Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/198“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>разбираше всичко</i>. <i>Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек.</i> Вл. Полянов, ПП, 181. <i>Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител.</i> Ив. Вазов, СбНУ И, 23.
+
<i>разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек.</i> Вл. Полянов, ПП, 181. <i>Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 23.
  
13. <i>Разг.</i> Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). <i>Бай Янко беше до-бряк човек</i>.. <i>Рядко виждаше пари в ръката си.</i> Кр. Григоров, Р, 52. <i>Колко добро са видели от мене, колко им съм помагдл!<sub>и</sub>Да-вал съм и храна, и добитък, и пари</i>. И. Йовков, ЧКГ, 145. <i>Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно.</i> Д. Димов, Т, 167.
+
13. <i>Разг.</i> Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). <i>Бай Янко беше добряк човек .. Рядко виждаше пари в ръката си.</i> Кр. Григоров, Р, 52. <i>Колко добро са видели от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари</i>. Й. Йовков, ЧКГ, 145. <i>Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно.</i> Д. Димов, Т, 167.
  
14. <i>Разг.</i> За лекар — преглеждам болен; гледам. <i>Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар.</i> Д. Талев, ПК, 360. <i>Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, <b>120</b><b>.</b>
+
14. <i>Разг.</i> За лекар — преглеждам болен; гледам. <i>Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар.</i> Д. Талев, ПК, 360. <i>Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 120.
  
15. <i>Непрех. Остар.</i> С предл. за. Намирам, смятам. <i>Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа.</i> П. Р. Славейков, БП I, XXX. <i>Там като слязоха на конак, Максимин и Ви</i>-<i>гил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 297.
+
15. <i>Непрех. Остар.</i> С предл. <em>за</em>. Намирам, смятам. <i>Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа.</i> П. Р. Славейков, БП I, XXX. <i>Там като слязоха на конак, Максимин и Вигил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 297.
  
16. <i>Непрех.</i> Обикн. <i>св.</i> Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. <i>&quot;Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш... ще видиш...&quot;</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. <i>Нататък е север</i>, <i>значи натъй трябва да вървим. Карай на таз стращ и<sub>и</sub>ще видиш как ще намерим Чамур-лии!</i> Й. Йовков, ПГ, 18. <i>Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата.</i> <i>Никогаш.</i>
+
16. <i>Непрех.</i> Обикн. <i>св.</i> Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. <i>„Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш… ще видиш…“</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. <i>Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз страна и ще видиш как ще намерим Чамурлии!</i> Й. Йовков, ПГ, 18. <i>Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш. — Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светилника очите му се зачервяват.</i> Д. Талев, ПК, 23.
  
— <i>Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре</i>. <i>На светил-ника очите му се зачервяват.</i> Д. Талев, ПК, 23.
+
17. Само <i>св.</i> Пов. с частица <em>да</em>. а) Само 1 л. <i>мн.</i> <i>Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. <i>Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й.</i> К. Петканов, БД, 18. <i>Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне.</i> П. Р. Славейков, БП II, 151. <i>Да <i>развалим е лесно, да видим как ще направим.</i> П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. <i>ед.</i> и <i>мн.</i> <i>Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. <i>След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя?</i> Б. Обретенов, С, 113-114. <i>— Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим…</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
  
17. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. а) Само 1 л. <i>мн. Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — <i>Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна?</i> — <i>Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й.</i> К. Петканов, БД, 18. <i>Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне.</i> П. Р. Славейков, БП П, 151. Да <i>развалим е лесно, да видим как ще направим.</i> П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. <i>ед.</i> и <i>мн. Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. <i>След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон</i> <i>ха сега да те видя?</i> Б. Обретенов, С, 113-114. <i>Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим...</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
+
18. Обикн. <em>видя</em> в <i>несв.</i> Във 2 л. В пряк въпрос с частица <em>ли</em>. <i>Разг</i>. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. <i>— Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина.</i> Т. Влайков, Съч. III, 216. <i>— Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на` — видиш ли?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. <i>Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и потретя писмото.</i> Елин Пелин, Съч. II, 122. <i>Видиш ли, кой очакваше от нея това.</i>
  
18. Обикн. видя в <i>несв.</i> Във 2 л. В пряк въпрос с частица л и. <i>Разг</i>. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — <i>Щях да забравя, видиш ли?</i> <i>Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина.</i> Т. Влайков, Съч. III, 216. <i>Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на</i>
+
19. Само <i>св.</i> В бъд. или пов. с частица <em>да</em>, във 2 и 3 л. <i>Разг.</i> За изразяване на закана, заплаха към някого. <i>— Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш!</i> Й. Йовков, ЧКГ, 118. <i>— Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм!</i> Ас. Разцветников, ОНН, 20. <i>— Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така!</i> Елин Пелин, Съч. II, 48. <i>Удари ме, че да видиш.</i> П. Р. Славейков, БП II, 185.
  
— <i>видиш ли?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. <i>Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене.</i> — <i>Видите ли, видите ли!</i> — <i>възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и по-третя писмото.</i> Елин Пелин, Съч. П, 122. <i>Видиш ли, кой очакваше от нея това.</i>
+
20. Само <i>св.</i> Пов. във 2 л. в съчет. с <em>го</em>, <em>я</em>, <em>ги</em>. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. <i>Къде се катериш, хей, Петрушка? .. — Я го виж ти! — .. „Само дано не му отмалеят ръчиците.— Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре.</i> А. Каралийчев, ТР, 42-43. <i>Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат.</i> Елин Пелин, Съч. II, 182. <i>„Я, Генчо!Даскал беше ни отколя“ .. / И спомнят си от село как бега. / „Избави се от селската неволя, — / и виж го станал големец сега!</i> Ем. Попдимитров, СР, 19. <i>Я го вижте, заминал без да се обади някому.</i>
 
 
19. Само <i>св.</i> В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. <i>Разг.</i> За изразяване на закана, заплаха към някого. — <i>Ух ма, как се облякла!</i> — <i>разсърди с$ Ерко.</i> — <i>Ще те обадя на дяда, ще видиш</i>! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — <i>Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм!</i> Ас. Разцвет-ников, ОНН, 20. — <i>Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така!</i> Елин Пелин, Съч. II, 48. <i>Удари ме, че да видиш.</i> П. Р. Славейков, БП II, 185.
 
 
 
20. Само <i>св.</i> Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. <i>Къде се катериш, хей, Пет-рушка</i>?.. — <i>Я го виж ти!</i> —.. <i>&quot;Само дано не му отмалеят ръчиците</i>.&quot; <i>Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре.</i> А. Каралийчев, ТР, 42-43. <i>Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат.</i> Елин Пелин, Съч. И, 182. <i>&quot;Я, Генчо!... Даскал беше ни отколя&quot; ../ И спомнят си от село как бега.</i> / <i>&quot;Избави се от селската неволя,</i> <i>/и виж го станал големец сега!&quot;</i> Ем. Попдимитров, СР, 19. <i>Я го вижте, заминал без да се обади някому.</i>
 
 
 
21. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. Обикн. във 2 л. <i>Разг.</i> При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. <i>Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват.</i> В. Друмев, И, 5.
 
 
 
— <i>Тя не ви познава, ама да видиш чудо</i> — <i>често ви сънува, и както ми разправя</i> — <i>явявате й се на сън също каквито сте си.</i> Елин Пелин, Съч. I, 59. <i>Тебе, синко е прилика,</i> / <i>чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се
 
 
 
I. <i>Страд. от</i> виждам (без 2, 15-21 знач.). <i>Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни.</i> А. Разцветников, СН (превод), 18. <i>Вън всякогд мржеха да се видят разпрегнати коля.</i> Й. Йовков, В АХ, 5. — <i>Трябва винаги</i>
 
  
 +
21. Само <i>св.</i> Пов. с частица <em>да</em>. Обикн. във 2 л. <i>Разг.</i> При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. <i>Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват.</i> В. Друмев, И, 5. <i>— Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си.</i> Елин Пелин, Съч. I, 59. <i>Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. <b>виждам се</b>, <b>видя се</b> I. <i>Страд. от</i> виждам (без 2, 15-21 знач.). <i>Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни.</i> А. Разцветников, СН (превод), 18. <i>Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля.</i> Й. Йовков, ВАХ, 5. <i>— Трябва винаги</i>

Текуща версия към 17:29, 25 юни 2014

Страницата е проверена


разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек. Вл. Полянов, ПП, 181. Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител. Ив. Вазов, СбНУ II, 23.

13. Разг. Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). Бай Янко беше добряк човек .. Рядко виждаше пари в ръката си. Кр. Григоров, Р, 52. — Колко добро са видели от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари. Й. Йовков, ЧКГ, 145. — Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167.

14. Разг. За лекар — преглеждам болен; гледам. — Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар. Д. Талев, ПК, 360. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.

15. Непрех. Остар. С предл. за. Намирам, смятам. Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, XXX. Там като слязоха на конак, Максимин и Вигил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му. Г. Кръстевич, ИБ, 297.

16. Непрех. Обикн. св. Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. „Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш… ще видиш…“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. — Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз страна и ще видиш как ще намерим Чамурлии! Й. Йовков, ПГ, 18. — Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш. — Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светилника очите му се зачервяват. Д. Талев, ПК, 23.

17. Само св. Пов. с частица да. а) Само 1 л. мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й. К. Петканов, БД, 18. Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне. П. Р. Славейков, БП II, 151. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. ед. и мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя? Б. Обретенов, С, 113-114. — Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим… Ив. Вазов, Съч. VI, 14.

18. Обикн. видя в несв. Във 2 л. В пряк въпрос с частица ли. Разг. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина. Т. Влайков, Съч. III, 216. — Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на` — видиш ли? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Видиш ли, кой очакваше от нея това.

19. Само св. В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. Разг. За изразяване на закана, заплаха към някого. — Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм! Ас. Разцветников, ОНН, 20. — Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така! Елин Пелин, Съч. II, 48. Удари ме, че да видиш. П. Р. Славейков, БП II, 185.

20. Само св. Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. — Къде се катериш, хей, Петрушка? .. — Я го виж ти! — .. „Само дано не му отмалеят ръчиците.“ — Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре. А. Каралийчев, ТР, 42-43. — Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат. Елин Пелин, Съч. II, 182. „Я, Генчо!… Даскал беше ни отколя“ .. / И спомнят си от село как бега. / „Избави се от селската неволя, — / и виж го станал големец сега!“ Ем. Попдимитров, СР, 19. Я го вижте, заминал без да се обади някому.

21. Само св. Пов. с частица да. Обикн. във 2 л. Разг. При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват. В. Друмев, И, 5. — Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита. П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се I. Страд. от виждам (без 2, 15-21 знач.). Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни. А. Разцветников, СН (превод), 18. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5. — Трябва винаги