Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/287“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — .. — връчиха му и владишкия жезъл и тръгнаха подир него към царските двери след двете редици от ниско наведени глави.</i> А. Христофоров, А, 262. <i>В черквата ги чакаше отец Стефан, беше приседнал на скамейчицата до владишкия трон.</i> Ст. Цанев, МБ, 373. <i>Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 131. <i>В тъмното ходниче пред вратата на владиката се чу разтрепераният глас на владишкия слуга.</i> Д. Талев, ГЧ, 352. <i>И патриархът в един ден го [Матей] подстригал за послушник, до вечерта го направил протопрезвитер и на следващия ден му дал владишкия сан.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 385. <i>На преславската поляна, помежду царските и владишките дворове, стичаше ся народът.</i> Ел. Мутева, РБЦ (превод), 45. <i>Владишки трон.</i> <i>Владишки наместник.</i> | |
| − | 2. <i>Разг.</i> Който е като на владика. <i>Аз се облякох с новите си дрехи,.. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, с владишки ръкави,.. кир ляв фес без пискюл.</i> | + | 2. <i>Разг.</i> Който е като на владика. <i>Аз се облякох с новите си дрехи, .. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, с владишки ръкави, .. кир ляв фес без пискюл.</i> P. Стоянов, ЗБВ I, 316. |
| − | — Друга (остар. и диал.) форма: | + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>влади`чки</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ШКИ</b> <i>нареч.</i> По същия начин като владика. <i>Ала Видул таз вечеря / се владишки навечеря.</i> Ив. Вазов, В, 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ШНИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Владичина. <i>Всяка година той [владиката] пращаше до общината по няколко писма и молеше почтително да му се праща владишнината, а преспанските общинари нито отговаряха на тия писма.</i> Д. Талев, ПК, 37. <i>„Те [фенерските владици] — с насилственно събирание на мухлясалата владишнина, със затваряние на наши училища и църкви, .., с наклеветвание, със заточавание на невинни български учители, .., и, най-после, с отравяние и убивание на български свещенници, Христовите лъжезаместници бързо вървят в сполуката на гнусното си послание“.</i> Пряп., 1903, бр. 28, 2. | ||
| − | + | — Други форми: <em>влади`чнина</em> (диал.) и <em>влади`щина</em> (остар. и диал.). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДИ`ЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Владичина. <i>— Когато се сдобихме с владика, .., Нанъо Чорбаджиева татко плати цялата владищина на селото…</i> А. Страшимиров, А, 611. <i>— За сиромаха има-няма хляб, той трябваше да си плати владищината: на калугерската софра не трябваше да липсова нито една сорта вино, нито една сорта сирене.</i> Лет., 1872, 182. <i>Един потрошингел има, той сал снове по селата, да яде пилета и кокошки и да сбира владищина.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 20. | ||
| − | + | — Други (диал.) форми: <em>влади`шнина</em> и <em>влади`чнина</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Владея; владам. <i>Фанариотското духовенство го [народа] е потопило в едно толкоз дълбоко невежество, щото в разстояние на двайсет и шест години, .., той не може още да излезе от него… Чрез него фанариотите ни владуваха.</i> СбПер. п II, 125. <i>В двата периоди владували и други царие, затова съм изпълнил това разстояние с по двама владетели, както е в картината видно: между Аспаруховий ангел водител и Крума, също и от него до Бориса.</i> Н. Павлович, РК, 3. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> 1. Който е покрит или просмукан с влага. <i>От вчерашния дъжд гората беше като къпана, .., дънерите и клоните на дърветата бяха още влажни и черни.</i> Й. Йовков, ПГ, 52. <i>Миришеше на дим от дърва, на тор, на влажна, съхнеща земя.</i> А. Гуляшки, МТС, 97. <i>Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. <i>Облеклото му бе лятно — без шинел, {{попр|Премахната втора ненужна запетая.}} .., с широки, груби юфтени обуща, над които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои.</i> П. Вежинов, НС, 89. <i>Росата по дърветата затрептя, .. и във влажния въздух, пречистен от дъжда, упоявашо замириса на мокра гора и на треви.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 13. // Който е малко мокър, леко намокрен или не съвсем изсъхнал. <i>Когато Благой отвори вратата, видя на стълбите слаб нисък човек, с невероятно щръкнала влажна коса и засмени очи.</i> Й. Попов, СЛ, 18. <i>Наваля ме дъжд и дрехите ми са още влажни.</i> // Който е съпроводен с влага. <i>Дъждът плющеше. Долът потъмня. Влажният студ се усили.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 129. <i>Гъст, влажен мрак покрива всичко наоколо.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 239. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво.</i> Д. Талев, И, 326. <i>Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец.</i> Д. Димов, Т, 180. | ||
| − | + | 2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. <i>Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи.</i> Д. Немиров, Б, 50. <i>Гореща и влажна бе неговата ръка.</i> П. Михайлов, МП, 110. <i>Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 5. <i>На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните й устни.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. <i>Събудих се, но в бъдъщите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни.</i> К. Христов, Т, 12. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. <i>Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи.</i> Д. Немиров, Б, 50. <i>Гореща и влажна бе неговата ръка.</i> П. Михайлов, МП, 110. <i>Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 5. <i>На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните й устни.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. <i>Събудих се, но в бъдъщите дни | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. <i>Поет.</i> За очи, поглед — който е леко замъглен и има постоянен блясък. <i>Беше слабичка и много бледна, лицето й беше измъчено,</i> | ||
Текуща версия към 05:42, 27 август 2014
Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — .. — връчиха му и владишкия жезъл и тръгнаха подир него към царските двери след двете редици от ниско наведени глави. А. Христофоров, А, 262. В черквата ги чакаше отец Стефан, беше приседнал на скамейчицата до владишкия трон. Ст. Цанев, МБ, 373. Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга. Ив. Вазов, Съч. XXV, 131. В тъмното ходниче пред вратата на владиката се чу разтрепераният глас на владишкия слуга. Д. Талев, ГЧ, 352. И патриархът в един ден го [Матей] подстригал за послушник, до вечерта го направил протопрезвитер и на следващия ден му дал владишкия сан. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385. На преславската поляна, помежду царските и владишките дворове, стичаше ся народът. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 45. Владишки трон. Владишки наместник.
2. Разг. Който е като на владика. Аз се облякох с новите си дрехи, .. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, с владишки ръкави, .. кир ляв фес без пискюл. P. Стоянов, ЗБВ I, 316.
— Друга (остар. и диал.) форма: влади`чки.
ВЛАДИ`ШКИ нареч. По същия начин като владика. Ала Видул таз вечеря / се владишки навечеря. Ив. Вазов, В, 13.
ВЛАДИ`ШНИНА, мн. няма, ж. Диал. Владичина. Всяка година той [владиката] пращаше до общината по няколко писма и молеше почтително да му се праща владишнината, а преспанските общинари нито отговаряха на тия писма. Д. Талев, ПК, 37. „Те [фенерските владици] — с насилственно събирание на мухлясалата владишнина, със затваряние на наши училища и църкви, .., с наклеветвание, със заточавание на невинни български учители, .., и, най-после, с отравяние и убивание на български свещенници, Христовите лъжезаместници бързо вървят в сполуката на гнусното си послание“. Пряп., 1903, бр. 28, 2.
— Други форми: влади`чнина (диал.) и влади`щина (остар. и диал.).
ВЛАДИ`ЩИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Владичина. — Когато се сдобихме с владика, .., Нанъо Чорбаджиева татко плати цялата владищина на селото… А. Страшимиров, А, 611. — За сиромаха има-няма хляб, той трябваше да си плати владищината: на калугерската софра не трябваше да липсова нито една сорта вино, нито една сорта сирене. Лет., 1872, 182. Един потрошингел има, той сал снове по селата, да яде пилета и кокошки и да сбира владищина. Ил. Блъсков, ЗК, 20.
— Други (диал.) форми: влади`шнина и влади`чнина.
ВЛАДУ`ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владам. Фанариотското духовенство го [народа] е потопило в едно толкоз дълбоко невежество, щото в разстояние на двайсет и шест години, .., той не може още да излезе от него… Чрез него фанариотите ни владуваха. СбПер. п II, 125. В двата периоди владували и други царие, затова съм изпълнил това разстояние с по двама владетели, както е в картината видно: между Аспаруховий ангел водител и Крума, също и от него до Бориса. Н. Павлович, РК, 3.
ВЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е покрит или просмукан с влага. От вчерашния дъжд гората беше като къпана, .., дънерите и клоните на дърветата бяха още влажни и черни. Й. Йовков, ПГ, 52. Миришеше на дим от дърва, на тор, на влажна, съхнеща земя. А. Гуляшки, МТС, 97. Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Облеклото му бе лятно — без шинел, * .., с широки, груби юфтени обуща, над които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои. П. Вежинов, НС, 89. Росата по дърветата затрептя, .. и във влажния въздух, пречистен от дъжда, упоявашо замириса на мокра гора и на треви. Ем. Станев, ИК I и II, 13. // Който е малко мокър, леко намокрен или не съвсем изсъхнал. Когато Благой отвори вратата, видя на стълбите слаб нисък човек, с невероятно щръкнала влажна коса и засмени очи. Й. Попов, СЛ, 18. Наваля ме дъжд и дрехите ми са още влажни. // Който е съпроводен с влага. Дъждът плющеше. Долът потъмня. Влажният студ се усили. Ив. Вазов, Съч. XV, 129. Гъст, влажен мрак покрива всичко наоколо. Ив. Мартинов, ДТ, 239. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180.
2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи. Д. Немиров, Б, 50. Гореща и влажна бе неговата ръка. П. Михайлов, МП, 110. Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот. Ст. Чилингиров, ХНН, 5. На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните й устни. Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. Събудих се, но в бъдъщите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12.
3. Поет. За очи, поглед — който е леко замъглен и има постоянен блясък. Беше слабичка и много бледна, лицето й беше измъчено,
