БЛО`КБЕТОН м. Спец. Вид бетон с грубо натрошен скален материал.
БЛОКДИАГРА`МА* ж. Спец. Перспективна схематична рисунка, която изобразява в план и профил част от земната повърхнина и дава нагледна представа за взаимните връзки между релефа и геоложката й структура.
БЛОКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Обкръжавам район, населено място, за да се предаде или за да се издирят нелегални лица, оръжие и др. Войскови, жандармерийски части и полицейски отделения блокираха селата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361. Цяла нощ полицейски хайки търсиха из къщите, блокираха цели квартали, но от беглеца нямаше нито следа. Ем. Коралов, ДП, 8.
2. Затварям релсов път със семафор между две железопътни станции. Той напрегна сили, подигна ръка към бутончето и блокира трети коловоз. Н. Нинов, ЕШО, 65.
3. Слагам запор на суми, стоки, имоти и под. Блокирам банкова сметка. Блокират имущества.
4. Мед. Ограничавам функциите на някои клетки или органи с блокада. Активираните продукти влизат във взаимодействие с клетъчните ферменти, блокират ги и парализират функциите им на регулатори на дишането и храненето на клетките. ЛФ, 1958, 4.
5. Непрех. За машина, механизъм — спирам да работя, да се движа, да действам поради някаква неизправност. Момчето изгаси мотора и ни каза, че едната верига е блокирала. Й. Радичков, НД, 136. Сметачната машина блокира. блокирам се страд. от блокирам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
БЛОКИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от блокирам и от блокирам се. Изобщо сега партизаните имаха голям опит и по придвижването в сняг, и по блокирането на населени пунктове. Сл. Трънски, Н, 530.
БЛОКИРО`ВКА ж. Спец. 1. Блокиране.
2. Система от приспособления към машина, която предпазва работника от нещастие при неправилно действие или движение от негова страна. Във всички роботизирани системи се предвиждат блокировки — да се направи невъзможно пребиваването на човек в работната зона на автомата. О, 1991, бр. 2, 3.
3. Система от сигнални устройства за механично регулиране на движението по релсов път.
БЛОКИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от блокировка. Блокировъчен механизъм. Блокировъчна система. Блокировъчно устройство.
БЛО`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до блок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Под всеки връх, изграден от плутонични скали, се образуват грамадни настръхнали каменни сипеи, наречени още блокови сипеи или каменни реки. Г. Георгиев, П, 151-152. Добивът на блоков и ломен камък за язовирната стена е недостатъчен. РД, 1950, бр. 181, 3. Минахме край нови блокови жилища. Къде ли живее Боян? Л. Александрова, ИЕЩ, 165. — Както виждаш, твоите обещания за мен са нещо като блокова платформа: на думи — много, на дела — нищо. ВН, 1958, бр. 2036, 4. Блокови трайни насаждения. Блоков лед. Блокови тухли. Блокова нива. Блокова конференция. Блоков отговорник. Блоково събрание. // За лист — бял и голям (около 50/80 см), предназначен за различни изображения. И ето тази сутрин на оградата на двора № 21* се бялна блоков лист с надпис: Куклен театър. ВН, 1960, бр. 2743, 4.
2. Като същ. блоков<ият> м., блокова<та> ж. Разг. По време на социализма — отговорник (отговорничка) на обществено-политическа организация в жилищен квартал.
БЛО`КЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от блок (в 1 и 5 знач.); малък блок. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Д. Димов, Т, 26. Живеехме ей там, до гарата, където сега се зеленее новата градинка. Тогава, когато бях дете, на същото място бяха струпани сиенитните блокчета, с които после настилаха булеварда. П. Бобев, К, 95. В неговия зимник имаше складирани паркетни блокчета. П. Славински, ПЩ, 300. Евлоги започна да рисува с пастели върху блокчето си равнината и планината зад нея. А. Гуляшки, Л, 21.
БЛОКШРИ`ФТ м. Шрифт на пишеща машина, който се състои от единотипни главни букви.
— Нем. Blockschrift.
БЛОНДИ`Н м. Мъж с руса коса, светла кожа и обикн. със сини очи. Другата снимка беше на млад мъж, сигурно блондин, със светла коса. Кр. Григоров, Р, 94. Сините хладни очи на братовчед му (той беше единственият блондин в този дом ..) го гледаха през очилата с оная спокойна прямота, която освобождава човека от условностите. Ем. Манов, ДСР, 251-252.
— Фр. blondine.
БЛОНДИ`НКА ж. Жена с руса коса, светла кожа и обикн. със сини очи. — Изрусява си косата бе, глупчо! — Аха, блондинка е решила да става! К. Калчев, СТ, 61. Имаше красиви блондинки, светлокафяви брюнетки и девойки с тъмни като смола коси. Ал. Бабек, МЕ, 139. През замрежения поглед на Лора се мярка кошмарен образ на съблазнителна блондинка. М. Кремен, РЯ, 394.
БЛУД, блу`дът, блу`да, мн. блу`дове, м. 1. Само ед. Остар. Разврат, блудство. И той [цар Петър] студено се огледа назад — и видя, че никога не я е любил. Само сласт
