Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/816“
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>един единствен — .. поробител!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 305. <i>— В коя партия ме каните? — Засега не е много важно, господин | + | <i>един единствен — .. поробител!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 305. <i>— В коя партия ме каните? — Засега не е много важно, господин Джупунов. Сега няма значение .., защото всички партии се обединиха в конституционния блок.</i> Ем. Станев, ИК I, 36. <i>Военен блок.</i> |
5. Вид продълговата тетрадка с листове за рисуване. <i>Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. Като видя сестра си, остави молива и блока.</i> В. Геновска, СГ, 290. <i>Влизат художникът Крумов и зидарят Иван. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок.</i> О. Василев, Л, 90. | 5. Вид продълговата тетрадка с листове за рисуване. <i>Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. Като видя сестра си, остави молива и блока.</i> В. Геновска, СГ, 290. <i>Влизат художникът Крумов и зидарят Иван. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок.</i> О. Василев, Л, 90. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
6. <i>Спорт.</i> Защитно действие в играта на волейбол, при което играчите скачат с вдигнати ръце над мрежата, за да отбият топката при забиване от противников играч; блокада. <i>Блокът на мрежата е най-силното оръжие на противниковия отбор.</i> | 6. <i>Спорт.</i> Защитно действие в играта на волейбол, при което играчите скачат с вдигнати ръце над мрежата, за да отбият топката при забиване от противников играч; блокада. <i>Блокът на мрежата е най-силното оръжие на противниковия отбор.</i> | ||
| − | 7. <i>Спец.</i> Със съгл. опред. Съставна част от сграда на обществено заведение, оборудвана със специални средства, която има определено предназначение. <i>Старшата [сестра] отваряше вратите към операционния блок.</i> Р. Сугарев, СС, 110. <i>Заведението разполага с голям кухненски блок. | + | 7. <i>Спец.</i> Със съгл. опред. Съставна част от сграда на обществено заведение, оборудвана със специални средства, която има определено предназначение. <i>Старшата [сестра] отваряше вратите към операционния блок.</i> Р. Сугарев, СС, 110. <i>Заведението разполага с голям кухненски блок.</i> △ <i>Санитарен блок.</i> |
| − | + | ◇ <b>Блок календар</b>. Календар с илюстрации и други данни на големи листове, които могат да се откъснат. | |
| − | — Нем. Block през рус. | + | <b>Блок машина</b>. Пишеща машина с блокшрифт. |
| + | |||
| + | <b>Надничен блок</b>. <i>Иконом.</i> Таблица, която определя възнагражденията за разните видове работа въз основа на еднодневната заплата. | ||
| + | |||
| + | — Нем. Block през рус. блок. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛОК</b><sup>2</sup>, бло`кът, бло`ка, <i>мн.</i> бло`кове, след <i>числ.</i> бло`ка, <i>м. Физ.</i> Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. <i>Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока.</i> НТМ, 1961, кн. 11, 6. |
— Англ. block. | — Англ. block. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛОКА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. <i>През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада.</i> Ист. X кл, 173. <i>Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу.</i> Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. <i>Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност | + | <b>БЛОКА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. <i>През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада.</i> Ист. X кл, 173. <i>Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу.</i> Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. <i>Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матьо се бе прехвърлил в близките около града села.</i> Д. Ангелов, ЖС, 231. <i>На 5 ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съселяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско.</i> Г. Караславов, ПМ, 102. <i>В последните два месеца, .. полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки.</i> М. Марчевски, ГБ, 169. <i>— Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съмнителните къщи.</i> X. Русев, ПС, 12. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Полит.</i> Система от мероприятия за изолиране на някаква държава в политическо или икономическо отношение с цел да се упражни натиск върху нея. <i>Икономическа блокада. Търговска блокада.</i> | + | 2. <i>Полит.</i> Система от мероприятия за изолиране на някаква държава в политическо или икономическо отношение с цел да се упражни натиск върху нея. <i>Икономическа блокада.</i> <i>Търговска блокада.</i> |
3. <i>Мед.</i> Симптоматично лечение, при което се използва въздействието на някои лекарствени вещества върху периферни нерви с цел да се отстранят болката, възпалението и други явления на болестния процес. <i>Ушите му бяха измръзнали „втора степен“, според лекарите, опаковаха ги с пеницилинов мехлем, правиха му някакви блокади, едни много болезнени инжекции.</i> Т. Монов, СЧ, 147. | 3. <i>Мед.</i> Симптоматично лечение, при което се използва въздействието на някои лекарствени вещества върху периферни нерви с цел да се отстранят болката, възпалението и други явления на болестния процес. <i>Ушите му бяха измръзнали „втора степен“, според лекарите, опаковаха ги с пеницилинов мехлем, правиха му някакви блокади, едни много болезнени инжекции.</i> Т. Монов, СЧ, 147. | ||
| Ред 29: | Ред 31: | ||
<b>БЛОКА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> блокада. <i>Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг.</i> Д. Ангелов, ЖС, 424. | <b>БЛОКА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> блокада. <i>Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг.</i> Д. Ангелов, ЖС, 424. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛОКА`Ж</b> <i>м.</i> 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. <i>Породиха го [протеста] необичайно дълбоката криза в икономиката и | + | <b>БЛОКА`Ж</b> <i>м.</i> 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. <i>Породиха го [протеста] необичайно дълбоката криза в икономиката и блокажът на политическата система.</i> ДТ, 1999, бр. 9, 9. <i>Блокаж на икономическата реформа.</i> |
<i>2. Спорт.</i> В бокса — начин на защита, при който се излагат на удари само по-малко чувствителните части на тялото. | <i>2. Спорт.</i> В бокса — начин на защита, при който се излагат на удари само по-малко чувствителните части на тялото. | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
— Фр. blocage. | — Фр. blocage. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛОКА`Р</b>, -ят,-я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Разг.</i> Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. <i>Много блокари се криеха из града по тавани и изби.</i> Ем. Станев, ИК I, 508. <i>Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг:.., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 130. | + | <b>БЛОКА`Р</b>, -ят,{{попр|Добавяне на интервал.}} -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Разг.</i> Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. <i>Много блокари се криеха из града по тавани и изби.</i> Ем. Станев, ИК I, 508. <i>Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг: .., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 130. |
---- | ---- | ||
<b>БЛОКА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> блокар. <i>Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин.</i> Ем. Станев, ИК I, 481. | <b>БЛОКА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> блокар. <i>Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин.</i> Ем. Станев, ИК I, 481. | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 09:45, 13 декември 2013
един единствен — .. поробител! Ст. Дичев, ЗС I, 305. — В коя партия ме каните? — Засега не е много важно, господин Джупунов. Сега няма значение .., защото всички партии се обединиха в конституционния блок. Ем. Станев, ИК I, 36. Военен блок.
5. Вид продълговата тетрадка с листове за рисуване. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. Като видя сестра си, остави молива и блока. В. Геновска, СГ, 290. Влизат художникът Крумов и зидарят Иван. Крумов е задянал тежка раница и носи сгънат художнически статив и голям блок. О. Василев, Л, 90.
6. Спорт. Защитно действие в играта на волейбол, при което играчите скачат с вдигнати ръце над мрежата, за да отбият топката при забиване от противников играч; блокада. Блокът на мрежата е най-силното оръжие на противниковия отбор.
7. Спец. Със съгл. опред. Съставна част от сграда на обществено заведение, оборудвана със специални средства, която има определено предназначение. Старшата [сестра] отваряше вратите към операционния блок. Р. Сугарев, СС, 110. Заведението разполага с голям кухненски блок. △ Санитарен блок.
◇ Блок календар. Календар с илюстрации и други данни на големи листове, които могат да се откъснат.
Блок машина. Пишеща машина с блокшрифт.
Надничен блок. Иконом. Таблица, която определя възнагражденията за разните видове работа въз основа на еднодневната заплата.
— Нем. Block през рус. блок.
БЛОК2, бло`кът, бло`ка, мн. бло`кове, след числ. бло`ка, м. Физ. Устройство за вдигане на тежести, състоящо се от въртящ се на ос диск с жлеб, в който е прехвърлено въже и под.; макара, скрипец. Древна Гърция развива и усъвършенствува достиженията на Египет. Архит Терентски в IV век пр. н. е. е създател на винта и блока. НТМ, 1961, кн. 11, 6.
— Англ. block.
БЛОКА`ДА ж. 1. Воен. Обкръжаване от неприятелски войски на населено място, район, крепост, военна база и др., с цел да бъдат изолирани и принудени да се предадат. През м. май германската флота в почти пълен състав прави опит чрез едно ненадейно нападение да разкъса английската блокада. Ист. X кл, 173. Андроник поръча на Бриения да държи града в блокада, а самси прибърза да подаде помощ Боеславу. Т. Шишков, ИБН, 243. // Обграждане на район, населено място за издирване на нелегални лица, оръжие и др. Напоследък полицията правеше чести блокади на работническите квартали, претърсваше къща по къща и за по-голяма безопасност Матьо се бе прехвърлил в близките около града села. Д. Ангелов, ЖС, 231. На 5 ноември 1941 г., при една полицейска блокада на селото им, той минава през обръча, избягва в планината и заедно с други трима свои другари-съселяни поставя началото на първата партизанска група в Карловско. Г. Караславов, ПМ, 102. В последните два месеца, .. полицията и ловните дружини започнаха да правят блокади на цели местности и засади по тайни пътища и пътеки. М. Марчевски, ГБ, 169. — Тази заран има блокада и са арестувани много хора. Обискират по-съмнителните къщи. X. Русев, ПС, 12.
2. Полит. Система от мероприятия за изолиране на някаква държава в политическо или икономическо отношение с цел да се упражни натиск върху нея. Икономическа блокада. Търговска блокада.
3. Мед. Симптоматично лечение, при което се използва въздействието на някои лекарствени вещества върху периферни нерви с цел да се отстранят болката, възпалението и други явления на болестния процес. Ушите му бяха измръзнали „втора степен“, според лекарите, опаковаха ги с пеницилинов мехлем, правиха му някакви блокади, едни много болезнени инжекции. Т. Монов, СЧ, 147.
4. Спорт. Блок (в 6 знач.).
— От нем. Blockade.
БЛОКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от блокада. Накъдето и да се запътеха, четата щеше да попадне пак в обкръжение; с измъкването си от един блокаден пръстен тя щеше да се вмъкне в друг. Д. Ангелов, ЖС, 424.
БЛОКА`Ж м. 1. Спиране, възпрепятстване на действието, развитието на нещо; блокиране. Породиха го [протеста] необичайно дълбоката криза в икономиката и блокажът на политическата система. ДТ, 1999, бр. 9, 9. Блокаж на икономическата реформа.
2. Спорт. В бокса — начин на защита, при който се излагат на удари само по-малко чувствителните части на тялото.
— Фр. blocage.
БЛОКА`Р, -ят,* -я, мн. -и, м. Разг. Лице, което се числяло към партии, образували „конституционен блок“ у нас през двадесетте години на XX век. Много блокари се криеха из града по тавани и изби. Ем. Станев, ИК I, 508. Твоите комунисти пак намериха време да устроят митинг: .., насъбраха се хиляди цивилни, офицери и войници и взеха резолюция, с която осъждат престъпната политика на блокарите. Хр. Ясенов, Събр. пр, 130.
БЛОКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от блокар. Христакиев разказа за своите срещи в София с големците, които били уверени, че след три дена ще има блокарско правителство, и заяви, че дружбашите са много уплашени, та не ще посмеят да бутнат нито един съборянин. Ем. Станев, ИК I, 481.
