Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/52“
(→Некоригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
Фразеологизмите имат самостоятелно тълкуване, еднакво при всички компоненти на съответния фразеологизъм, поместени като отделни статии, с изключение на компонентите — служебни думи и частици. | Фразеологизмите имат самостоятелно тълкуване, еднакво при всички компоненти на съответния фразеологизъм, поместени като отделни статии, с изключение на компонентите — служебни думи и частици. | ||
| − | 1. Тълкуването става обикновено чрез описателна дефиниция (много по-рядко със синонимна), която отговаря на функцията на | + | 1. Тълкуването става обикновено чрез описателна дефиниция (много по-рядко със синонимна), която отговаря на функцията на фразеологичната единица. Глаголен фразеологизъм се тълкува с глагол и глаголен израз, именен фразеологизъм — с име и именен израз, адвербиалните фразеологизми се тълкуват с дефиниция за наречие и т.н., напр.: <b>правя вятър</b> <i>някому</i>. <i>Разг.</i> Лаская, хваля някого; <b>ахилесова пета</b>. <i>Книж.</i> Най-слабото и уязвимо място на някого или нещо; <b>на трън задоен</b>. <i>Диал.</i> Много нервен, сприхав; <b>на куково лято</b>. <i>Разг.</i> Никога; <b>куцо и сакато</b>. <i>Разг. Грубо.</i> Всички. |
2. Други по-малобройни фразеологизми, които не са съотносими с определена част на речта и не функционират като напълно обособени езикови единици с единно значение, обикн. се тълкуват с дефиниция, в която се посочва в какви случаи се употребява фразеологизмът или лицето, предметът, за които се отнася, напр.: <b>да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво.</b> <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или че е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест); <b>на дявола куршум в ушите.</b> <i>Разг.</i> Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо; <b>да ти хвръкне шапката.</b> <i>Разг.</i> За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш. | 2. Други по-малобройни фразеологизми, които не са съотносими с определена част на речта и не функционират като напълно обособени езикови единици с единно значение, обикн. се тълкуват с дефиниция, в която се посочва в какви случаи се употребява фразеологизмът или лицето, предметът, за които се отнася, напр.: <b>да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво.</b> <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или че е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест); <b>на дявола куршум в ушите.</b> <i>Разг.</i> Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо; <b>да ти хвръкне шапката.</b> <i>Разг.</i> За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш. | ||
| − | 3. В тълкуването на фразеологизмите от т. I, 1, 2, 3, 4, 5 се отразява сложният характер на значението им, обикновено неговата характеризираща номинация, която почти винаги е съчетана с подчертано изразен експресивен елемент. Затова тези фразеологизми са придружени почти винаги със съответна стилистична бележка, с която се определя видът на | + | 3. В тълкуването на фразеологизмите от т. I, 1, 2, 3, 4, 5 се отразява сложният характер на значението им, обикновено неговата характеризираща номинация, която почти винаги е съчетана с подчертано изразен експресивен елемент. Затова тези фразеологизми са придружени почти винаги със съответна стилистична бележка, с която се определя видът на емоционално-експресивния им характер (<i>ирон.</i>, <i>пренебр.</i>, <i>грубо</i>, <i>шег.</i> и др.), тяхната принадлежност към разговорната, простонародната лексика, диалектите (<i>разг.</i>, <i>простонар.</i>, <i>диал.</i>) или че са характерни за езика на книжнината (<i>книж.</i>). |
| − | 4. В някои случаи след тълкуването в скоби се обяснява и произходът, източникът на фразеологизма. Това се отнася главно: а) За фразеологизми, които са заемки от книжни, библейски и антични източници, свързани с някакъв религиозен мит, историческа легенда и под.: <b>измивам / измия си ръцете.</b> Снемам от себе си всякаква отговорност за | + | 4. В някои случаи след тълкуването в скоби се обяснява и произходът, източникът на фразеологизма. Това се отнася главно: а) За фразеологизми, които са заемки от книжни, библейски и антични източници, свързани с някакъв религиозен мит, историческа легенда и под.: <b>измивам / измия си ръцете.</b> Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо… (От евангелския разказ, според който Пилат, като предал Исус на тълпата за смъртно наказание, си измил ръцете и казал: „Не съм виновен аз за кръвта на този праведник“). б) За фразеологизми, свързани със заглавия на художествени произведения или представящи заглавия на художествени произведения, които съдържат обобщена идеята на цялото произведение, и при фразеологизми, представящи собственото име на герой, станало нарицателно име, напр.: <b>ма`мин… ◇ Мамино детенце.</b> <i>Подигр.</i> Галено, разглезено дете (по едноименната повест на Л. Каравелов); <b>бай… ◇ Бай Ганьо.</b> <i>Разг. Ирон.</i> Прост, недодялан, хитър, нахален и недоверчив човек; дебелак, простак (по името на героя на едноименното произведение на А. Константинов). |
Текуща версия към 08:41, 5 декември 2012
Фразеологизмите имат самостоятелно тълкуване, еднакво при всички компоненти на съответния фразеологизъм, поместени като отделни статии, с изключение на компонентите — служебни думи и частици.
1. Тълкуването става обикновено чрез описателна дефиниция (много по-рядко със синонимна), която отговаря на функцията на фразеологичната единица. Глаголен фразеологизъм се тълкува с глагол и глаголен израз, именен фразеологизъм — с име и именен израз, адвербиалните фразеологизми се тълкуват с дефиниция за наречие и т.н., напр.: правя вятър някому. Разг. Лаская, хваля някого; ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място на някого или нещо; на трън задоен. Диал. Много нервен, сприхав; на куково лято. Разг. Никога; куцо и сакато. Разг. Грубо. Всички.
2. Други по-малобройни фразеологизми, които не са съотносими с определена част на речта и не функционират като напълно обособени езикови единици с единно значение, обикн. се тълкуват с дефиниция, в която се посочва в какви случаи се употребява фразеологизмът или лицето, предметът, за които се отнася, напр.: да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво. Разг. Употребява се, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или че е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест); на дявола куршум в ушите. Разг. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо; да ти хвръкне шапката. Разг. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш.
3. В тълкуването на фразеологизмите от т. I, 1, 2, 3, 4, 5 се отразява сложният характер на значението им, обикновено неговата характеризираща номинация, която почти винаги е съчетана с подчертано изразен експресивен елемент. Затова тези фразеологизми са придружени почти винаги със съответна стилистична бележка, с която се определя видът на емоционално-експресивния им характер (ирон., пренебр., грубо, шег. и др.), тяхната принадлежност към разговорната, простонародната лексика, диалектите (разг., простонар., диал.) или че са характерни за езика на книжнината (книж.).
4. В някои случаи след тълкуването в скоби се обяснява и произходът, източникът на фразеологизма. Това се отнася главно: а) За фразеологизми, които са заемки от книжни, библейски и антични източници, свързани с някакъв религиозен мит, историческа легенда и под.: измивам / измия си ръцете. Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо… (От евангелския разказ, според който Пилат, като предал Исус на тълпата за смъртно наказание, си измил ръцете и казал: „Не съм виновен аз за кръвта на този праведник“). б) За фразеологизми, свързани със заглавия на художествени произведения или представящи заглавия на художествени произведения, които съдържат обобщена идеята на цялото произведение, и при фразеологизми, представящи собственото име на герой, станало нарицателно име, напр.: ма`мин… ◇ Мамино детенце. Подигр. Галено, разглезено дете (по едноименната повест на Л. Каравелов); бай… ◇ Бай Ганьо. Разг. Ирон. Прост, недодялан, хитър, нахален и недоверчив човек; дебелак, простак (по името на героя на едноименното произведение на А. Константинов).
