Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/332“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>отпаднала десница, | + | <i>отпаднала десница, — свикнала на грях!</i> Н. Райнов, КЦ, 104. <i>Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМИ`ТАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вмета`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> вме`тох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вмел, <i>св., прех. Диал.</i> Вкарвам нещо някъде с метене, замитам навътре, <b>вмитам се</b>, <b>вмета се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМИ`ТАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмитам <i>и от</i> вмитам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМИ`Я СЕ</b>. Вж. <em>вмивам се</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМОТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вмота`я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> вмота`х, <i>св., прех. Диал.</i> Като мотая нещо, вмъквам в него друго нещо. <b>вмотавам се</b>, <b>вмотая се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМОТА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вмотавам <i>и от</i> вмотавам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМОТА`Я</b>. Вж. <em>вмотавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМРАМОРЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е превърнат в мрамор. <i>И със същата театралност, вече и след смъртта си, те [императорите] се перчат пред потомството от пиедестала, на който някой художник ги е поставил вбронзени или вмраморени.</i> П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 379. • Обр. <i>Тежи, тежи ледената грамада като надгробна плоча. Вмраморен сняг. Скулпторът надига плещи. Носи лавината на гърба си.</i> Бл. Димитрова, Лав., 148. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМЪ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вмъ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вмъ`кнат, <i>св.</i>, <i>прех.</i> 1. Правя нещо да влезе вътре в друго, обикн. в нещо тясно или между други неща, при което обикн. е нужно усилие; пъхам, въвирам, вкарвам. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Разкрачи щипците [бай Ганьо], сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта.</i> Ал. Константинов, БГ, 63. <i>Дава се заповед. С треперещи ръце аз вмъквам главата на Мравунцата в бримката. Сега остава Гого да ритне сандъчето и Мравунцата да провисне.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107. <i>Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета.</i> П. Бобев, ЗП, 33. | ||
| − | + | 2. Вкарвам някого някъде, обикн. насила. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно от един брашнарски магазин и затова щяха да го съдят.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 282. <i>Цвета бе вмъкната в празната чакалня, като заедно с нея влязоха и няколко селянки. След тях се потътри и баба Денка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 457. <i>— Добро утро, Велчо! — едва бе смогнал да го поздрави Кольо, когато Велчо го сграбчи за ръката и го вмъкна в магазията.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 16. <i>Той бутна с крак вратата, хвана здраво лакътя й и без да продума, я вмъкна в тесния тъмен коридор.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 164. // Правя някой да влезе някъде, въвеждам някого, обикн. бързо и незабелязано. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Най-напред Евгени нагази в някакви трески, после Росинка го преведе през един каменист насип, след това двамата слязоха по ниски каменни стъпала и Росинка, водейки го със сигурна ръка в тъмнината, го вмъкна през една врата.</i> Д. Ангелов, ЖС, 181. <i>Можеш ли да ме вмъкнеш в салона да видя репетицията?</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Вкарвам някого някъде, обикн. насила. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно от един брашнарски магазин и затова щяха да го съдят.</i> Ц. Церковски, | ||
| − | |||
| − | Съч. III, 282. <i>Цвета бе вмъкната в | ||
3. Внасям нещо някъде бързо и незабелязано. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Късно вечерта Гунка прекоси двора и бързо вмъкна в кухнята вързопа с нещата си.</i> Г. Райчев, ЗК, 188. | 3. Внасям нещо някъде бързо и незабелязано. <i>Противоп.</i> измъквам. <i>Късно вечерта Гунка прекоси двора и бързо вмъкна в кухнята вързопа с нещата си.</i> Г. Райчев, ЗК, 188. | ||
| − | 4. Правя някой да влезе в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. <i>Тогава образувахме | + | 4. Правя някой да влезе в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. <i>Тогава образувахме „Дружество за експлоатация на нафтови залежи в землището на с. Голо Бърдо“ .. Представихме гаранция, подписана от две заможни лица, та вмъкнахме Генча Попето и брат му.</i> Чудомир, Избр. пр, 256. // Привличам някого към участие в нещо, в някаква работа, дейност, въвличам някого в нещо, обикн. тайно. <i>Още от деня, в който Панко я вмъкна в подмолната комунистическа дейност, тя заживя със страха, че някой ден могат да ги разкрият и обесят.</i> Д. Ангелов, ЖС, 77. <i>Той [Хаваджиев] вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството.</i> Г. Караславов, Т, 9. <i>Той ме погледна очаквателно, но аз благоразумно замълчах. В края на краищата щом иска да ме вмъкне в някаква своя комбинация, нека сам се потруди, за какво ще го улеснявам.</i> П. Вежинов, ЗНН, 166. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 5. Намесвам, набърквам някого или нещо в друго нещо. <i>Защо вмъкваш в тези празнословия и мене?</i> | |
| + | 6. Вмествам, прибавям, добавям в реч, разказ, съдържание, списък и под. странични или нови елементи. <i>Сред просташкия си и груб говор той вмъкваше и речи чужди.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 190. <i>Същевременно той [Борис] вмъкваше в разказа си живописни подробности и духовити забележки, които разсмиваха девойките така, че те не се отегчиха ни най-малко от него.</i> Д. Димов, Т, 60. <i>Редакторът намери, че този епизод ще възбуди поне един градус омраза и патриотизъм у всички, които го прочетат, и реши не само да го вмъкне, но дори да го направи център на фейлетона.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 342-343. <i>Макар че тя</i> [сградата | ||
Текуща версия към 20:27, 3 октомври 2014
отпаднала десница, — свикнала на грях! Н. Райнов, КЦ, 104. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.
ВМИ`ТАМ, -аш, несв.; вмета`, -е`ш, мин. св. вме`тох, прич. мин. св. деят. вмел, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде с метене, замитам навътре, вмитам се, вмета се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМИ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмитам и от вмитам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМИ`Я СЕ. Вж. вмивам се.
ВМОТА`ВАМ, -аш, несв.; вмота`я, -а`еш, мин. св. вмота`х, св., прех. Диал. Като мотая нещо, вмъквам в него друго нещо. вмотавам се, вмотая се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМОТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмотавам и от вмотавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВМОТА`Я. Вж. вмотавам.
ВМРАМОРЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е превърнат в мрамор. И със същата театралност, вече и след смъртта си, те [императорите] се перчат пред потомството от пиедестала, на който някой художник ги е поставил вбронзени или вмраморени. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 379. • Обр. Тежи, тежи ледената грамада като надгробна плоча. Вмраморен сняг. Скулпторът надига плещи. Носи лавината на гърба си. Бл. Димитрова, Лав., 148.
ВМЪ`КВАМ, -аш, несв.; вмъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ`кнат, св., прех. 1. Правя нещо да влезе вътре в друго, обикн. в нещо тясно или между други неща, при което обикн. е нужно усилие; пъхам, въвирам, вкарвам. Противоп. измъквам. Разкрачи щипците [бай Ганьо], сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. Дава се заповед. С треперещи ръце аз вмъквам главата на Мравунцата в бримката. Сега остава Гого да ритне сандъчето и Мравунцата да провисне. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107. Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета. П. Бобев, ЗП, 33.
2. Вкарвам някого някъде, обикн. насила. Противоп. измъквам. Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно от един брашнарски магазин и затова щяха да го съдят. Ц. Церковски, Съч. III, 282. Цвета бе вмъкната в празната чакалня, като заедно с нея влязоха и няколко селянки. След тях се потътри и баба Денка. Д. Ангелов, ЖС, 457. — Добро утро, Велчо! — едва бе смогнал да го поздрави Кольо, когато Велчо го сграбчи за ръката и го вмъкна в магазията. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Той бутна с крак вратата, хвана здраво лакътя й и без да продума, я вмъкна в тесния тъмен коридор. М. Грубешлиева, ПИУ, 164. // Правя някой да влезе някъде, въвеждам някого, обикн. бързо и незабелязано. Противоп. измъквам. Най-напред Евгени нагази в някакви трески, после Росинка го преведе през един каменист насип, след това двамата слязоха по ниски каменни стъпала и Росинка, водейки го със сигурна ръка в тъмнината, го вмъкна през една врата. Д. Ангелов, ЖС, 181. Можеш ли да ме вмъкнеш в салона да видя репетицията?
3. Внасям нещо някъде бързо и незабелязано. Противоп. измъквам. Късно вечерта Гунка прекоси двора и бързо вмъкна в кухнята вързопа с нещата си. Г. Райчев, ЗК, 188.
4. Правя някой да влезе в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. Тогава образувахме „Дружество за експлоатация на нафтови залежи в землището на с. Голо Бърдо“ .. Представихме гаранция, подписана от две заможни лица, та вмъкнахме Генча Попето и брат му. Чудомир, Избр. пр, 256. // Привличам някого към участие в нещо, в някаква работа, дейност, въвличам някого в нещо, обикн. тайно. Още от деня, в който Панко я вмъкна в подмолната комунистическа дейност, тя заживя със страха, че някой ден могат да ги разкрият и обесят. Д. Ангелов, ЖС, 77. Той [Хаваджиев] вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството. Г. Караславов, Т, 9. Той ме погледна очаквателно, но аз благоразумно замълчах. В края на краищата щом иска да ме вмъкне в някаква своя комбинация, нека сам се потруди, за какво ще го улеснявам. П. Вежинов, ЗНН, 166.
5. Намесвам, набърквам някого или нещо в друго нещо. Защо вмъкваш в тези празнословия и мене?
6. Вмествам, прибавям, добавям в реч, разказ, съдържание, списък и под. странични или нови елементи. Сред просташкия си и груб говор той вмъкваше и речи чужди. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 190. Същевременно той [Борис] вмъкваше в разказа си живописни подробности и духовити забележки, които разсмиваха девойките така, че те не се отегчиха ни най-малко от него. Д. Димов, Т, 60. Редакторът намери, че този епизод ще възбуди поне един градус омраза и патриотизъм у всички, които го прочетат, и реши не само да го вмъкне, но дори да го направи център на фейлетона. Г. Караславов, Избр. съч. II, 342-343. Макар че тя [сградата
