Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/821“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. <i>Прен. Прех.</i> и (рядко) <i>непрех. Разг.</i> Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. <i>Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук.</i> Ем. Манов, ДСР, 129. <i>Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени.</i> А. Каралийчев, С, 254. <i>Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава.</i> Кл. Цачев, СШ, 85-86. <b>блъсвам се</b>, <b>блъсна се</b> <i>страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник.</i> Елин Пелин, Съч. V, 61. | 2. <i>Прен. Прех.</i> и (рядко) <i>непрех. Разг.</i> Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. <i>Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук.</i> Ем. Манов, ДСР, 129. <i>Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени.</i> А. Каралийчев, С, 254. <i>Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава.</i> Кл. Цачев, СШ, 85-86. <b>блъсвам се</b>, <b>блъсна се</b> <i>страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник.</i> Елин Пелин, Съч. V, 61. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЪ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> блъ`сна се <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). <i>И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна.</i> Й. Йовков, ВАХ, 60. <i>— Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам.</i> Т. Влайков, Пр I, 218. <i>В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна.</i> Ем. Станев, ИК 1 | + | <b>БЛЪ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> блъ`сна се <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). <i>И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна.</i> Й. Йовков, ВАХ, 60. <i>— Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам.</i> Т. Влайков, Пр I, 218. <i>В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна.</i> Ем. Станев, ИК I,{{попр|Замяна на "1" с "I".}} 48. <i>Шейната пак се блъсна в една преспа. Аго пак слезе.</i> Й. Йовков, АМГ I,{{попр|Премахната запетая, добавена запетая; замяна на "1" с "I".}} 79. <i>Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му.</i> А. Дончев, СВС, 106. |
◇ <b>Блъсвам / блъсна в главата</b>. <i>Разг.</i> За спиртно питие — силно замайвам, опивам. | ◇ <b>Блъсвам / блъсна в главата</b>. <i>Разг.</i> За спиртно питие — силно замайвам, опивам. | ||
Текуща версия към 20:55, 15 декември 2013
един до друг. Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан. НТ, 1999, бр. 243, 16.
— Англ. blues.
БЛУ`СМЕН м. Музикант, който изпълнява блус.
— Англ. bluesman.
БЛЪ`ВВАМ, -аш, несв.; блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бълвам внезапно, изведнъж. Огнянов, .., замаян от пищението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинката, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, СбНУ II, 153. Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. А под тях земята ще блъвне силни огньове. Н. Райнов, БЛ, 235. Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна. Ст. Даскалов, СД, 224. И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.
БЛЪ`ВНА. Вж. блъввам и блъвнувам.
БЛЪ`ВНУВАМ, -аш, несв. (остар.); блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Блъввам. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.
БЛЪ`СВАМ, -аш, несв.; блъ`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блъснат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. А. Каралийчев, НЗ, 163. Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си. К. Петканов, В, 223. Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него. Ст. Дичев, ЗС I, 385. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Ще отреже от гръбнака тлъсно парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете й: — Давай на дечурлигата да ядат! А. Гуляшки, СВ, 192.
2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Разг. Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук. Ем. Манов, ДСР, 129. Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени. А. Каралийчев, С, 254. Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава. Кл. Цачев, СШ, 85-86. блъсвам се, блъсна се страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник. Елин Пелин, Съч. V, 61.
БЛЪ`СВАМ СЕ несв.; блъ`сна се св., непрех. Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна. Й. Йовков, ВАХ, 60. — Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам. Т. Влайков, Пр I, 218. В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна. Ем. Станев, ИК I,* 48. Шейната пак се блъсна в една преспа. Аго пак слезе. Й. Йовков, АМГ I,* 79. Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му. А. Дончев, СВС, 106.
◇ Блъсвам / блъсна в главата. Разг. За спиртно питие — силно замайвам, опивам.
Блъсва ме / блъсне ме глава(та). Разг. Изведнъж почувствувам силно главоболие. Не е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава… Боли, боли. П. Велков, СДН, 373. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271.
БЛЪ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъсвам и от блъсвам се. Чу се силно блъсване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака. Д. Талев, ПК, 696.
БЛЪСКАЛО`, мн. -а, ср. Диал. Труд, работа. Всеки с блъскалото си.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЛЪ`СКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. Байко си не отива .. Почвам да го блъскам, да го ритам… Т. Влайков, Пр I, 201. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го. П. Спасов, Хл X, 121. — Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов, X, 28. Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора. Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. Пред вратата вече се притискаха… Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I, 127. А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Д. Талев, ПК, 592.
2. Прех. и непрех. Понякога с предл. в. За
