Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/435“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Трайко с увлечение в изборната борба.</i> Т. Влайков, Съч. III, 246. <i>Оттогава Вельо се впусна със същата стихия пък в търговията.</i> Ил. Волен, ДД, 57. | + | <i>Трайко с увлечение в изборната борба.</i> Т. Влайков, Съч. III, 246. <i>Оттогава Вельо се впусна със същата стихия пък в търговията.</i> Ил. Волен, ДД, 57. <i>— Ето — посочи Найден с глава към подпоручик Добрев, — аз го поздравлявам. Верен е на княза, на България. И никога няма да се впусне в авантюри. Готов е да умре за отечеството си.</i> В. Геновска, СГ, 180. <i>Първомайстори на еснафа, български търговци от Балкапан хан, учители и вестникари, свещеници и печатари, млекари и градинари българи, сякаш са забравили, че са дошли тук [в Цариград] за гурбетчилък, пари да печелят, впуснали са се в политика, българския въпрос да разрешават, патриаршията, дипломатите, властите да надхитряват.</i> Т. Жечев, БВ, 103. <i>Отначало му потръгнало, но големите бащини и негови дългове, направени, когато били в затвора, го карали да се впуска в най-различни начинания.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 26. <i>И тъй, пред социалдемократа неотлъчно стои целта: пълно освобождение на работническата класа от господствующата капиталистическа класа. С нея той се впуща в борбата, нея пропагандира, с нея ляга и с нея става.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 11. // Увличам се в разказ за нещо. <i>Гроздан се впусна в политиката, започна да разправя за новата офанзива на Съглашението, за провала на руското настъпление.</i> Г. Караславов, ОХ II, 82. <i>Няма елегантен файтон, който да не е минал през моята ръка! .. Моят академик бе оставил вече настрана щавенето на рунтавата фаша от волска кожа и се впусна в подробностите на своето тънко, художествено изкуство.</i> Д. Калфов, ПЮН, 110. <i>Жена ми се разчувствува и почна да ми разказва за своите родители .. Тя се впусна в спомени, размекна се, дори се просълзи…</i> М. Марчевски, ТС, 10. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СКАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> впускам <i>и от</i> впускам се; впущане<sup>1</sup>. <i>При впускане на пара или сгъстен въздух в цилиндъра той се издига нагоре.</i> Д. Христов, СПМ, 409. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СКАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впускам се; впущане<sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СКВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Остар.</i> Впускам се. <em>Райна</em>: <i> .. Махни ся убийцо! (бутва го, впусква ся на бяг и ся изгубва).</i> Д. Войников, РК, 62. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СНА</b>. Вж. <em>впускам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СНА СЕ</b>. Вж. <em>впускам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СТЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Впусна. | ||
| − | <b> | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`СТЯ СЕ</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Впусна се. <i>После са впустиха по чорапи да пристигнат оставените си другари (1 1/2 ч. далеко) и скоро са върнаха назад при дупката.</i> Лет., 1876, 140. <i>Гръците кога ся научили да правят корабли, захванали да плуват по море. Така витез Язон, .., впустил ся с един голям корабл по море, за да потръси счастие.</i> Г. Йошев, КВИ, 56. <i>Нашият предмет тука не ни допуща да ся впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи.</i> Т. С. Раковски, БС I, 200. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`ЩАМ</b>. Вж. <em>впускам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВП`УЩАМ СЕ</b>. Вж. <em>впускам се</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`ЩАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> впущам и от впущам се; впускане<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПУ`ЩАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впущам се; впускане<sup>2</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪЛЗЯ`</b>. Вж. <em>впълзявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪЛЗЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впълзя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -я`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> впълзя`л, -а, -о, <i>мн.</i> впълзе`ли, <i>св., непрех. Рядко.</i> С пълзене влизам (вътре) в нещо. <i>Ако не вляза през вратата, ще впълзя под вратата.</i> Ст. Младенов, БТР I, 341. <i>Враг ти впълзява в къщата, без да угадиш.</i> Ст. Младенов, БТР I, 341. | ||
| − | <b> | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪЛЗЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> впълзявам. | ||
| − | <b> | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪЛНЕ`</b> <i>нареч. Остар.</i> Напълно; впълно. <i>За да дам достатъчно време на населението да се осветли впълне върху оценката, която ще вземе, и за да осигуря пълнота свобода и безпристрастие при изборите, аз възложих на моя военен министър генерал Ернрота да състави едно ново министерство.</i> С. Радев, ССБ I, 270. | ||
| − | <b> | + | — От рус. вполне. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪ`ЛНО</b> <i>нареч. Остар.</i> Напълно; впълне. <i>Не ни лишавайте от съдействието си .., и не чакайте от нас някое по-друго възмездие освен онова на почитанието, което впълно заслужавате.</i> П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. <i>Но не стига .. само да имаме училища и дружества, а трябва .. да направим такивато общи заведения да отговарят впълно на целта си.</i> У, 1871, бр. 12, 178. <i>Да живее [Българското книжовно дружество]! И да даде господ да ся умножи и напредне, та по-скоро и впълно да постигне тоя свой висок и преполезен задатък за народното ни и нравствено и веществено подобрявание.</i> Лет., 1871, 238. | ||
| − | + | — От рус. вполне. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВПЪ`ХАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> Пъхам нещо в друго; втикам, <b>впъхам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЪ`ХВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впъ`хна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> Впъхам веднъж или изведнъж. <i>До полунощ обхождах внимателно кварталите и впъхвах предпазливо позиви под вратите на зимниците и на обитаваните</i> | ||
Текуща версия към 03:43, 20 декември 2014
Трайко с увлечение в изборната борба. Т. Влайков, Съч. III, 246. Оттогава Вельо се впусна със същата стихия пък в търговията. Ил. Волен, ДД, 57. — Ето — посочи Найден с глава към подпоручик Добрев, — аз го поздравлявам. Верен е на княза, на България. И никога няма да се впусне в авантюри. Готов е да умре за отечеството си. В. Геновска, СГ, 180. Първомайстори на еснафа, български търговци от Балкапан хан, учители и вестникари, свещеници и печатари, млекари и градинари българи, сякаш са забравили, че са дошли тук [в Цариград] за гурбетчилък, пари да печелят, впуснали са се в политика, българския въпрос да разрешават, патриаршията, дипломатите, властите да надхитряват. Т. Жечев, БВ, 103. Отначало му потръгнало, но големите бащини и негови дългове, направени, когато били в затвора, го карали да се впуска в най-различни начинания. Н. Ферманджиев, РХ, 26. И тъй, пред социалдемократа неотлъчно стои целта: пълно освобождение на работническата класа от господствующата капиталистическа класа. С нея той се впуща в борбата, нея пропагандира, с нея ляга и с нея става. Г. Георгиев, Избр. пр, 11. // Увличам се в разказ за нещо. Гроздан се впусна в политиката, започна да разправя за новата офанзива на Съглашението, за провала на руското настъпление. Г. Караславов, ОХ II, 82. Няма елегантен файтон, който да не е минал през моята ръка! .. Моят академик бе оставил вече настрана щавенето на рунтавата фаша от волска кожа и се впусна в подробностите на своето тънко, художествено изкуство. Д. Калфов, ПЮН, 110. Жена ми се разчувствува и почна да ми разказва за своите родители .. Тя се впусна в спомени, размекна се, дори се просълзи… М. Марчевски, ТС, 10.
ВПУ`СКАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от впускам и от впускам се; впущане1. При впускане на пара или сгъстен въздух в цилиндъра той се издига нагоре. Д. Христов, СПМ, 409.
ВПУ`СКАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впускам се; впущане2.
ВПУ`СКВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Впускам се. Райна: .. Махни ся убийцо! (бутва го, впусква ся на бяг и ся изгубва). Д. Войников, РК, 62.
ВПУ`СНА. Вж. впускам.
ВПУ`СНА СЕ. Вж. впускам се.
ВПУ`СТЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Впусна.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВПУ`СТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. Впусна се. После са впустиха по чорапи да пристигнат оставените си другари (1 1/2 ч. далеко) и скоро са върнаха назад при дупката. Лет., 1876, 140. Гръците кога ся научили да правят корабли, захванали да плуват по море. Така витез Язон, .., впустил ся с един голям корабл по море, за да потръси счастие. Г. Йошев, КВИ, 56. Нашият предмет тука не ни допуща да ся впустиме в обширно разсъждение върху тях ръкописи. Т. С. Раковски, БС I, 200.
ВПУ`ЩАМ. Вж. впускам.
ВП`УЩАМ СЕ. Вж. впускам се.
ВПУ`ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от впущам и от впущам се; впускане1.
ВПУ`ЩАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впущам се; впускане2.
ВПЪЛЗЯ`. Вж. впълзявам.
ВПЪЛЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; впълзя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. впълзя`л, -а, -о, мн. впълзе`ли, св., непрех. Рядко. С пълзене влизам (вътре) в нещо. Ако не вляза през вратата, ще впълзя под вратата. Ст. Младенов, БТР I, 341. Враг ти впълзява в къщата, без да угадиш. Ст. Младенов, БТР I, 341.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПЪЛЗЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впълзявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПЪЛНЕ` нареч. Остар. Напълно; впълно. За да дам достатъчно време на населението да се осветли впълне върху оценката, която ще вземе, и за да осигуря пълнота свобода и безпристрастие при изборите, аз възложих на моя военен министър генерал Ернрота да състави едно ново министерство. С. Радев, ССБ I, 270.
— От рус. вполне.
ВПЪ`ЛНО нареч. Остар. Напълно; впълне. Не ни лишавайте от съдействието си .., и не чакайте от нас някое по-друго възмездие освен онова на почитанието, което впълно заслужавате. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. Но не стига .. само да имаме училища и дружества, а трябва .. да направим такивато общи заведения да отговарят впълно на целта си. У, 1871, бр. 12, 178. Да живее [Българското книжовно дружество]! И да даде господ да ся умножи и напредне, та по-скоро и впълно да постигне тоя свой висок и преполезен задатък за народното ни и нравствено и веществено подобрявание. Лет., 1871, 238.
— От рус. вполне.
ВПЪ`ХАМ, -аш, несв., прех. Пъхам нещо в друго; втикам, впъхам се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВПЪ`ХВАМ, -аш, несв.; впъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Впъхам веднъж или изведнъж. До полунощ обхождах внимателно кварталите и впъхвах предпазливо позиви под вратите на зимниците и на обитаваните
