Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/741“
Mister sou (беседа | приноси) м (lubomir 4a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Снощи ми билюк премина, /моята майка не видях.</i> Нар. пес., СбВСт, 304. | + | <i>Снощи ми билюк премина, / моята майка не видях.</i> Нар. пес., СбВСт, 304. <i>„— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре.“</i> Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bölük. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`КБАШИ</b>, - | + | <b>БИЛЮ`КБАШИ</b>, -и`ят, -и`я, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Билюкбашия. <i>— Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори.</i> А. Дончев, BP, 40. <i>Дошле сейменете, билюкбашият и агата.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 119. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> билюкбашия. <i>Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място.</i> | + | <b>БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> билюкбашия. <i>Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място.</i> З. Стоянов, ХБ, 15. <i>Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“</i> Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`КБАШИЯ</b>, - | + | <b>БИЛЮ`КБАШИЯ</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>зват.</i> и в обръщение билюкбаши` <i>м. Истор.</i> 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. <i>Назначиха го билюкбашия.</i> |
| − | 2. Човек с такава титла. <i>Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди | + | 2. Човек с такава титла. <i>Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди-кой си билюкбашия.</i> М. Марчевски, П, 43. <i>Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и башибозук той заградил Караиванските скали.</i> Н. Хайтов, ШГ, 120. |
| − | 3. <i>Разш.</i> Командир, главатар на рота, чета, дружина. <i>Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/.. / той | + | 3. <i>Разш.</i> Командир, главатар на рота, чета, дружина. <i>Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/ .. / той ша ни стане байрактар, / байрактар билюкбашия.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. |
| − | 4. Обикн. <i>мн. Разг.</i> Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. <i>Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска.. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 30. <i>Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили.</i> | + | 4. Обикн. <i>мн. Разг.</i> Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. <i>Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска .. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 30. <i>Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили.</i> Й. Йовков, СЛ, 181. <i>Отдолу идат сеймене, лельо ма, / отдолу идат сеймене, / сеймене билюкбашии, лельо ма, / сеймене билюкбашии.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 24. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bölük başi. — Друга форма: <em>бюлю`кбашия</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`Р</b> <i>м. Остар.</i> 1. Кристално стъкло; кристал. <i>Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри.</i> Д. Немиров, БЛ, 54. <i>Когато вечер идваха гости, | + | <b>БИЛЮ`Р</b> <i>м. Остар.</i> 1. Кристално стъкло; кристал. <i>Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри.</i> Д. Немиров, БЛ, 54. <i>Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения.</i> М. Кремен, СС, 125. |
| − | |||
| − | |||
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. <i>Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 71. | 2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. <i>Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 71. | ||
| − | <i> | + | 3. <i>Стесн. Остар.</i> Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. <i>Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро.</i> Л. Стоянов, X, 24. |
| − | — От араб през тур. | + | — От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`РЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е от билюр; кристален, | + | <b>БИЛЮ`РЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е от билюр; кристален, билюров. <i>Няколкото влашки родове, преселници в града — все богати търговци, докараха чак от Беч два билюрени полилеи.</i> Д. Талев, ЖС, 223. <i>Сановниците бавно, на малки глътки, пиеха мастиката си. Тя искреше в големите билюрени чаши и пръскаше приятната, резлива миризма на анасон.</i> Д. Спространов, С, 45. <i>Долнята черква на града беше набита с богомолци. Над сведените глави се носеше дим от свещи и тамян, а по лицата играеха пъстроцветни петна от билюрените васулки на полилеите.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. <i>Бавно минах край сергиите. Едно голямо билюрено огледало с бронзирана рамка ми показа висок, строен юноша, .. Боже мой, това бях аз!</i> Ст. Дичев, Р, 52. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЮ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Билюрен. <i>Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! | + | <b>БИЛЮ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Билюрен. <i>Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!… Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половината с тая божествена влажност.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2. |
---- | ---- | ||
<b>БИЛЮ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> билюр; малък билюр. | <b>БИЛЮ`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> билюр; малък билюр. | ||
| Ред 35: | Ред 33: | ||
<b>БИ`ЛЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Топка за игра на билярд. | <b>БИ`ЛЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Топка за игра на билярд. | ||
| − | — От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои | + | — От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, 183). |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЯ` | + | <b>БИЛЯ`</b> <i>частица. Простонар.</i> Дори, даже; биле, билем. <i>— Като син ще го имам. От син повече биля.</i> Ст. Чилингиров, РК, 109. <i>— Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вагабонтин!</i> П. Стъпов, ЖН, 143. <i>— Гъдьо Гъдев ще да е човек на място… Той лимонадка биля не кусва!</i> Тонич, ГЗМ, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛЯ` | + | <b>БИЛЯ`НЦ</b> <i>м. Остар.</i> Баланс; биланц. <i>После погледна Манолакя, който отново беше се залисал над тефтеря си, и му подхвърли дяволито: — Е, тате, направи ли си билянца?</i> Й. Йовков, ЧКГ, 84. <i>След всяко четиримесячие сметка, а един чист билянц в края от годината.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЛЯ`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Билярин. <i>Такъв си беше Обрад от Чуй-Петльово:</i> |
Текуща версия към 15:39, 15 ноември 2013
Снощи ми билюк премина, / моята майка не видях. Нар. пес., СбВСт, 304. „— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.
— От тур. bölük.
БИЛЮ`КБАШИ, -и`ят, -и`я, мн. -и`и, м. Билюкбашия. — Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори. А. Дончев, BP, 40. Дошле сейменете, билюкбашият и агата. Л. Каравелов, Съч. II, 119.
БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от билюкбашия. Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място. З. Стоянов, ХБ, 15. Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“ Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.
БИЛЮ`КБАШИЯ, -и`ята, мн. -и`и, зват. и в обръщение билюкбаши` м. Истор. 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. Назначиха го билюкбашия.
2. Човек с такава титла. Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди-кой си билюкбашия. М. Марчевски, П, 43. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и башибозук той заградил Караиванските скали. Н. Хайтов, ШГ, 120.
3. Разш. Командир, главатар на рота, чета, дружина. Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/ .. / той ша ни стане байрактар, / байрактар билюкбашия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.
4. Обикн. мн. Разг. Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска .. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем. Г. Караиванов, ЮМ, 30. Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили. Й. Йовков, СЛ, 181. Отдолу идат сеймене, лельо ма, / отдолу идат сеймене, / сеймене билюкбашии, лельо ма, / сеймене билюкбашии. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24.
— От тур. bölük başi. — Друга форма: бюлю`кбашия.
БИЛЮ`Р м. Остар. 1. Кристално стъкло; кристал. Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри. Д. Немиров, БЛ, 54. Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения. М. Кремен, СС, 125.
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
3. Стесн. Остар. Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро. Л. Стоянов, X, 24.
— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р.
БИЛЮ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е от билюр; кристален, билюров. Няколкото влашки родове, преселници в града — все богати търговци, докараха чак от Беч два билюрени полилеи. Д. Талев, ЖС, 223. Сановниците бавно, на малки глътки, пиеха мастиката си. Тя искреше в големите билюрени чаши и пръскаше приятната, резлива миризма на анасон. Д. Спространов, С, 45. Долнята черква на града беше набита с богомолци. Над сведените глави се носеше дим от свещи и тамян, а по лицата играеха пъстроцветни петна от билюрените васулки на полилеите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. Бавно минах край сергиите. Едно голямо билюрено огледало с бронзирана рамка ми показа висок, строен юноша, .. Боже мой, това бях аз! Ст. Дичев, Р, 52.
БИЛЮ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Билюрен. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!… Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половината с тая божествена влажност. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.
БИЛЮ`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от билюр; малък билюр.
БИ`ЛЯ ж. Остар. Топка за игра на билярд.
— От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, 183).
БИЛЯ` частица. Простонар. Дори, даже; биле, билем. — Като син ще го имам. От син повече биля. Ст. Чилингиров, РК, 109. — Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вагабонтин! П. Стъпов, ЖН, 143. — Гъдьо Гъдев ще да е човек на място… Той лимонадка биля не кусва! Тонич, ГЗМ, 19.
БИЛЯ`НЦ м. Остар. Баланс; биланц. После погледна Манолакя, който отново беше се залисал над тефтеря си, и му подхвърли дяволито: — Е, тате, направи ли си билянца? Й. Йовков, ЧКГ, 84. След всяко четиримесячие сметка, а един чист билянц в края от годината. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.
БИЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Билярин. Такъв си беше Обрад от Чуй-Петльово:
