тежки думи, но те не обърнаха внимание на женските виканици и продължиха да играят.</i> К. Петканов, МЗК, 48. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКА`РИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Църк.</i> 1. В православната църква — епископ, помощник или заместник на митрополит. |
| − | + | 2. Именуване на папата в Римокатолическата църква в ролята му на заместник на Исус Христос; видим глава на църквата. | |
| − | + | 3. Папски наместник в отдалечена област. <i>Групата [българи за уния с католическата църква], тръгнала към дома на апостолическия викарий архиепископ Павел Брунони.</i> Т. Жечев, БВ, 127. <i>Още на 18 декември 1860 г., когато една група български първенци начело с Д. Цанкова отидоха в дома на папския викарий монсиньор Брунони и му заявиха, че ще признаят за в бъдеще папата като глава на Христовата църква, руското правителство се стресна.</i> С. Радев, ССБ I, 102. | |
| − | |||
| − | 3. Папски наместник в отдалечена област. <i>Групата | ||
4. Свещеник, помощник на пастора в протестантска църква. | 4. Свещеник, помощник на пастора в протестантска църква. | ||
| − | + | — От лат. vicarius. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИКАРИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн</i> -и, <i>прил. Църк.</i> Който се отнася до викарий; | + | <b>ВИКАРИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн</i> -и, <i>прил. Църк.</i> Който се отнася до викарий; викарски. <i>Матей току-що бе поел за четвъртото си заточение, затова писмото се прие от викарийския епископ Ананий, който временно го заместваше.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 408. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Църк.</i> Викарийски. <i>Бореше се [Захарий] за окончателното прогонване на Дели Матея и за въвеждането на нов владика българин. Затова</i> |
| − | |||
Текуща версия към 01:42, 1 юли 2014
слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. — Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 129.
9. Прех. Разг. На мнение съм; мисля, смятам. — Аз викам тука да спим — отговори Иванчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. — Виках да си дойде и батьо ти, та всички заедно да вечеряме… Г. Караславов, С, 6.
10. Прех. Разг. Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в черкова. Ще ти викаме „баба Хаджийка“. А. Каменова, ХГ, 16-17. За пръв път викаше на Кръстевица „бабо“, както беше прието да се казва на тъщата. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Намерете една трева, която бабите викат омразно биле. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. • Викат ме (те и т.н.) — наричам се, именувам се, казвам се. Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето. — Ристо! — отговори то. Ал. Константинов, Съч. I, 282. Аз бях толкова смътен [смутен] чтото забравих да попитам как го викат. (Превод) БКн, 1859, кн. 1, 88. Отде мя знаеш, познаваш, / че ме Дамяна викаха? Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. викам се I. Страд. от викам в 4, 5 и 6 знач. Като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, 11. Това бяха запасни солдати от ближното село К, които се викаха на обучение. Ив. Вазов, Съч. VII, 122. II. Взаим. от викам в 4 знач. Ще ни пущат! .. Издигнаха се гласовете, подеха се глъчки, приятели се викаха през главите на другите по име. К. Величков, ПССъч. I, 146. вика се безл. във вметнати изрази: дето се вика, то се вика. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина. — Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — То се вика, работата се свърши. Ха оставете тия дреболии, момичета. Ние ще ги изчистим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.
ВИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Наричам се, назовавам се, именувам се, казвам се. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.
ВИ`КАМ СИ несв., непрех. Разг. Мисля; казвам си. — Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка? Св. Минков, РТК, 132.
◇ Викам като луд. Разг. Много силно, много високо викам. — Е, леко си се резнал с ножа. Не си се заклал! Какво викаш като луд!
Не едно (на едно) куче викат Шаро (Караман). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. — Пак седна на масата без да си измиеш ръцете, Мими! — Мих ги, бе мамо! — Този път е за братовчедка ти. Не на едно куче викат Шаро.
ВИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от викам и от викам се. В това време телефонът издрънча. Главите на всички се обърнаха към това място, дето телефонистът, сврян в храстите, се опитваше да улови с продран от викане глас шума на другия край на жицата. Ив. Мартинов, ДТ, 171. — Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. Чува се викането на ходжата от джамията. Т. Влайков, Пр I, 113. — Ще седна, ще кажа… Сърцето ми ще изхвръкне цял ден, знаеш ли? За какво те вика прокурорът? — То не беше от прокурора викането — рече тежко Петър. Кл. Цачев, ГЗ, 64. Той викаше и махаше с ръка повече от другите; но от чукането и викането на работниците се не чуеха думите му. Н. Бончев, ТБ (превод), 32.
ВИ`КАНИЦА ж. Разг. Викане, викове на много хора едновременно; глъчка, врява. Виканицата се чу в дома на поп Антония. Попадията първа отиде на помощ. Т. Харманджиев, КЕД, 150. На това хоро се бяха заловили само отпускарите .. Пристигнаха жените им, нападнаха ги с тежки думи, но те не обърнаха внимание на женските виканици и продължиха да играят. К. Петканов, МЗК, 48.
ВИКА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. 1. В православната църква — епископ, помощник или заместник на митрополит.
2. Именуване на папата в Римокатолическата църква в ролята му на заместник на Исус Христос; видим глава на църквата.
3. Папски наместник в отдалечена област. Групата [българи за уния с католическата църква], тръгнала към дома на апостолическия викарий архиепископ Павел Брунони. Т. Жечев, БВ, 127. Още на 18 декември 1860 г., когато една група български първенци начело с Д. Цанкова отидоха в дома на папския викарий монсиньор Брунони и му заявиха, че ще признаят за в бъдеще папата като глава на Христовата църква, руското правителство се стресна. С. Радев, ССБ I, 102.
4. Свещеник, помощник на пастора в протестантска църква.
— От лат. vicarius.
ВИКАРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн -и, прил. Църк. Който се отнася до викарий; викарски. Матей току-що бе поел за четвъртото си заточение, затова писмото се прие от викарийския епископ Ананий, който временно го заместваше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 408.
ВИКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Викарийски. Бореше се [Захарий] за окончателното прогонване на Дели Матея и за въвеждането на нов владика българин. Затова
