ВИ`КАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Издавам, надавам викове; крещя. Дядо Стойко до едно време вика, пъшка, па занемя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 188. Навън тичат, шумят и викат децата. Елин Пелин, Съч. IV, 165. Пазачът продължаваше да вика, но ненадейно млъкна, прекъсна последния си вик. К. Петканов, X, 71. Сички викаха за помощ, рогове и свирки пищяха на четири страни и няколко пушки са изгърмяха. З. Стоянов, ЗБВ П, 121. Викам до бога. Викам с цяло гърло. Викам като луд. Викам колкото ми глас държи. Викам колкото сили имам. Котката вика „мяу“, „мяу“.
2. Непрех. и прех. Говоря, казвам нещо с висок глас, за да бъде чуто. Той не говореше, а викаше, като че беше глух или говореше на глухи. Й. Йовков, ЧКГ, 171. Понеже детето не можеше да отвори вратата да влезе, то почна да вика — Дядо, отвори ми, дядо! Елин Пелин, Съч. III, 65. Сюлейман безумний сочи върха пак / и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ Ив. Вазов, Съч. I, 203. • Нар.-поет. Виком викам. А веднъж удари, дважди виком вика: / „Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“ П. К. Яворов, Съч. I, 42. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202.
3. Непрех. и понякога с предл. по, върху. Изразявам гласно недоволство, възмущение от някого или нещо, говоря някому високо и сърдито; ругая, карам се, хокам. Залиташе и като махаше срещу сина си ръце и го гледаше със страшни очи, викаше: — Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Й. Йовков, ВАХ, 87. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Вечерта Еньо се напи като никога. Той вика`, псува`, чупи` чаши, гърмя с револвера във въздуха и се заканва страшно на някого. Елин Пелин, Съч. III, 147. Викаха по изполичарите да вършеят по-бързо .., крещяха, биеха с пръчки. Т. Талев, И, 22-23. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / — Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. // Разг. С предл. против, срещу, (диал.) въз. Негодувам срещу някого или нещо, говоря против някого или нещо. — Я го виж, пресече го един друг, работи, господине, по-изпоти се малко, па тогава викай против другите… Ив. Вазов, Съч. VI, 14. Сякога намираше причина да вика ту върху тогоз, ту върху оногоз от близоседите си или приятелите си, и тъй страшно, щото ако се случеше противникът насреща му, той би му изтръгнал гръцмуля иззад гърба. Ил. Блъсков, ПБ, 89. Всичкото село вика въз него. Н. Геров, РБЯ I, 193. Викаха срещу наредбата, но все пак я изпълниха.
4. Прех. Зова някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори. Чух, че някой си ме вика от тълпата: „Ламбро! Ламбро!“ Св. Миларов, СЦТ, 25. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, .., като викаха стоящите в салона повечето пъти по имената на селата им. К. Величков, ПССъч. I, 7. Преброяват ни и ни викат поименно. Л. Стоянов, X, 12. Влезе селският раздавач и съобщи, че Асен го викат по телефона от София. Д. Кисьов, Щ, 467. Викай Димитрово, .. Искай по телефона да ни пратят маски… А. Каралийчев, СР, 113.
5. Прех. Призовавам устно, писмено или по друг начин някого да дойде, да се яви някъде за нещо; повиквам, извиквам. — Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. Една зима той вика Елка да живее в града при него. Елин Пелин, Съч. III, 20. Само със знак на ръката си той го вика при себе си, отива с него настрана и нервно и разпалено му говори нещо. Й. Йовков, Разк. I, 81. Брат ми,… вика гърците да дойдат с войска в България да му помагат. В. Друмев, И, 44. Вика вълка да му варди овцете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 70. Викам лекар. Викат го войник. Викат някого на разпит. Викат го на бис. Викам някого на дуел. // Прех. и с друго същ. с предл. на, за или със следв. изр. със съюзите да, та да. Разг. Каня, поканвам някого за нещо или да присъства на нещо. — Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш! Й. Йовков, АМГ, 16. — Властелят и боляринът ви викат на гощавка. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Той знаеше, че нея нощ миралаят няма да бъде вкъщи, — защото го бяха викали на зиафету някой негов приятел. Св. Миларов, СЦТ, 104. „Мамо ле, моя майчице! / Иди я викай, мамо ле, / та да ни доде на гости, / хармаган да й харижа.“ Нар. пес., СбБрМ, 187-188. Викат ме за кум. △ Викаше сестра си да й гостува. // Прех. Диал. Свиквам, събирам. Както вървяха, изведнъж дочуха като изпод земята песен. Да има седянка някъде, но тук наблизо нямаше момиче, което да вика седянка. Ст. Даскалов, МЧ, 57.
6. Прех. Разг. Изразявам гласно това, което мисля, което ме вълнува; казвам, приказвам. — И баща ми все тъй вика, че все ще мре, а пък ходи още и до ливадите, до нива и около къщи — все пъпли. Ц. Гинчев, ГК, 41. — И така му виках, и инак му се молих, не ще и да знае… Т. Влайков, Съч. III, 204. Ти му викаш косено, той ти казва стрижено. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 164. Докле имам две овце, всякой ми вика добър ден. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 300.
7. Прех. Разг. Произнасям дума, израз, звук и под.; казвам, изговарям. Детето вече вика „мамо“. // Прех. Разг. За птица или животно — издавам характерни звуци. Гарван стоеше на клонче и все викаше: Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВ I, 52.
8. Прех. Разг. Само 3 л. мн. Разпространяват
