Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/706“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <b>си /хвана си) беля <та></b>. <i>Разг.</i> Обикн. с <i>нещо</i>, с <i>някого.</i> Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. <i>Едно време този човек беше мой ученик .. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, .., че и кметът даже ми обърна внимание!</i> Чудомир, Избр. пр, 49-50. <i>Мишо Бъчваров го настигна и си взе беля, че го поздрави.</i> М. Яворски, ХСП, 125. <i>— Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш!</i> Д. Марчевски, ДВ, 116. <i>— Прибери ме, християнино, — промълви през бликнали сълзи болният, — и аз съм българин .. — Какво да те правя? — спря пак човекът притеснен. — Отде да знам, че няма да си навлека някоя беля?</i> Д. Немиров, Б, 218. | |
| − | < | + | <b>Вкарвам / вкарам (въвличам / въвлека) в беля <та></b> <i>някого</i>; <b>докарвам / докарам (навличам / навлека) беля <на главата></b> <i>някому. Разг.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} Ставам причина да сполетят някого някакви неприятности, създавам неприятности на някого. <i>Кои са тия хора? Не им е чиста работата… Ще ни вкарат в някоя беля.</i> Л. Стоянов, X, 132. <i>Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше. — Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя.</i> Елин Пелин, Съч. I, 48. <i>А пък ти, момко, като думаш за свободата, за да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите.</i> Д. Марчевски, ДВ, 46. |
| − | + | <b>Дохожда ми / дойде ми беля до (на) главата</b>. <i>Разг.</i> Случва ми се беда, неприятност. | |
| − | + | <b>Това (там) е белята в торбата</b>. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някому се случи някаква неприятност, когато го заловят, че върши нещо нередно. | |
| − | < | + | <b>Търся (диря, искам си) белята</b>. <i>Разг.</i>; <b>Търся (диря) си белята със свещ</b>. <i>Диал.</i> Правя, върша нещо неразумно, рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. <i>— Защо ходиш нощем из улиците, бе човече? — упрекна го кръчмарят. — Или белята си търсиш?</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} М. Марчевски, ГБ, 295. <i>— Ти май че си търсиш белята! — .. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи.</i> Г. Белев, ПЕМ, 126. <i>Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината!</i> Д. Габе, СбХ, 71. |
| − | + | — От араб. през тур. belâ. Друга (диал.) форма: <em>бела`</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯ`ЗАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бележа като <i>прил.</i> 1. <i>Разг.</i> Който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. <i>— Сакато, пък зло! — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш.</i> Й. Йовков, СЛ, 136. <i>— Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири .. От белязани хора добро никой не е видял! .. Нямата разтърси глава, за да му каже, че няма да иде.</i> К. Петканов, ОБ, 254. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Към когото има предубедено отношение поради някакви негови простъпки, провинения. <i>— Ний сме белязани люде, дето ни наричат… богомили.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. <i>Обичаше я, но .. не беше помислял в сънищата си дори за взаимност. .. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодяланик, ще избере тя за другар!</i> А. Гуляшки, МТС, 133. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Белязани атоми</b>. Обикн. <i>мн. Спец.</i> Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използуват широко като индикатори при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. <i>С помощта на белязани атоми научни сътрудници на Белоруската академия на науките са проникнали в същността на образуването на хлорофила в растенията.</i> ВН, 1958, бр. 2240, 4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯ`ЗАНО</b> <i>нареч.</i> Обикн. с гл. <em>съм</em>. а) Означава, че някъде е поставен знак за нещо. <i>И капидано [капитанът] отишол вечерта на портата; .. на четриесе порти белезано.</i> СГ, 1894, кн. 1, 328. б) Предопределено, определено от съдбата. <i>Дядо казва: белязано мие — път по белия свят.</i> З. Сребров, МСП, 47. <i>И дето е таз бенка над окото, / от старо време е белязано, се знай / — на нейния живот е къс отсечен край, / и няма да умре горката от смъртта си.</i> П. П. Славейков, СбМ, 1910, кн. 2, 65. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯ`ЗАНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на белязан. <i>Полицаят бе необикновено риж, от типа на ония рижи, които се стесняват от своята белязаност.</i> К. Георгиев, ВБ, 23. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯ`ЗВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Рядко.</i> Бележа (в 1 знач.); означавам, маркирам. <i>Навсякъде по пътя си белязваха дърветата с бяла блажна боя — две линии и номер.</i> Н. Тихолов, ДКД, 102. <i>Извиквайки спомените си за видяно, чуто, научено, пътеписецът оцветява сухите иначе факти, белязва ги с лично преживяване.</i> В. Мутафчиева, БС, 5. • Обр. <i>Беден се родих във бедно село, / пасох чужди биволи и крави / и белязва горест мойто чело — / раснах безприютен и забравен.</i> П, 1960, бр. 45, 2. <b>белязвам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯ`ЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> белязвам <i>и от</i> белязвам се; бележене, отбелязване. <i>В случаите, когато стопаните / .. / не желаят да подложат на маркиране или белязване свинете-майки, последните ще бъдат приемани за застраховка без разлика от другите.</i> ОФ, 1950, бр. 1723, 5. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЛЯЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> 1. Който прави пакости, бели. <i>Белялия дете.</i> | ||
Текуща версия към 12:40, 5 ноември 2013
си /хвана си) беля <та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. Едно време този човек беше мой ученик .. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, .., че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 49-50. Мишо Бъчваров го настигна и си взе беля, че го поздрави. М. Яворски, ХСП, 125. — Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! Д. Марчевски, ДВ, 116. — Прибери ме, християнино, — промълви през бликнали сълзи болният, — и аз съм българин .. — Какво да те правя? — спря пак човекът притеснен. — Отде да знам, че няма да си навлека някоя беля? Д. Немиров, Б, 218.
Вкарвам / вкарам (въвличам / въвлека) в беля <та> някого; докарвам / докарам (навличам / навлека) беля <на главата> някому. Разг.* Ставам причина да сполетят някого някакви неприятности, създавам неприятности на някого. Кои са тия хора? Не им е чиста работата… Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, X, 132. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше. — Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя. Елин Пелин, Съч. I, 48. А пък ти, момко, като думаш за свободата, за да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ, 46.
Дохожда ми / дойде ми беля до (на) главата. Разг. Случва ми се беда, неприятност.
Това (там) е белята в торбата. Разг. Употребява се, когато някому се случи някаква неприятност, когато го заловят, че върши нещо нередно.
Търся (диря, искам си) белята. Разг.; Търся (диря) си белята със свещ. Диал. Правя, върша нещо неразумно, рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. — Защо ходиш нощем из улиците, бе човече? — упрекна го кръчмарят. — Или белята си търсиш?* М. Марчевски, ГБ, 295. — Ти май че си търсиш белята! — .. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71.
— От араб. през тур. belâ. Друга (диал.) форма: бела`.
БЕЛЯ`ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. 1. Разг. Който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло! — Белязал го Господ. От белязан челяк да бягаш. Й. Йовков, СЛ, 136. — Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири .. От белязани хора добро никой не е видял! .. Нямата разтърси глава, за да му каже, че няма да иде. К. Петканов, ОБ, 254.
2. Прен. Към когото има предубедено отношение поради някакви негови простъпки, провинения. — Ний сме белязани люде, дето ни наричат… богомили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. Обичаше я, но .. не беше помислял в сънищата си дори за взаимност. .. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодяланик, ще избере тя за другар! А. Гуляшки, МТС, 133.
◇ Белязани атоми. Обикн. мн. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използуват широко като индикатори при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. С помощта на белязани атоми научни сътрудници на Белоруската академия на науките са проникнали в същността на образуването на хлорофила в растенията. ВН, 1958, бр. 2240, 4.
БЕЛЯ`ЗАНО нареч. Обикн. с гл. съм. а) Означава, че някъде е поставен знак за нещо. И капидано [капитанът] отишол вечерта на портата; .. на четриесе порти белезано. СГ, 1894, кн. 1, 328. б) Предопределено, определено от съдбата. Дядо казва: белязано мие — път по белия свят. З. Сребров, МСП, 47. И дето е таз бенка над окото, / от старо време е белязано, се знай / — на нейния живот е къс отсечен край, / и няма да умре горката от смъртта си. П. П. Славейков, СбМ, 1910, кн. 2, 65.
БЕЛЯ`ЗАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Качество на белязан. Полицаят бе необикновено риж, от типа на ония рижи, които се стесняват от своята белязаност. К. Георгиев, ВБ, 23.
БЕЛЯ`ЗВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Бележа (в 1 знач.); означавам, маркирам. Навсякъде по пътя си белязваха дърветата с бяла блажна боя — две линии и номер. Н. Тихолов, ДКД, 102. Извиквайки спомените си за видяно, чуто, научено, пътеписецът оцветява сухите иначе факти, белязва ги с лично преживяване. В. Мутафчиева, БС, 5. • Обр. Беден се родих във бедно село, / пасох чужди биволи и крави / и белязва горест мойто чело — / раснах безприютен и забравен. П, 1960, бр. 45, 2. белязвам се страд.
БЕЛЯ`ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от белязвам и от белязвам се; бележене, отбелязване. В случаите, когато стопаните / .. / не желаят да подложат на маркиране или белязване свинете-майки, последните ще бъдат приемани за застраховка без разлика от другите. ОФ, 1950, бр. 1723, 5.
БЕЛЯЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели. Белялия дете.
