Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/517“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСЛАВЯ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до всички славяни, засяга всички славяни; общославянски. <i>Още тогава [Владимир] Заимов е бил включен в голямата борба. И през целите тези седем години на конспиративна дейност след излизането си от затвора той ще работи във всеславянски мащаб.</i> Е. Каранфилов, Б III, 49. <i>Делото на Кирил и Методий има всеславянско значение.</i> △ <i>Всеславянски празник.</i> | ||
| − | + | 2. Който е общ за всички славяни, принадлежи на всички славяни. <i>Всеславянски обичаи.</i> <i>Всеславянски светци.</i> | |
| − | + | 3. В който вземат участие всички славяни или техни представители. <i>На всеславянска епопея врати България разтваря.</i> В. Марковски, ПЗ, 150. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСТРА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до всички страни, до всички особености на нещо или до цялостната проява, осъществяване на нещо. <i>Человечеството напредва във всестранния развой на своите сили.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 146-147. <i>Всестранно подобряване живота на народа.</i> <i>Всестранно обсъждане.</i> <i>Всестранно сътрудничество между народите.</i> | ||
| − | + | 2. Който се отнася до различни страни, области на действителността, на живота. <i>Аз мисля, че на нашите хора са необходими знания, знания всестранни, по сичко.</i> Т. Влайков, БСК III, 1890-1891, 278. <i>Тя [ученичката] вледееше няколко езика, бе извънредно „начетена“, според тогавашния израз, имаше всестранни интереси.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 21. <i>Симеон Радев всякога ми е внушавал респект: учудвала ме е неговата голяма култура и всестранна осведоменост.</i> М. Кремен, РЯ, 300. <i>Напротив, и туй не е добро, когато са умът и душата галят, а тялото са напуща и пренебрегва, .. От това следува, че возпитанието трябва да е всестранно.</i> К. Кесаров, ЧНУ, 36. <i>Всестранни услуги.</i> | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Всестранна кооперация</b>. През 40-те-50-те год. на XX в. у нас — общественостопанска организация в село или малък град, която изкупува и продава разнообразни продукти, стоки; всестранка. <i>Никола Керанов видя на площада разседлан ескадрон, .., грамаден сив кон, впрегнат в дълга платформа върху автомобилни гуми пред всестранната кооперация.</i> Д. Вълев, Ж, 47-48. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСТРА`НКА</b> <i>ж. Остар. Разг.</i> 1. Всестранна кооперация. <i>Като председател на всестранката и пряк шеф на трудово-земеделската кооперация, Йордан Пасков можеше да има по-добър хал.</i> Д. Вълев, З, 156. <i>Жената е млада, тънка и висока, облечена в бяла рокля от плат, какъвто в магазина на всестранката няма.</i> С. Северняк, П, 139. <i>Късно е вече, а служителите във всестранката още работят. Отворени са и петте магазина на кооперацията.</i> РД, 1950, бр. 203, 2. | ||
| − | 2. | + | 2. Потребителен селски магазин, в който се продават разнообразни стоки — хранителни продукти, електроматериали, трикотаж, текстил, галантерия и др. <i>— Ще освободим Секиря, че е стар, пък и не е за него тая работа. Защо ни е такава всестранка… Там трябва да влезе млад човек, да светне магазинът, всичко да има в него.</i> Б. Несторов, СР, 37. <i>Във всестранката на китното полско селце Трендафилово например се получиха петдесет вносни палитри.</i> Тарас, Ст 1965, бр. 1008, 1. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСТРА`ННО</b>, <i>нареч.</i> 1. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всецяло. <i>Изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 95. <i>В подобни случаи той имаше навика да се затваря в стаята и между четирите стени дълбоко и всестранно да обмисля всичко.</i> Ст. Марков, ДБ, 44. <i>Димитър Димов не се е задоволил да покаже своите герои само в техния личен и интимен живот, а ни ги показва всестранно: както в техния бит, така и в техния производствен и обществен живот.</i> С, 1952, кн. 3, 177. | ||
| − | <i> | + | 2. В много, във всички насоки на живота. <i>Той [генералът] беше сигурен, че точно сега синът му е в училище, защото през тази седмица момчето ставаше сутрин с него и той го откарваше с колата на тенискортовете на път за щаба. А това пък означаваше, че синът му се развива всестранно.</i> С. Северняк, П, 78. <i>Като Селимински мислят мнозина просветени българи, без да могат като него, умния, развития, всестранно осведомения в хуманитарните и реалистичните науки, да изкажат тъй красноречиво и убедително схващанията си.</i> М. Арнаудов, БКД, 50. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСТРА`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на всестранен. <i>Като литературен критик Б. Ангелов .. е показал доста ценни качества: трезвост, задълбоченост, всестранност и темпераментност.</i> Ив. Богданов, СП, 53. <i>Всестранност на възпитанието.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСЪЖЕЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> У древните народи — жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците; всесъжжение. | ||
| − | + | — Друга форма: <em>всесъжъже`ние</em>. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕСЪЖЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Всесъжежение. <i>Всекидневната сутрешна и вечерна жъртва беше всесъжжение, на което принесеното трябваше да е агне.</i> ИЗ 1877, 1881, 359. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
2. <i>Прен. Рядко.</i> Жертва. <i>В лето 1861 всичка Полша ся вълнуваше. Всичкият народ беше завладян от жаждата на мученичеството</i> | 2. <i>Прен. Рядко.</i> Жертва. <i>В лето 1861 всичка Полша ся вълнуваше. Всичкият народ беше завладян от жаждата на мученичеството</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 17:05, 4 февруари 2015
ВСЕСЛАВЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до всички славяни, засяга всички славяни; общославянски. Още тогава [Владимир] Заимов е бил включен в голямата борба. И през целите тези седем години на конспиративна дейност след излизането си от затвора той ще работи във всеславянски мащаб. Е. Каранфилов, Б III, 49. Делото на Кирил и Методий има всеславянско значение. △ Всеславянски празник.
2. Който е общ за всички славяни, принадлежи на всички славяни. Всеславянски обичаи. Всеславянски светци.
3. В който вземат участие всички славяни или техни представители. На всеславянска епопея врати България разтваря. В. Марковски, ПЗ, 150.
ВСЕСТРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до всички страни, до всички особености на нещо или до цялостната проява, осъществяване на нещо. Человечеството напредва във всестранния развой на своите сили. Ив. Вазов, Съч. XII, 146-147. Всестранно подобряване живота на народа. Всестранно обсъждане. Всестранно сътрудничество между народите.
2. Който се отнася до различни страни, области на действителността, на живота. Аз мисля, че на нашите хора са необходими знания, знания всестранни, по сичко. Т. Влайков, БСК III, 1890-1891, 278. Тя [ученичката] вледееше няколко езика, бе извънредно „начетена“, според тогавашния израз, имаше всестранни интереси. Бл. Димитрова, ОтОт, 21. Симеон Радев всякога ми е внушавал респект: учудвала ме е неговата голяма култура и всестранна осведоменост. М. Кремен, РЯ, 300. Напротив, и туй не е добро, когато са умът и душата галят, а тялото са напуща и пренебрегва, .. От това следува, че возпитанието трябва да е всестранно. К. Кесаров, ЧНУ, 36. Всестранни услуги.
◇ Всестранна кооперация. През 40-те-50-те год. на XX в. у нас — общественостопанска организация в село или малък град, която изкупува и продава разнообразни продукти, стоки; всестранка. Никола Керанов видя на площада разседлан ескадрон, .., грамаден сив кон, впрегнат в дълга платформа върху автомобилни гуми пред всестранната кооперация. Д. Вълев, Ж, 47-48.
ВСЕСТРА`НКА ж. Остар. Разг. 1. Всестранна кооперация. Като председател на всестранката и пряк шеф на трудово-земеделската кооперация, Йордан Пасков можеше да има по-добър хал. Д. Вълев, З, 156. Жената е млада, тънка и висока, облечена в бяла рокля от плат, какъвто в магазина на всестранката няма. С. Северняк, П, 139. Късно е вече, а служителите във всестранката още работят. Отворени са и петте магазина на кооперацията. РД, 1950, бр. 203, 2.
2. Потребителен селски магазин, в който се продават разнообразни стоки — хранителни продукти, електроматериали, трикотаж, текстил, галантерия и др. — Ще освободим Секиря, че е стар, пък и не е за него тая работа. Защо ни е такава всестранка… Там трябва да влезе млад човек, да светне магазинът, всичко да има в него. Б. Несторов, СР, 37. Във всестранката на китното полско селце Трендафилово например се получиха петдесет вносни палитри. Тарас, Ст 1965, бр. 1008, 1.
ВСЕСТРА`ННО, нареч. 1. В пълнота, в подробности, от всички страни; изцяло, всецяло. Изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете. Ал. Константинов, Съч. I, 95. В подобни случаи той имаше навика да се затваря в стаята и между четирите стени дълбоко и всестранно да обмисля всичко. Ст. Марков, ДБ, 44. Димитър Димов не се е задоволил да покаже своите герои само в техния личен и интимен живот, а ни ги показва всестранно: както в техния бит, така и в техния производствен и обществен живот. С, 1952, кн. 3, 177.
2. В много, във всички насоки на живота. Той [генералът] беше сигурен, че точно сега синът му е в училище, защото през тази седмица момчето ставаше сутрин с него и той го откарваше с колата на тенискортовете на път за щаба. А това пък означаваше, че синът му се развива всестранно. С. Северняк, П, 78. Като Селимински мислят мнозина просветени българи, без да могат като него, умния, развития, всестранно осведомения в хуманитарните и реалистичните науки, да изкажат тъй красноречиво и убедително схващанията си. М. Арнаудов, БКД, 50.
ВСЕСТРА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на всестранен. Като литературен критик Б. Ангелов .. е показал доста ценни качества: трезвост, задълбоченост, всестранност и темпераментност. Ив. Богданов, СП, 53. Всестранност на възпитанието.
ВСЕСЪЖЕЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. У древните народи — жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците; всесъжжение.
— Друга форма: всесъжъже`ние. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕСЪЖЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Всесъжежение. Всекидневната сутрешна и вечерна жъртва беше всесъжжение, на което принесеното трябваше да е агне. ИЗ 1877, 1881, 359.
2. Прен. Рядко. Жертва. В лето 1861 всичка Полша ся вълнуваше. Всичкият народ беше завладян от жаждата на мученичеството
