Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/655“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пак отваря очи и се поизправя.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 83. <i>И замижа тя, ръцете й отпаднаха, ледено безсилие се разля по грохналата й снага.</i> А. Страшимиров, А, 52. [Димо] | + | <i>пак отваря очи и се поизправя.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 83. <i>И замижа тя, ръцете й отпаднаха, ледено безсилие се разля по грохналата й снага.</i> А. Страшимиров, А, 52. <i>[Димо] затъва в камъните до пояс и от безсилие дъхът му спира…</i> К. Петканов, МЗК, 103. <i>Сънно безсилие обхвана мозъка му.</i> Д. Немиров, Др, 103. |
| − | БЕЗСИ`ЛНО <i>нареч.</i> Без сила; немощно, безпомощно. <i>Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал.</i> Елин Пелин, Съч. | + | 2. Липса на душевна сила, енергия или способност да се направи нещо. <i>Противоп.</i> сила. <i>Той знаеше колко силно е негодуванието на хората против реквизицията и чувствуваше своето безсилие да се противопостави срещу народната воля.</i> Сл. Трънски, Н, 199. <i>Тя не искаше да се оплаква на Кочо от децата му, .., но сама не можеше да се справи с тях и страдаше от своето безсилие.</i> Д. Талев, ПК, 459. <i>Призивът на бащината сянка за отмъщение и нравственото безсилие на Хамлет смазват неговия дух.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 139. <i>Душата ти ако ся намира в безсилие, повикай приятеля си: сладкийт приятелский глас е най-безопасний цяр за скръбта.</i> Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 3-4. // Липса на материални възможности, власт, или средства, начини да се предприеме, осъществи нещо. <i>Ревност и обида замъчиха учителя и в безсилието си той не знаеше какво да прави.</i> Елин Пелин, Съч. I, 141. <i>Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие.</i> Лит. XI кл, 176. <i>— Едно само нещо мразя на тоя свят: старостта! .. И знам, че я мразя от безсилие, .. — защото нищо не мога срещу нея! ..</i> К. Константинов, СЧЗ, 175. |
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗСИ`НОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който няма синор. <i>Нямаше вече отделни нивици — имаше една единствена | + | <b>БЕЗСИ`ЛНО</b> <i>нареч.</i> Без сила; немощно, безпомощно. <i>Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал.</i> Елин Пелин, Съч. II, 34. <i>И пак отпущаше безсилно глава върху възглавницата, вдаден в мисли.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. <i>Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат.</i> Елин Пелин, Съч. I, 11. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСИ`НОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който няма синор. <i>Нямаше вече отделни нивици — имаше една единствена нива… Тук, в тази безсинорна нива, бяха потънали и неговите парченца земя.</i> Ст. Марков, ДБ, 507. <i>Десетки хиляди едри прави кръстци и гъсти редици са покрили безсинорния кър.</i> С. Северняк, ОНК, 120. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСИСТЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> Който се извършва, става без определена система, ред; несистемен, хаотичен. <i>Безсистемни проверки.</i> <i>Безсистемно възпитание.</i> <i>Безсистемно строителство.</i> <i>Безсистемна експлоатация на горите.</i> <i>Безсистемно четене.</i> // Който няма определен ред, организация, система; несистемен, хаотичен. <i>Безсистемен текст.</i> <i>Безсистемна библиотека.</i> <i>Безсистемно съчинение.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСИСТЕ`МНО</b> <i>нареч.</i> Без определена система, без определен ред; несистемно, безредно, безразборно, хаотично. <i>Фоторепортерът слушаше отдавна забравените подробности от историята, която бе учил разхвърляно и безсистемно, и му се струваше, че за първи път ги чува.</i>{{попр|Заменена запетая с точка.}} Н. Стефанова, ОС, 151. <i>И библиотеката, на която, изглежда, много се радват, е твърде оскъдна с книги, изпращани безсистемно, навярно изостанали, ненужни, неподходящи.</i> Г. Белев, КР, 60. <i>Четеше безсистемно ту стихове, ту пиеси или научно-популярна литература.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСИСТЕ`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на определена система, ред. <i>Безсистемност в образованието.</i> <i>Безсистемност в производството.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСКЕ`ЛЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> За постройка, сграда — който няма скелет, опорна конструкция, крепяща другите части. <i>При съчетаването на отделни конструктивни елементи в обща конструкция на една сграда са възможни различни решения: 1. Безскелетни зидани сгради, при които стените са изпълнени само от зидария и са носещи.</i> Ив. Бончев, ЗК, 55. <i>Безскелетна едропанелна постройка.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗСКРУ`ПУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който няма скрупули; безогледен. <i>— Колкото повече мисля за Мери, толкова повече се убеждавам, че тая жена е безскрупулна кариеристка. Знаете ли, че настоява да я лансирам в литературните среди?…</i> Д. Димов, ЖСМ, 77. <i>Те били знаели какъв алчен човек е той, знаели го колко е безскрупулен — вълк, хищник! Никога вече никакви споразумения с него!</i> П. Спасов, ХлХ, 438. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Който става, се извършва по безогледен, безсъвестен начин. <i>Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции.</i> Д. Димов, Т, 316. <i>В съприкосновение с еропейщината у него с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина, .., безскрупулното ползуване от чужд труд и собственост.</i> Б. Ангелов, ЛС, 241. <i>Безскрупулна пропаганда.</i> <i>Безскрупулно ограбване.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСКРУ`ПУЛНО</b> <i>нареч.</i> Без проява, наличие на скрупули; безогледно. <i>Те [възгледите] не нарушаваха душевното му спокойствие .., напротив, помагаха му да преследва още по-непоколебимо и безскрупулно целите си.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 353. <i>Лъже безскрупулно.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСКРУ`ПУЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безскрупулен. <i>Алчен търговец, който съзнава всичката безскрупулност на сделките си, всяко утро се отбива в черквата „Св. Никола“.</i> А. Гуляшки, | ||
Текуща версия към 15:22, 25 октомври 2013
пак отваря очи и се поизправя. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 83. И замижа тя, ръцете й отпаднаха, ледено безсилие се разля по грохналата й снага. А. Страшимиров, А, 52. [Димо] затъва в камъните до пояс и от безсилие дъхът му спира… К. Петканов, МЗК, 103. Сънно безсилие обхвана мозъка му. Д. Немиров, Др, 103.
2. Липса на душевна сила, енергия или способност да се направи нещо. Противоп. сила. Той знаеше колко силно е негодуванието на хората против реквизицията и чувствуваше своето безсилие да се противопостави срещу народната воля. Сл. Трънски, Н, 199. Тя не искаше да се оплаква на Кочо от децата му, .., но сама не можеше да се справи с тях и страдаше от своето безсилие. Д. Талев, ПК, 459. Призивът на бащината сянка за отмъщение и нравственото безсилие на Хамлет смазват неговия дух. Ив. Димов, АИДЖ, 139. Душата ти ако ся намира в безсилие, повикай приятеля си: сладкийт приятелский глас е най-безопасний цяр за скръбта. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 3-4. // Липса на материални възможности, власт, или средства, начини да се предприеме, осъществи нещо. Ревност и обида замъчиха учителя и в безсилието си той не знаеше какво да прави. Елин Пелин, Съч. I, 141. Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие. Лит. XI кл, 176. — Едно само нещо мразя на тоя свят: старостта! .. И знам, че я мразя от безсилие, .. — защото нищо не мога срещу нея! .. К. Константинов, СЧЗ, 175.
БЕЗСИ`ЛНО нареч. Без сила; немощно, безпомощно. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Елин Пелин, Съч. II, 34. И пак отпущаше безсилно глава върху възглавницата, вдаден в мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Елин Пелин, Съч. I, 11.
БЕЗСИ`НОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който няма синор. Нямаше вече отделни нивици — имаше една единствена нива… Тук, в тази безсинорна нива, бяха потънали и неговите парченца земя. Ст. Марков, ДБ, 507. Десетки хиляди едри прави кръстци и гъсти редици са покрили безсинорния кър. С. Северняк, ОНК, 120.
БЕЗСИСТЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се извършва, става без определена система, ред; несистемен, хаотичен. Безсистемни проверки. Безсистемно възпитание. Безсистемно строителство. Безсистемна експлоатация на горите. Безсистемно четене. // Който няма определен ред, организация, система; несистемен, хаотичен. Безсистемен текст. Безсистемна библиотека. Безсистемно съчинение.
БЕЗСИСТЕ`МНО нареч. Без определена система, без определен ред; несистемно, безредно, безразборно, хаотично. Фоторепортерът слушаше отдавна забравените подробности от историята, която бе учил разхвърляно и безсистемно, и му се струваше, че за първи път ги чува.* Н. Стефанова, ОС, 151. И библиотеката, на която, изглежда, много се радват, е твърде оскъдна с книги, изпращани безсистемно, навярно изостанали, ненужни, неподходящи. Г. Белев, КР, 60. Четеше безсистемно ту стихове, ту пиеси или научно-популярна литература.
БЕЗСИСТЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на определена система, ред. Безсистемност в образованието. Безсистемност в производството.
БЕЗСКЕ`ЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За постройка, сграда — който няма скелет, опорна конструкция, крепяща другите части. При съчетаването на отделни конструктивни елементи в обща конструкция на една сграда са възможни различни решения: 1. Безскелетни зидани сгради, при които стените са изпълнени само от зидария и са носещи. Ив. Бончев, ЗК, 55. Безскелетна едропанелна постройка.
БЕЗСКРУ`ПУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма скрупули; безогледен. — Колкото повече мисля за Мери, толкова повече се убеждавам, че тая жена е безскрупулна кариеристка. Знаете ли, че настоява да я лансирам в литературните среди?… Д. Димов, ЖСМ, 77. Те били знаели какъв алчен човек е той, знаели го колко е безскрупулен — вълк, хищник! Никога вече никакви споразумения с него! П. Спасов, ХлХ, 438.
2. Който става, се извършва по безогледен, безсъвестен начин. Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316. В съприкосновение с еропейщината у него с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина, .., безскрупулното ползуване от чужд труд и собственост. Б. Ангелов, ЛС, 241. Безскрупулна пропаганда. Безскрупулно ограбване.
БЕЗСКРУ`ПУЛНО нареч. Без проява, наличие на скрупули; безогледно. Те [възгледите] не нарушаваха душевното му спокойствие .., напротив, помагаха му да преследва още по-непоколебимо и безскрупулно целите си. Ем. Станев, ИК I и II, 353. Лъже безскрупулно.
БЕЗСКРУ`ПУЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безскрупулен. Алчен търговец, който съзнава всичката безскрупулност на сделките си, всяко утро се отбива в черквата „Св. Никола“. А. Гуляшки,
