Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/757“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 15: Ред 15:
 
<b>ВЪТРОМЕР</b> <i>м. Спец.</i> Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
 
<b>ВЪТРОМЕР</b> <i>м. Спец.</i> Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
  
<b>ВЪТЪК,</b> <i>мн.</i> (рядко) -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. <i>И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга.</i> Т. Влайков, Пр I, 62-63. <i>Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука,</i> [българката] <i>започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия</i> <i>тъкането.</i> Ив. Коларов, Е, 35. &quot;<i>Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци&quot;.</i> Нар. пес., СбВСт, 363.
+
<b>ВЪТЪК,</b> <i>мн.</i> (рядко) -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. <i>И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга.</i> Т. Влайков, Пр I, 62-63. <i>Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането.</i> Ив. Коларов, Е, 35. <i>Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“.</i> Нар. пес., СбВСт, 363.
  
 
<b>ВЪТЪЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вътък. <i>Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки.</i> А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
 
<b>ВЪТЪЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вътък. <i>Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки.</i> А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
  
<b>ВЪХ</b> <i>междум. Диал.</i> <b>1.</b> За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
+
<b>ВЪХ</b> <i>междум. Диал.</i> <b>1</b>. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
  
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. <i>Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло:</i> <i>Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх!</i> К. Петканов, ОВ, 199.
+
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. <i>Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх!</i> К. Петканов, ОВ, 199.
  
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>въчеловеча се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се.
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>въчеловеча се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се.
Ред 27: Ред 27:
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> въчеловечавам се.
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> въчеловечавам се.
  
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ.</b> Вж. въчеловечавам се.
+
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ</b>. Вж. въчеловечавам се.
  
 
<b>ВЪШЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въшле.
 
<b>ВЪШЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въшле.
  
<b>— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.</b>
+
<b>— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951</b>.
  
 
<b>ВЪШИ,</b> -а, -е, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> въшка. <i>Въша гнида.</i>
 
<b>ВЪШИ,</b> -а, -е, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> въшка. <i>Въша гнида.</i>
  
<b>ВЪШКА</b> <i>ж.</i> <b>1.</b> Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре&lt;11си1и8. <i>И глад беше</i>, <i>и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав.</i> Г. Караславов, С, 163. <i>Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му.</i> Д. Талев, ПК, 79. <i>Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,..</i> <i>има ли идеал по-висок от тоя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. <i>Йищо са не купува с въшки.</i> П. Р. Славейков, БП I, 317. У <i>сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. <i>Хващам въшки</i>. <i>Дрешна въшка. Главова въшка.</i>
+
<b>ВЪШКА</b> <i>ж.</i> <b>1</b>. Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре&lt;11си1и8. <i>И глад беше</i>, <i>и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав.</i> Г. Караславов, С, 163. <i>Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му.</i> Д. Талев, ПК, 79. <i>Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,.. — има ли идеал по-висок от тоя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. <i>Йищо са не купува с въшки.</i> П. Р. Славейков, БП I, 317. У <i>сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. <i>Хващам въшки</i>. <i>Дрешна въшка. Главова въшка.</i>
  
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. <i>За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне</i> <i>и изпсува.</i> Д. Спространов, С, 120.
+
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. <i>За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува.</i> Д. Спространов, С, 120.
  
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. <i>Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения.</i> М. Йосифов, НН, 6. <i>Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна (&quot;пожара&quot;),.., щитонос-ната въшка (&quot;чернилка&quot;).</i> ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
+
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. <i>Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения.</i> М. Йосифов, НН, 6. <i>Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“),.., щитонос-ната въшка („чернилка“).</i> ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
  
<b>О</b> <b>Кръвна въшка.</b> Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. <b>Лозова въшка.</b> <i>Разг.</i> Филоксера. <i>Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па</i>
+
<b>Кръвна въшка</b>. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. <b>Лозова въшка</b>. <i>Разг.</i> Филоксера. <i>Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па</i>
  

Версия от 16:25, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички цсреци започнаха един през друг да гадаят. И. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета,.., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.

ВЪТРЕШНОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на въ-трешностопанските пътища., трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., 3, 146.

2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеу-стройство. М. Мичев и др., 3, 36.

ВЪТРЕШНОСЪЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.

ВЪТРЕШНОТЪРГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.

ВЪТРЕШНОЯДРЕН, -а, -о, мн. -и,

прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.

ВЪТРОМЕР м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.

ВЪТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. „Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“. Нар. пес., СбВСт, 363.

ВЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.

ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).

2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.

ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.

ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.

ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ. Вж. въчеловечавам се.

ВЪШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

ВЪШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.

ВЪШКА ж. 1. Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре<11си1и8. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,.. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Йищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.

Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.

2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“),.., щитонос-ната въшка („чернилка“). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.

Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па