Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/711“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ствителното състояние; привидно. <i>В тия разкази ще се почувствува, може би, скръб</i>-<i>но примирение, и<sub>и</sub>немощ. Но това е само външно тъй.</i> Й. Йовков, Разк. III, 141. <i>На</i>-<i>празно бе идването му в тая работническа среда, към която се приспособяваше само външно.</i> Д. Димов, Т, 244. <i>И двамата се мъчеха да си дадат колкото може по-спокоен вид, усмихваха се и колкото повече външно си даваха вид, че са приятели, толкова повече вътрешно се мразеха, ненавиждаха се.</i> П. Проданов, С, 66. | ствителното състояние; привидно. <i>В тия разкази ще се почувствува, може би, скръб</i>-<i>но примирение, и<sub>и</sub>немощ. Но това е само външно тъй.</i> Й. Йовков, Разк. III, 141. <i>На</i>-<i>празно бе идването му в тая работническа среда, към която се приспособяваше само външно.</i> Д. Димов, Т, 244. <i>И двамата се мъчеха да си дадат колкото може по-спокоен вид, усмихваха се и колкото повече външно си даваха вид, че са приятели, толкова повече вътрешно се мразеха, ненавиждаха се.</i> П. Проданов, С, 66. | ||
| − | <b>ВЪНШНО- | + | <b>ВЪНШНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с други държави, напр.: външнополитически, външнотърговски и др. |
<b>ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ,</b> -а, -о, | <b>ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ,</b> -а, -о, | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна икономика. <i>Външноикономически връзки.</i> | <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна икономика. <i>Външноикономически връзки.</i> | ||
| − | <b>ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна политика. <i>Възгледите и дейността на старите по въпроса за освобождението на България се определят., от външнополитическата линия на руското правителство спрямо Турция.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 106. <i>Смяташе се за вещ познавач на международните отношения, тълкуваше по своему всички външнополитически проблеми по четирите краища на света.</i> Г. Караславов, БП, 16. <i>Теми намирах | + | <b>ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна политика. <i>Възгледите и дейността на старите по въпроса за освобождението на България се определят., от външнополитическата линия на руското правителство спрямо Турция.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 106. <i>Смяташе се за вещ познавач на международните отношения, тълкуваше по своему всички външнополитически проблеми по четирите краища на света.</i> Г. Караславов, БП, 16. <i>Теми намирах [Бешков] не само във външнополитическите събития, но и в нашите български работи.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 208-209. |
<b>ВЪНШНОТЪРГОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна търговия. <i>Сега онова хилаво момче с дълъг врат се бе превърнало в солиден петдесетгодишен мъж с блестяща външнотърговска дейност зад гърба си. Като висш служител в министерство на външната търговия,.., Воеводов дълги години бе оглавявал търговски делегации в чужбина и познаваше на пръсти всички известни западни търговски фирми.</i> А. Михайлов, ДП, 6. <i>Панаирът даде възможност на представителите на външнотърговските ни предприятия да установят контакт с чужди фирми.</i> ВН, | <b>ВЪНШНОТЪРГОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до външна търговия. <i>Сега онова хилаво момче с дълъг врат се бе превърнало в солиден петдесетгодишен мъж с блестяща външнотърговска дейност зад гърба си. Като висш служител в министерство на външната търговия,.., Воеводов дълги години бе оглавявал търговски делегации в чужбина и познаваше на пръсти всички известни западни търговски фирми.</i> А. Михайлов, ДП, 6. <i>Панаирът даде възможност на представителите на външнотърговските ни предприятия да установят контакт с чужди фирми.</i> ВН, | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВЪОБРАЖАВАНЕ</b> <i>ср. Остар</i>. <i>Отгл. същ. от</i> въображавам си; въобразяване. | <b>ВЪОБРАЖАВАНЕ</b> <i>ср. Остар</i>. <i>Отгл. същ. от</i> въображавам си; въобразяване. | ||
| − | <b>ВЪОБРАЖАЕМ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който съществува само в човешките мисли, представи, не е реален, действителен. <i>Влезе артистът</i>, <i>като все още пееше | + | <b>ВЪОБРАЖАЕМ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който съществува само в човешките мисли, представи, не е реален, действителен. <i>Влезе артистът</i>, <i>като все още пееше "и свиреше на въображаемата си китара.</i> И. Йовков, ВАХ, 59. <i>Дълго вървяхме запъхтени и мълчаливи нагоре по стръмното. И все някакви въображаеми призраци се мяркаха от-преде ми.</i> П. Михайлов, МП, 87. <i>Тук въображаемият синор на екватора разделя земното кълбо на две полушария — Северно и Южно.</i> Св. Минков, ДА, 43. <i>След такъв раз говор Ванката участвуваше още по-буйно в сраженията, сечеше ожесточено въображаемите стражари с дървената сабя.</i> П. Нез-накомов, МА, 105. <i>Ний искаме от нея [поезията] да изображава образи и дела от ис-гпинский живот, а не един живот въображаем, и лъжлив.</i> Ч, 1871, бр. 16, 497. |
<b>ВЪОБРАЖАЕМО</b> <i>нареч. Книж.</i> За означаване, че нещо става, съществува само във въображението на някого, не реално. <i>Мата живееше едновременно въображаемо в миналото и съвсем реално в сегашния свят.</i> Д. Вълев, 3, 71. <i>Мата се събуди бодра.. В съзнанието й нощта беше дотам продължителна, че тя въображаемо има време десетина пъти да се облича.</i> Д. Вълев, 3, 28. | <b>ВЪОБРАЖАЕМО</b> <i>нареч. Книж.</i> За означаване, че нещо става, съществува само във въображението на някого, не реално. <i>Мата живееше едновременно въображаемо в миналото и съвсем реално в сегашния свят.</i> Д. Вълев, 3, 71. <i>Мата се събуди бодра.. В съзнанието й нощта беше дотам продължителна, че тя въображаемо има време десетина пъти да се облича.</i> Д. Вълев, 3, 28. | ||
| − | <b>ВЪБРАЖА СИ | + | <b>ВЪБРАЖА СИ</b>. Вж. въображавам |
си. | си. | ||
Версия от 16:23, 15 декември 2013
ствителното състояние; привидно. В тия разкази ще се почувствува, може би, скръб-но примирение, иинемощ. Но това е само външно тъй. Й. Йовков, Разк. III, 141. На-празно бе идването му в тая работническа среда, към която се приспособяваше само външно. Д. Димов, Т, 244. И двамата се мъчеха да си дадат колкото може по-спокоен вид, усмихваха се и колкото повече външно си даваха вид, че са приятели, толкова повече вътрешно се мразеха, ненавиждаха се. П. Проданов, С, 66.
ВЪНШНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с други държави, напр.: външнополитически, външнотърговски и др.
ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Който се отнася до външна икономика. Външноикономически връзки.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до външна политика. Възгледите и дейността на старите по въпроса за освобождението на България се определят., от външнополитическата линия на руското правителство спрямо Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Смяташе се за вещ познавач на международните отношения, тълкуваше по своему всички външнополитически проблеми по четирите краища на света. Г. Караславов, БП, 16. Теми намирах [Бешков] не само във външнополитическите събития, но и в нашите български работи. Ал. Гетман и др., СБ, 208-209.
ВЪНШНОТЪРГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до външна търговия. Сега онова хилаво момче с дълъг врат се бе превърнало в солиден петдесетгодишен мъж с блестяща външнотърговска дейност зад гърба си. Като висш служител в министерство на външната търговия,.., Воеводов дълги години бе оглавявал търговски делегации в чужбина и познаваше на пръсти всички известни западни търговски фирми. А. Михайлов, ДП, 6. Панаирът даде възможност на представителите на външнотърговските ни предприятия да установят контакт с чужди фирми. ВН,
1960, бр. 2830, 1.
ВЪНШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Външен вид на някого или нещо. Дългите му извити като два сърпа мустаци придаваха юнашки вид на господарската му външност и будеха почит. Елин Пелин, Съч. I,
19. Колкото и различни по външност и характер, тези двамата бяха хора прями, по-ривисти. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Мери е облечена в костюм и шапка по последна мода. Всичко във външността й носи отпечатък на лека екстравагантност, придобита в чужбина. Д. Димов, ЖСМ, 15. Това издание е послужило за образец на много други книги.. с него е показано какво грамадно значение има едно хубаво нещо, когато е и с хубава външност. П. П. Славейков, Събр.
съч. IV, 155. Околийският началник искаше да види дали дори във външността на писмото няма някой условен знак. Г. Караславов, ОХ IV, 415. Спретната външност.
ВЪОБРАЖАВАМ СИ, -аш си, несв.; въобража си, -йш си, мин. св. -йх си, с.в., непрех. Остар. Въобразявам си. Вий си въоб-ражавате, може би, че аз имам очи големи, уста малки, зъби бели и лице бяло румено. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 426. Въображи си, че преди да се влезе в града, минува са още през един мост. Ст. Попов, У, 1871, бр.
13, 203. В днешното положение на напредъка и на образованието мнозина от вас са имали по-големи удобства за учение, отколкото вашите майки, и може би да си въ-ображавате, че вий за всичко знаете по-добре от тях. Из 1877, 1881, 107-108. Додра-жаваше му на горкия, като си въображава-ше, че сичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка
V, 1866, кн. 14, 32.
ВЪОБРАЖАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от въображавам си; въобразяване.
ВЪОБРАЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съществува само в човешките мисли, представи, не е реален, действителен. Влезе артистът, като все още пееше "и свиреше на въображаемата си китара. И. Йовков, ВАХ, 59. Дълго вървяхме запъхтени и мълчаливи нагоре по стръмното. И все някакви въображаеми призраци се мяркаха от-преде ми. П. Михайлов, МП, 87. Тук въображаемият синор на екватора разделя земното кълбо на две полушария — Северно и Южно. Св. Минков, ДА, 43. След такъв раз говор Ванката участвуваше още по-буйно в сраженията, сечеше ожесточено въображаемите стражари с дървената сабя. П. Нез-накомов, МА, 105. Ний искаме от нея [поезията] да изображава образи и дела от ис-гпинский живот, а не един живот въображаем, и лъжлив. Ч, 1871, бр. 16, 497.
ВЪОБРАЖАЕМО нареч. Книж. За означаване, че нещо става, съществува само във въображението на някого, не реално. Мата живееше едновременно въображаемо в миналото и съвсем реално в сегашния свят. Д. Вълев, 3, 71. Мата се събуди бодра.. В съзнанието й нощта беше дотам продължителна, че тя въображаемо има време десетина пъти да се облича. Д. Вълев, 3, 28.
ВЪБРАЖА СИ. Вж. въображавам
си.
ВЪОБРАЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Способност мислено да се представят или създават образи; фантазия. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува и неволно въображението иска да насели тая глуха пустота. Й. Йовков, Разк.
