Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/390“
(→Некоригирана) |
Mister sou (беседа | приноси) м (→Коригирана: Проблемната дума е сравнена с първото издание на том 2, стр. 346.) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗМЕ`ЗДИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възмездие. <i>Късайте сега един другиго: то е достойното за вас возмездие.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 27. <i>Аз вече получих единственое возмездие, което желаях: ти си благополучна.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 1857, 77. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗМО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Възможен. <i>Жалният този случай сичките доведе в отчаяние освен Колумба, който .. опази сичкото присъствие на духа си и употреби сичките средства за возможното спасение на кораба.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 54. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗМО`ЖНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Възможно. <i>Славяните не можали да търпят чужда власт над себя си; никак не е била возможно да ги уговарят, за да служат или да са покоряват.</i> З. Княжески, ВИ, 8. <i>Разнообразието на естествените тела е твърде голямо и не би било{{попр|Отпечатано: „била“.}} возможно на никой человек, .. , да запомни всичките едно по едно.</i> В. Берон, ЕИ, 2. <i>Последните дни на месяц декемврия помагаха на неприятеля да направи това нападение, доколкото возможно му беше.</i> ЦВ, 1855, бр. 257, 13. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗМО`ЖНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> Възможност. <i>Атил бързаше да стигне на тия полета, за да има от ония страни возможност за здраво и безопасно дръпвание, ако би да го пристигнат и ударят римлянете.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 376. <i>За да ся удовлетвори по возможност такъва потребност, предлага ся тук преведено на отечествений язик описание.</i> С. Радулов (превод), IX-X. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВОЗНАГРАДЯ. Вж. вознаградявам. | + | <b>ВОЗНАГРАДЯ`</b>. Вж. <em>вознаградявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗНАГРАДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; вознаградя, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възнаградявам, възнаграждавам. <i>Помежду мнозина неблагодарни ще ся найде и с благодарно сръце чловек, достойн за твоето благодеяние.. Благословията на един такъв чловек ще тя вознагради за неблагодарност на десят други.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. <i>Боже! ако вознаградяваш тъй, както ти наказваш, каква ли награда заслужава дядо Никола?!</i> У, 1870, бр. 2, 25. <b>вознаградявам се</b>, <b>вознаградя се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗНАГРАЖДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възнаграждение. <i>Съдът определя вознаграждение за сторените чрез престъплението или простъпката вреди и загуби.</i> ВП, 123. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗНЕНАВИ`ДЯ</b>. Вж. <em>возненавиждам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗНЕНАВИ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возненави`дя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> возненавидя`х и воз-ненави`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> возненавидя`л, -а, -о, <i>мн.</i> возненавиде`ли, <i>прич. мин. страд.</i> возненавидя`н, -а, -о, <i>мн.</i> возненавиде`ни, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възненавиждам. <i>Сама Мария, новата българска царица, за която Палеолог се надаше, че ще да държи негова страна при българский двор, много е возненавидяла вероломния си уйка.</i> М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29. <i>Не е возможно родители да накажат или да возненавидят без причина чадата си.</i> С. Радулов, НД, 113. <i>По времени болгарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството.</i> Хр. Павлович, Ц, 53. <b>возненавиждам се</b>, <b>возненавидя се</b> <i>страд</i>. и <i>взаим.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗНЕСЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възнесение (във 2 знач.). <i>Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на „пещ-пещ-пещице“.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 55. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВО`ЗРАСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> и <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възраст. <i>Те преживяха тъй до петнадесетата си година и в тази возраст Невенка беше станала толкова хубава, щото секой, който я виждаше, ся чудеше.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 419. <i>Така от ден на ден с неговата возраст расло и усилювало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде.</i> А. Хаджоглу, ББ, 69. <i>Нека ни бъде позволено да поговорим повече за гимнастиката, която е занемарена и в европейските училища, но която е много потребна в детский возраст, когато тялото расте и формирува се.</i> Н. Бончев, Съч. I, 95. <i>Но защото потребно е школата да се усили и да получи силни ученици, трябва да изнамерите някое средство .. да се подканят момчетата да се учат поне .. до 20-годишен возраст.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 31. <i>Като разгледва сичкия ход на човеческия живот, от детската му люлка и до юношеския возраст, доктор Ескирос обърща своето внимание и на университетското образование.</i> Знан., 1875, бр. 13, 203. <i>Добиха едно дете .. За два месеци порасте за десет години возраст.</i> Нар. прик., СбНУ III, 203. <i>Защото умрял много стар, древните писатели казват, че живял три человечески возрасти.</i> БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 224. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗСИЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>возсия`я</b>, -я`еш, <i>мин. св.</i> возсия`х, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възсиявам. <i>Комаха`й две хиляди години става откак е возсияла Христовата благодат, елинството от Болгария йоще не може да са изтреби.</i> Р. Попович, X, 49. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЗСИЯ`Я</b>. Вж. <em>возсиявам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВО`ЗЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. <i>— Да не мислите, че съм длъжна цял живот да ви возя на кабриолета си?</i> Й. Йовков, ЧКГ, 22. <i>И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с едри</i> | |
| − | |||
| − | 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. <i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 14:29, 22 декември 2014
ВОЗМЕ`ЗДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възмездие. Късайте сега един другиго: то е достойното за вас возмездие. Хр. Ботев, КК (превод), 27. Аз вече получих единственое возмездие, което желаях: ти си благополучна. С. Радулов, ГМП (превод), 1857, 77.
ВОЗМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Възможен. Жалният този случай сичките доведе в отчаяние освен Колумба, който .. опази сичкото присъствие на духа си и употреби сичките средства за возможното спасение на кораба. П. Кисимов, ОА I (превод), 54.
ВОЗМО`ЖНО нареч. Остар. Книж. Възможно. Славяните не можали да търпят чужда власт над себя си; никак не е била возможно да ги уговарят, за да служат или да са покоряват. З. Княжески, ВИ, 8. Разнообразието на естествените тела е твърде голямо и не би било* возможно на никой человек, .. , да запомни всичките едно по едно. В. Берон, ЕИ, 2. Последните дни на месяц декемврия помагаха на неприятеля да направи това нападение, доколкото возможно му беше. ЦВ, 1855, бр. 257, 13.
ВОЗМО`ЖНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възможност. Атил бързаше да стигне на тия полета, за да има от ония страни возможност за здраво и безопасно дръпвание, ако би да го пристигнат и ударят римлянете. Г. Кръстевич, ИБ, 376. За да ся удовлетвори по возможност такъва потребност, предлага ся тук преведено на отечествений язик описание. С. Радулов (превод), IX-X.
ВОЗНАГРАДЯ`. Вж. вознаградявам.
ВОЗНАГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вознаградя, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възнаградявам, възнаграждавам. Помежду мнозина неблагодарни ще ся найде и с благодарно сръце чловек, достойн за твоето благодеяние.. Благословията на един такъв чловек ще тя вознагради за неблагодарност на десят други. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Боже! ако вознаградяваш тъй, както ти наказваш, каква ли награда заслужава дядо Никола?! У, 1870, бр. 2, 25. вознаградявам се, вознаградя се страд.
ВОЗНАГРАЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение. Съдът определя вознаграждение за сторените чрез престъплението или простъпката вреди и загуби. ВП, 123.
ВОЗНЕНАВИ`ДЯ. Вж. возненавиждам.
ВОЗНЕНАВИ`ЖДАМ, -аш, несв.; возненави`дя, -иш, мин. св. возненавидя`х и воз-ненави`дох, прич. мин. св. деят. возненавидя`л, -а, -о, мн. возненавиде`ли, прич. мин. страд. возненавидя`н, -а, -о, мн. возненавиде`ни, св., прех. Остар. Книж. Възненавиждам. Сама Мария, новата българска царица, за която Палеолог се надаше, че ще да държи негова страна при българский двор, много е возненавидяла вероломния си уйка. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29. Не е возможно родители да накажат или да возненавидят без причина чадата си. С. Радулов, НД, 113. По времени болгарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 53. возненавиждам се, возненавидя се страд. и взаим.
ВОЗНЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възнесение (във 2 знач.). Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на „пещ-пещ-пещице“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 55.
ВО`ЗРАСТ, -тта`, мн. -и, ж. и м. Остар. и диал. Възраст. Те преживяха тъй до петнадесетата си година и в тази возраст Невенка беше станала толкова хубава, щото секой, който я виждаше, ся чудеше. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 419. Така от ден на ден с неговата возраст расло и усилювало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде. А. Хаджоглу, ББ, 69. Нека ни бъде позволено да поговорим повече за гимнастиката, която е занемарена и в европейските училища, но която е много потребна в детский возраст, когато тялото расте и формирува се. Н. Бончев, Съч. I, 95. Но защото потребно е школата да се усили и да получи силни ученици, трябва да изнамерите някое средство .. да се подканят момчетата да се учат поне .. до 20-годишен возраст. П. Р. Славейков, ГУ, 31. Като разгледва сичкия ход на човеческия живот, от детската му люлка и до юношеския возраст, доктор Ескирос обърща своето внимание и на университетското образование. Знан., 1875, бр. 13, 203. Добиха едно дете .. За два месеци порасте за десет години возраст. Нар. прик., СбНУ III, 203. Защото умрял много стар, древните писатели казват, че живял три человечески возрасти. БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 224.
ВОЗСИЯ`ВАМ, -аш, несв.; возсия`я, -я`еш, мин. св. возсия`х, св., непрех. Остар. Книж. Възсиявам. Комаха`й две хиляди години става откак е возсияла Христовата благодат, елинството от Болгария йоще не може да са изтреби. Р. Попович, X, 49.
ВОЗСИЯ`Я. Вж. возсиявам.
ВО`ЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. — Да не мислите, че съм длъжна цял живот да ви возя на кабриолета си? Й. Йовков, ЧКГ, 22. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с едри
