Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/338“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>стрели в телата на свързаните.</i> Н. Райнов, КЗД, 136. <i>И сви болка ръката на вожда. Ала в очите му светна кървав пламък — и той мушна кон, повърна десница, та прониза с маждрак гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже пак.</i> Н. Райнов, ВБД, 64. <i>На хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми — / копнежът за далечните морета.</i> Е. Багряна, ЗМ, 58. • Обр. <i>А седмината прокажени седяха до каменните зидове и внизваха изсъхнал поглед в навлизащия мрак.</i> Н. Райнов, ВДБ, 81. <b>внизвам се</b>, <b>внижа се</b> <i>страд.</i> <i>Вече може да почне преливането. Друга дебела игла се внизва в лявата ми ръка. Другият край на иглата завършва с тръбичка, а тръбичката — със спринцовка.</i> ВН, 1960, бр. 2610, 4. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`ЗВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вни`жа се</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Обикн. <i>поет.</i> За остър предмет — забивам се дълбоко в нещо. <i>Ярките лъчи озариха дълга счупена вървулица от страшни тела, набити на дървени колове. В ранната сутрин стотина души охкаха .. — а тялото при всяко движение се вдаваше надолу — и дървеното острие се внизваше все по-дълбоко.</i> Н. Райнов, КЦ, 137. <i>— Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши.</i> Ст. Волев, МС, 106. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`ЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> внизвам <i>и от</i> внизвам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вни`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех.</i> С предл. <em>в</em>. Навлизам, вдълбочавам се мислено в нещо, за да схвана, проумея същината му; прониквам. <i>Иван Велин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее.</i> Й. Йовков, ВАХ, 149. <i>— Ако това е вашето искрено мнение, трябва да ви кажа, че то е много… примитивно и повърхностно. Трябва да вниквате в корена на нещата, Петър Петрович.</i> М. Марчевски, П, 101. <i>Той се опитваше да събере мислите си, за да вникне по-дълбоко в смисъла им, но не излизаше нищо.</i> К. Калчев, СТ, 184. <i>Трайко напрегна усилие да вникне в душите на тия хорица…</i> Т. Влайков, Съч. III, 313. <b>вниква се</b>, <b>вникне се</b> <i>безл.</i> <i>Но да гадае какво му е, тя не се опитваше — невъзможно беше да се вникне в душата на професора.</i> А. Наковски, МПП, 100. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вни`кна се</b> <i>св., непрех. Индив.</i> С предл. <em>в</em>. Наблюдавам нещо съсредоточено, мъчейки се да го разбера; вглеждам се. <i>Вътре тя зе` писмото в другата си ръка, па го гледа оттук, гледа го оттам, вниква се в надписа му, като че искаше да го прочете.</i> Т. Влайков, Съч. II, 147. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вниквам. <i>Той търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух, като прибягва до научния анализ, до непосредствено вникване в законите на света.</i> М. Арнаудов, Г, 67. <i>Цялото следващо развитие на химията и физиката се извършва под знака на все по-дълбокото вникване в същността на периодичния закон.</i> Хим. XI кл, 1965, 17. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КНА</b>. Вж. <em>вниквам</em> и <em>вникнувам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КНАТО</b> <i>нареч. Остар.</i> С вникване; задълбочено, вдълбочено. <i>Такива глупости хората вярвали за много время, а кога ся пустили да пътуват по земята и да ходят по далечни места, зели да разглядват земята по-вникнато.</i> Лет., 1872, 98. <i>Едностранният натиск на въздуха може да дръжи стлъб вода на високо до 10336 метра .. Торичели вникнато ся призрял в това явление.</i> Й. Груев, Ф (Превод), 58. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вни`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> Вниквам. <i>Вникнувай и изучавай науките, прежде да вступиш в женитба.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 9. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИ`КНУВАНЕ</b>, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вникнувам; вникване. <i>Трябува да съгледва и да ся ослушева с голямо вникнуване българите как си изричат мислите.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВНИМА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. Насочвам, съсредоточавам съзнанието си върху обект, явление, действие, за да възприема нещо. <i>Гороломов си даваше вид, че слуша, усмихваше се. В същност той не внимаваше.</i> Й. Йовков, ПГ, 51. <i>— Вчера не ми беше добре… не внимавах и не те чух… какво искаше да ми кажеш?</i> А. Наковски, МПП, 191. <i>Влезе учителят, урокът започна, но Захари беше разтревожен и не можеше да внимава.</i> Сп. Кралевски, ВО, 9. <i>Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска.</i> П. Бобев, ЗП, 108. // Съсредоточавам мислите, зрението, слуха си върху извършвано от мене действие, за да не допусна грешка. <i>Хванала табличката с две ръце, Анка носеше кафето, като внимаваше да не го разлее.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 273. <i>Тъй беше залисана, че не внимаваше какво прави.</i> Й. Йовков, ВАХ, 91. <i>— Чия е тая игла? — вика тате, но веднага се сеща. — Да внимаваш, Ленче, низала си и от опаки.</i> В. Бончева, АП, 30. | |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Гледам, следя, наблюдавам зорко. <i>— А мене, господине, „Дружината“ ми е възложила да се грижа за тия народни пари като за свои собствени и да внимавам де отива всеки грош!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 401. <i>Преди погребението доста време се шушукаше сред съседите, че Перуниката е станал тенец, и в селцето внимаваха къде ще се появи за първи път.</i> Й. Радичков, СР, 83. <i>Той беше строг към дисциплината и извън школото .. внимаваше за редовното посещение в църквата.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 157. | ||
Текуща версия към 02:54, 6 октомври 2014
стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЗД, 136. И сви болка ръката на вожда. Ала в очите му светна кървав пламък — и той мушна кон, повърна десница, та прониза с маждрак гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже пак. Н. Райнов, ВБД, 64. На хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми — / копнежът за далечните морета. Е. Багряна, ЗМ, 58. • Обр. А седмината прокажени седяха до каменните зидове и внизваха изсъхнал поглед в навлизащия мрак. Н. Райнов, ВДБ, 81. внизвам се, внижа се страд. Вече може да почне преливането. Друга дебела игла се внизва в лявата ми ръка. Другият край на иглата завършва с тръбичка, а тръбичката — със спринцовка. ВН, 1960, бр. 2610, 4.
ВНИ`ЗВАМ СЕ несв.; вни`жа се св., непрех. Обикн. поет. За остър предмет — забивам се дълбоко в нещо. Ярките лъчи озариха дълга счупена вървулица от страшни тела, набити на дървени колове. В ранната сутрин стотина души охкаха .. — а тялото при всяко движение се вдаваше надолу — и дървеното острие се внизваше все по-дълбоко. Н. Райнов, КЦ, 137. — Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.
ВНИ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внизвам и от внизвам се.
ВНИ`КВАМ, -аш, несв.; вни`кна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. С предл. в. Навлизам, вдълбочавам се мислено в нещо, за да схвана, проумея същината му; прониквам. Иван Велин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ, 149. — Ако това е вашето искрено мнение, трябва да ви кажа, че то е много… примитивно и повърхностно. Трябва да вниквате в корена на нещата, Петър Петрович. М. Марчевски, П, 101. Той се опитваше да събере мислите си, за да вникне по-дълбоко в смисъла им, но не излизаше нищо. К. Калчев, СТ, 184. Трайко напрегна усилие да вникне в душите на тия хорица… Т. Влайков, Съч. III, 313. вниква се, вникне се безл. Но да гадае какво му е, тя не се опитваше — невъзможно беше да се вникне в душата на професора. А. Наковски, МПП, 100.
ВНИ`КВАМ СЕ несв.; вни`кна се св., непрех. Индив. С предл. в. Наблюдавам нещо съсредоточено, мъчейки се да го разбера; вглеждам се. Вътре тя зе` писмото в другата си ръка, па го гледа оттук, гледа го оттам, вниква се в надписа му, като че искаше да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 147.
ВНИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от вниквам. Той търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух, като прибягва до научния анализ, до непосредствено вникване в законите на света. М. Арнаудов, Г, 67. Цялото следващо развитие на химията и физиката се извършва под знака на все по-дълбокото вникване в същността на периодичния закон. Хим. XI кл, 1965, 17.
ВНИ`КНА. Вж. вниквам и вникнувам.
ВНИ`КНАТО нареч. Остар. С вникване; задълбочено, вдълбочено. Такива глупости хората вярвали за много время, а кога ся пустили да пътуват по земята и да ходят по далечни места, зели да разглядват земята по-вникнато. Лет., 1872, 98. Едностранният натиск на въздуха може да дръжи стлъб вода на високо до 10336 метра .. Торичели вникнато ся призрял в това явление. Й. Груев, Ф (Превод), 58.
ВНИ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вни`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Вниквам. Вникнувай и изучавай науките, прежде да вступиш в женитба. А. Гранитски, ПР (превод), 9.
ВНИ`КНУВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от вникнувам; вникване. Трябува да съгледва и да ся ослушева с голямо вникнуване българите как си изричат мислите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2.
ВНИМА`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Насочвам, съсредоточавам съзнанието си върху обект, явление, действие, за да възприема нещо. Гороломов си даваше вид, че слуша, усмихваше се. В същност той не внимаваше. Й. Йовков, ПГ, 51. — Вчера не ми беше добре… не внимавах и не те чух… какво искаше да ми кажеш? А. Наковски, МПП, 191. Влезе учителят, урокът започна, но Захари беше разтревожен и не можеше да внимава. Сп. Кралевски, ВО, 9. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. П. Бобев, ЗП, 108. // Съсредоточавам мислите, зрението, слуха си върху извършвано от мене действие, за да не допусна грешка. Хванала табличката с две ръце, Анка носеше кафето, като внимаваше да не го разлее. Ст. Дичев, ЗС I, 273. Тъй беше залисана, че не внимаваше какво прави. Й. Йовков, ВАХ, 91. — Чия е тая игла? — вика тате, но веднага се сеща. — Да внимаваш, Ленче, низала си и от опаки. В. Бончева, АП, 30.
2. Гледам, следя, наблюдавам зорко. — А мене, господине, „Дружината“ ми е възложила да се грижа за тия народни пари като за свои собствени и да внимавам де отива всеки грош! Ст. Дичев, ЗС I, 401. Преди погребението доста време се шушукаше сред съседите, че Перуниката е станал тенец, и в селцето внимаваха къде ще се появи за първи път. Й. Радичков, СР, 83. Той беше строг към дисциплината и извън школото .. внимаваше за редовното посещение в църквата. Ив. Вазов, Съч. X, 157.
