Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/263“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 235. <i>Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите</i>. Д. Димов, Т, 19. <i>На мене не ми се даваше никаква работа не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо; постоянно ми се виеше свят.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 266. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. | |
| − | + | <b>Вия се като змия</b>. <i>Разг.</i> 1. За път, река и др. — с много и обикн. остри извивки, завои съм. <i>Той [Искърът] се гърчи, вие се като змия около канарите на историческия Урвич.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. 2. За човек, обикн. жена — извивам, движа тялото си много гъвкаво, грациозно (при танц и др.). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`Я</b><sup>2</sup>, ви`еш, <i>мин. св.</i> вих, <i>несв., непрех.</i> 1. За куче, вълк и някои други животни — издавам вой. <i>Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка, като виеше жаловито.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 97. <i>Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си.</i> И. Петров, НЛ, 170. <i>В такова време вълците ходят на глутници и нападат всичко живо. Ех, как страшно вият те!</i> Ем. Станев, ПГВ, 118. <i>Около Йемен днес е пустиня, по чиито напечени от безпощадното слънце безжизнени пясъци скитат номади, вият пустинни чакали.</i> Д. Славчев и др., БМ, 117. <i>Гарвана граче грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. | ||
| − | + | 2. Издавам силен, проточен вик, обикн. от болка, мъка и под. <i>Михаил Кукул се бореше с яростно отчаяние, викаше, виеше проточено, стенеше, дърпаше се и се превиваше, но не се оставяше болките да го надвият.</i> Д. Талев, С II, 79. <i>Тя виеше с все сили: — Спасиха го-о-о! Разкажете, добри хора, как го спасихте от въжето-о-о!</i> Н. Каралиева, Н, 67. <i>Не се провикваха вече а просто ревяха и виеха като луди.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 17. // Плача силно с проточен ту по-висок, ту по-нисък глас. <i>Жената млъкна и заплака. Серафим я слущаше как хълца и как вие като пребита.</i> Й. Йовков, ЖС, 12. <i>Няколко мъже спуснаха сандъка в скования от студ черен гроб, .. Майката на Панчо виеше отчаяно и се мяташе, съсипана от скръб.</i> П. Здравков, НД, 151. <i>Тоя ден привечер Недьо умря .. Дойдоха роднини-плакачки и дълго и проточено виха до среднощ над ковчега.</i> В. Геновска, СГ, 518. <i>Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушници.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. | |
| − | + | 3. За вятър, буря — издавам проточен ту по-силен, ту по-слаб шум. <i>Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа.</i> Елин Пелин, Съч. I, 53. <i>Силен сняг валеше и вятърът виеше и клатеше цялата къща.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. <i>Мразна зимна вечер. Върла хала вие.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. <i>Нощ. Фъртуна зимна, / грозно вий навън.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 49. <i>И бурята вие, реве, отминава, / подобно на войнство, което отстъпва / и бяга, разбито, далеко в безкрая.</i> А. Разцветников, С, 140. | |
| − | + | 4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. <i>Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно.</i> Д. Добревски, БКН, 52. <i>Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 244. <i>„Хър-хър, хър-р-р“ — просто вие моторът, но колата не мръдва.</i> Тарас, СГ, 89. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИЯ`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Виелица. <i>А снежната виявица страшно виеше.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 131. <i>През топлите нощи овцете спяха под открито небе. Но при дъжд, при зимните виявици те се струпваха под стряхата и дочакваха утрото будни.</i> Г. Райчев, В, 12. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. <i>Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно.</i> Д. Добревски, БКН, 52. <i>Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 244. <i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга форма: <em>вея`вица</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИЯ`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Обреден плач на жени-оплаквачки при погребения, характеризиращ се с напевни и бавни речитативи. <i>Най-сетне старецът склопваше очи, изпратен от цялото село с подходящи плачове („виявици“), които рисуваха неговата кратка лична история и изразяваха неговото отношение към живота и обществото, т. е. какво губеше той със смъртта.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 111-112. <i>Кога минат някои другоселци край гробищата, все ще чуят виявица, все ще видят да се копае нов гроб.</i> Кр. Григоров, ТГ, 54. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКАМЕНЕ`ЛОСТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>вкамене`лост</b> <i>ж. Геол.</i> Запазени в утаечните скали растителни и животински останки или следи от жизнената дейност на организмите, които са живели в минали геологични епохи. <i>Сред потайните й [земни] дълбочини геолозите са открили погребани останки на хиляди някогашни видове растения и животни, които наричаме „фосили“ или вкаменелости.</i> П. Мандев, СПВ, 14. <i>В предисторическото време, както показват намерените вкаменелости, той [слонът] е бил много разпространен в Съединените щати.</i> Н, 1905, бр. 15, 117. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКАМЕНЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкаменя се като <i>прил.</i> 1. Който се е превърнал в камък. // За растения, животни от минали геологични епохи — който се е запазил в утаечните скали. <i>На някои места хората изкопават понякога от земята грамадни кости или зъби. Другаде, в песъчливите, глинестите или варовитите скали</i> | ||
Текуща версия към 01:43, 7 август 2014
Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и II, 235. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. На мене не ми се даваше никаква работа не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо; постоянно ми се виеше свят. Ст. Чилингиров, ХНН, 266. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема.
Вия се като змия. Разг. 1. За път, река и др. — с много и обикн. остри извивки, завои съм. Той [Искърът] се гърчи, вие се като змия около канарите на историческия Урвич. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. 2. За човек, обикн. жена — извивам, движа тялото си много гъвкаво, грациозно (при танц и др.).
ВИ`Я2, ви`еш, мин. св. вих, несв., непрех. 1. За куче, вълк и някои други животни — издавам вой. Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка, като виеше жаловито. Ив. Вазов, Съч. XXII, 97. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си. И. Петров, НЛ, 170. В такова време вълците ходят на глутници и нападат всичко живо. Ех, как страшно вият те! Ем. Станев, ПГВ, 118. Около Йемен днес е пустиня, по чиито напечени от безпощадното слънце безжизнени пясъци скитат номади, вият пустинни чакали. Д. Славчев и др., БМ, 117. Гарвана граче грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37.
2. Издавам силен, проточен вик, обикн. от болка, мъка и под. Михаил Кукул се бореше с яростно отчаяние, викаше, виеше проточено, стенеше, дърпаше се и се превиваше, но не се оставяше болките да го надвият. Д. Талев, С II, 79. Тя виеше с все сили: — Спасиха го-о-о! Разкажете, добри хора, как го спасихте от въжето-о-о! Н. Каралиева, Н, 67. Не се провикваха вече а просто ревяха и виеха като луди. Й. Йовков, Ж 1945, 17. // Плача силно с проточен ту по-висок, ту по-нисък глас. Жената млъкна и заплака. Серафим я слущаше как хълца и как вие като пребита. Й. Йовков, ЖС, 12. Няколко мъже спуснаха сандъка в скования от студ черен гроб, .. Майката на Панчо виеше отчаяно и се мяташе, съсипана от скръб. П. Здравков, НД, 151. Тоя ден привечер Недьо умря .. Дойдоха роднини-плакачки и дълго и проточено виха до среднощ над ковчега. В. Геновска, СГ, 518. Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушници. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45.
3. За вятър, буря — издавам проточен ту по-силен, ту по-слаб шум. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Силен сняг валеше и вятърът виеше и клатеше цялата къща. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. Нощ. Фъртуна зимна, / грозно вий навън. Ив. Вазов, Съч. V, 49. И бурята вие, реве, отминава, / подобно на войнство, което отстъпва / и бяга, разбито, далеко в безкрая. А. Разцветников, С, 140.
4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно. Д. Добревски, БКН, 52. Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. „Хър-хър, хър-р-р“ — просто вие моторът, но колата не мръдва. Тарас, СГ, 89.
ВИЯ`ВИЦА ж. Диал. Виелица. А снежната виявица страшно виеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. През топлите нощи овцете спяха под открито небе. Но при дъжд, при зимните виявици те се струпваха под стряхата и дочакваха утрото будни. Г. Райчев, В, 12.
— Друга форма: вея`вица.
ВИЯ`ВИЦА ж. Диал. Обреден плач на жени-оплаквачки при погребения, характеризиращ се с напевни и бавни речитативи. Най-сетне старецът склопваше очи, изпратен от цялото село с подходящи плачове („виявици“), които рисуваха неговата кратка лична история и изразяваха неговото отношение към живота и обществото, т. е. какво губеше той със смъртта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 111-112. Кога минат някои другоселци край гробищата, все ще чуят виявица, все ще видят да се копае нов гроб. Кр. Григоров, ТГ, 54.
ВКАМЕНЕ`ЛОСТИ мн., ед. (рядко) вкамене`лост ж. Геол. Запазени в утаечните скали растителни и животински останки или следи от жизнената дейност на организмите, които са живели в минали геологични епохи. Сред потайните й [земни] дълбочини геолозите са открили погребани останки на хиляди някогашни видове растения и животни, които наричаме „фосили“ или вкаменелости. П. Мандев, СПВ, 14. В предисторическото време, както показват намерените вкаменелости, той [слонът] е бил много разпространен в Съединените щати. Н, 1905, бр. 15, 117.
ВКАМЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкаменя се като прил. 1. Който се е превърнал в камък. // За растения, животни от минали геологични епохи — който се е запазил в утаечните скали. На някои места хората изкопават понякога от земята грамадни кости или зъби. Другаде, в песъчливите, глинестите или варовитите скали
