Page:RBE Tom2.djvu/166

престорено на ситни глътки чая си. М. Грубешлиева, ПП, 27. // За животно — поемам нещо с уста (обикн. храна). Примамваше сърните и тъй мило им говореше, че те идеха при него и взимаха хляб от ръката му. Елин Пелин, Съч. IV, 84. // С предл. на и същ. ръце, колене, плещи, гръб и под. Вдигам някого или нещо и го задържам до или върху себе си. Бенко се пресегна, напипа краката му [на Джери], стисна ги здраво и внимателно го изтегли нагоре. После го взе на ръце и го занесе в стаята. Ал. Бабек, МЕ, 193. Той вземаше на колене малкия Захаринчо и дълго го милваше. Елин Пелин, Съч. III, 22. Най-после победоносни викове се разнесоха: псето бе хванато .. Един от кучеловците бързо го изтегли из халката, взе го на гърдите си, за да го понесе. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Срещу хляб и месо Песоглавецът почна да пренася хората през реката, като ги вземаше на плещите си по няколко изведнъж. Елин Пелин, Съч. IV, 31. // Разг. Обикн. с предл. за, под и същ. ръка. Хващам, улавям с ръка някого. Тогава бабата го [момиченцето] взела за ръка, .., превела го през гората и го завела в колибата си. Христом. КМ II, 174. По заповед на чиновниците две заптиета го взеха веднага под ръка и го заведоха в конашкия затвор. К. Величков, ПССъч. I, 37.

2. Разг. Поглъщам, поемам определено количество от нещо (обикн. лекарство, отрова, храна и под.). На обед ще ме хване треската — рече тя. — О, значи, ти си болна от треска!… Лекарства вземаш ли? Д. Димов, Т, 485. Трябва да е взел стрихнин в силна доза или цианкалий. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Ние казахме по-рано, че през време на поникването семето не взима нищо из почвата: последнята служи само като основа, гдето да се натрупват другите елементи. Г, 1906, бр. 6, 93. Вечер тя често взема приспивателно.

3. Завеждам, отвеждам или водя някого със себе си някъде. Същия ден пашата заминал за Пазарджик, като взел със себе си чорбаджиите. З. Стоянов, ЗБВ III, 302. След сватбата свирците, които бяха от друго село, взеха и Скореца със себе си и тръгнаха по сватби из околните села. Елин Пелин, Съч. I, 223. Тя се отби при Рада да я вземе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 160. Преди да тръгне с Минча, той гледаше на жена си като на добиче: нито на пазар я вземаше, нито на гости излизаше с нея. Г. Караклавов, Тат., 222. През тази късна заскрежена есен баща ми реши, че може вече да ме вземе със себе си на „едър лов“. Т. Генов, ДОД, 37. // Откарвам някого. На тоя час ладията беше на оня бряг и селянките чакаха нетърпеливо да се повърне, за да ги вземе. Ив. Вазов, Съч. XI, 5. Автобусът не ни взе. // Отнасям, понасям или нося нещо със себе си. С тая цел вземах със себе си освен картите и три-четири съчинения, които съставляват всичката литература за Рилската планина. Ив. Вазов, Съч. XV, 5. — Защо не взех пушката — мина му на ума. Елин Пелин, Съч. III, 156. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи: въжета, платнища, стойки. Й. Йовков, Разк. I, 68. Помня, че имаше хурка на пояса си, но не предеше. И защо ли я беше взела? Й. Йовков, ВАХ, 100. — Вземай пушката и Зъмка и върви, пък аз ще остана за малко да укротя тия бясове — каза дядо Мирю. Ем. Станев, ЯГ, 24.

4. Разг. Обикн. за органи на властта — отвеждам насилствено, против волята му някого; арестувам. — Взимат ме нощеска от къщи, току-що се върнах от вас и ме закарват на конака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. На полянката остана само Ленко. Той гледаше като замаян и не знаеше какво да прави .. Къде откараха чича Марина? А ще вземат ли и стринка Минка? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 214.

5. Разг. Само 3 л. мн. в съчет. с войник, (в) запас, в казармата и под. Повиквам, призовавам някого да служи като войник. — Та и какъв ергенин съм аз, двайсет и петата година навърших вече — каза той, .. — Вие бяхте деца, когато нас ни взеха в казармата. Г. Караславов, ОХ I, 400. Дадох клетва, обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник. М. Кремен, РЯ, 64.

6. Получавам, придобивам, снабдявам се с нещо срещу заплащане; купувам. На ъгъла той спря, почака реда си пред будката и взе вестник, но не го разгърна. А. Наковски, МПП, 72. — Добре сте вие там във финансовото министерство .. И въглища за зимата ще ви дадат, .., и разни неща на изплащане можете да вземате. Св. Минков, РТК, 100. Някога той държеше в ръцете си цялата околия, а сега държеше само едно малко кафененце на главната улица и вземаше на кредит по двеста грама кафе от Киркор Маркарян. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. — И една кутия Томасян трето — добави Спасуна. — Ще ги платиш ли? — Кога съм взимала на вересия, бре? Д. Димов, Т, 265-266. „Катран и върви / бре, мъжо, взе ли от пазаря?“ П. К. Яворов, Съч. I, 45.

7. Получавам, приемам нещо, обикн. пари по различен повод (за положен труд, при продажба и др.). Казваха, че било мостра и ако я харесат фабриките, тогаз щяла да почне истинската работа, а дядо Моско щял да вземе милиони. Й. Йовков, ВАХ, 77. Триесет лева ми е заплатата на месец, ама само десет вземам, ония прихващаме на сметка. Елин Пелин, Съч. I, 121. Ако не успее днес да вземе аванс срещу някое бъдещо стихотворение, ще отиде да вечеря при нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 175. Нейните думи означаваха, че мъжът й взима подкупи.