Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/606“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец.</i> Д. Димов, Т, 152. <i>Бездушно отношение.</i> |
| − | 5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух. <i>Представете си какво ще бъде, ако се превърнем само в бездушни разпоредители и изпълнители, а не в творци! | + | 5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух. <i>Представете си какво ще бъде, ако се превърнем само в бездушни разпоредители и изпълнители, а не в творци!…</i> Ст. Даскалов, СЛ, 309. <i>Бездушен актьор.</i> // Който не изразява живо чувство, преживяване. <i>Всички артисти играят в някаква изпъната, колосана тържественост — с неузнаваеми, чужди гласове, с бездушен смях, с крясъци, в които няма чувство и които празно ечат в тавана на сцената…</i> М. Кремен, РЯ, 552. <i>Бездушно изпълнение.</i> <i>Бездушна игра.</i>{{попр|Заменена запетая с точка.}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДУ`ШИЕ</b>, <i>мн.</i> няма. <i>ср.</i> Отсъствие, липса на отзивчивост, съчувствие; безсърдечие, безчувствие. <i>Противоп.</i> отзивчивост, чувствителност, сърдечност. <i>Ухапа ме по сърцето безразличието на моите братя, леденото им бездушие, това незачитане, сякаш не им бях брат.</i> А. Гуляшки, ДМС, 170. <i>Гуатимозин и съветникът му ся туриха завчас на мъки. Праведно ся вцепенявате, чада мои, при чуванието на таквози зверско бездушие.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 173. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДУ`ШНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко. Остар.</i> Човек, който проявява бездушие, неотзивчивост, не съчувства никому. <i>Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, .., този бездушник Панчорков, и кръвнишкия Вангела.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 86. <i>Така също ся уредили и дружества, които займат на членовете си пари с легка лихва, та така сиромаси намират пари, за да си видят нуждата, без да си дават потта на бездушник лихвар.</i> Й. Груев, Лет., 3875, 229. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДУ`ШНО</b> <i>нареч.</i> 1. С безразличие, без вживяване; безучастно, безразлично, сухо. <i>Нямам право да го направя, преди да призная вината си, че съм пропуснал нещо голямо, нещо велико. Че съм съобщавал за това голямо и велико на хората сухо и бездушно.</i> С. Северняк, ОНК, 156. <i>Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим!</i> Н. Й. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. <i>Играеше на сцената бездушно. Рецитира бездушно. | ||
| − | + | 2.</i> Безжалостно, безсърдечно. <i>Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, едни вкарваха, други изкарваха, .. бездушно ги мушкаха и блъскаха.</i> К. Величков, ПССъч. 1, 7. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДУ`ШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява или качество на бездушен (в 3-5 знач.). <i>— Ти .. не гледаш с канцеларска бездушност на професията си.</i> А. Гуляшки, МТС, 9. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДЪ`ЖДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Липса на дъжд, обикн. за продължителен период от време; суша, засуха. <i>Човекът е такъв: в море копней за суша, / в бездъждие — за град, а в потопен дъжд за суша.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 228. <i>Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 37.{{попр|Добавяне на точка.}} | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДЪЖДО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> 1. През който не вали дъжд. <i>Аз посетих устето отвъд Александровския мост, .. и миналата неделя, издебнал един безветрен и бездъждовен ден на тая навъсена есен.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 18. <i>Бездъждовна пролет.</i> | ||
| − | + | 2. В който рядко или почти никак не вали дъжд. <i>За четири студентски години под кишавото небе на Фландрия той се научи да носи чадър, а за повече от четири десетилетия в своето бездъждовно отечесто не можа да се отучи…</i> Г. Караславов, Избр. съч., 65. <i>Понякога в сухите бездъждовни острови .. се получават доста дебели землести (рядко плътни), сиви, жълти или кафяви наслоявания.</i> Геол. IX кл, 46. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗДЪ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който е без дъно. <i>Дъщерите на Даная се изскубват от напразните усилия да пълнят своя бездънен съд.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 8. <i>Бездънна делва.</i> | ||
| − | + | 2. Който е много дълбок, на който не може да се види дъното. <i>Просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове, които се губеха нагоре в ясното небе, или на бездънните пропасти, по чието дъно боботеха буйни балкански потоци.</i> М. Марчевски, ТС, 11. <i>И всичко друго е както било от памтивека: морето е все тъй хубаво широко, бездънно.</i> А. Страшимиров, ЕД, 101. | |
| − | + | 3. <i>Поет.</i> Безкраен, необятен. <i>Всеки миг затъвахме все повече в това, странно царство на безбройни мълчаливи дървеса, .. Беше гора без начало и край, бездънна гора.</i> К. Константинов, ППГ, 350. <i>По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина, тайнствена и бездънна, над която се разстилаше небето.</i> Й. Йовков, Разк. I, 180. <i>Синеят планинските върхове / в бездънния утрен простор.</i> Д. Методиев, ШТ, 87. | |
| − | + | 4. <i>Прен. Книж.</i> Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. <i>Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар.</i> К. Петканов, МЗК, 156. <i>Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / загледани безмълвно към стената, / и в тях бездънна тиха скръб личи.</i> Ем. Попдимитров, СР, 160. <i>Бездънна глупост.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. <i>Прен. Книж.</i> Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. <i>Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар | ||
5. <i>Разг. Ирон.</i> Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. <i>Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за</i> | 5. <i>Разг. Ирон.</i> Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. <i>Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:45, 17 октомври 2013
времена, бездушната коравина на прусак и спокойствието на работлив германец. Д. Димов, Т, 152. Бездушно отношение.
5. Който е лишен от живо чувство към нещо, неспособен да изживее, да почувствува нещо; сух. Представете си какво ще бъде, ако се превърнем само в бездушни разпоредители и изпълнители, а не в творци!… Ст. Даскалов, СЛ, 309. Бездушен актьор. // Който не изразява живо чувство, преживяване. Всички артисти играят в някаква изпъната, колосана тържественост — с неузнаваеми, чужди гласове, с бездушен смях, с крясъци, в които няма чувство и които празно ечат в тавана на сцената… М. Кремен, РЯ, 552. Бездушно изпълнение. Бездушна игра.*
БЕЗДУ`ШИЕ, мн. няма. ср. Отсъствие, липса на отзивчивост, съчувствие; безсърдечие, безчувствие. Противоп. отзивчивост, чувствителност, сърдечност. Ухапа ме по сърцето безразличието на моите братя, леденото им бездушие, това незачитане, сякаш не им бях брат. А. Гуляшки, ДМС, 170. Гуатимозин и съветникът му ся туриха завчас на мъки. Праведно ся вцепенявате, чада мои, при чуванието на таквози зверско бездушие. П. Кисимов, OA II (превод), 173.
БЕЗДУ`ШНИК, мн. -ци, м. Рядко. Остар. Човек, който проявява бездушие, неотзивчивост, не съчувства никому. Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, .., този бездушник Панчорков, и кръвнишкия Вангела. Ив. Вазов, Съч. X, 86. Така също ся уредили и дружества, които займат на членовете си пари с легка лихва, та така сиромаси намират пари, за да си видят нуждата, без да си дават потта на бездушник лихвар. Й. Груев, Лет., 3875, 229.
БЕЗДУ`ШНО нареч. 1. С безразличие, без вживяване; безучастно, безразлично, сухо. Нямам право да го направя, преди да призная вината си, че съм пропуснал нещо голямо, нещо велико. Че съм съобщавал за това голямо и велико на хората сухо и бездушно. С. Северняк, ОНК, 156. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Й. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Играеше на сцената бездушно. Рецитира бездушно.
2. Безжалостно, безсърдечно. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи, едни вкарваха, други изкарваха, .. бездушно ги мушкаха и блъскаха. К. Величков, ПССъч. 1, 7.
БЕЗДУ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява или качество на бездушен (в 3-5 знач.). — Ти .. не гледаш с канцеларска бездушност на професията си. А. Гуляшки, МТС, 9.
БЕЗДЪ`ЖДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на дъжд, обикн. за продължителен период от време; суша, засуха. Човекът е такъв: в море копней за суша, / в бездъждие — за град, а в потопен дъжд за суша. Ив. Вазов, Съч. III, 228. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37.*
БЕЗДЪЖДО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. През който не вали дъжд. Аз посетих устето отвъд Александровския мост, .. и миналата неделя, издебнал един безветрен и бездъждовен ден на тая навъсена есен. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 18. Бездъждовна пролет.
2. В който рядко или почти никак не вали дъжд. За четири студентски години под кишавото небе на Фландрия той се научи да носи чадър, а за повече от четири десетилетия в своето бездъждовно отечесто не можа да се отучи… Г. Караславов, Избр. съч., 65. Понякога в сухите бездъждовни острови .. се получават доста дебели землести (рядко плътни), сиви, жълти или кафяви наслоявания. Геол. IX кл, 46.
БЕЗДЪ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Рядко. Който е без дъно. Дъщерите на Даная се изскубват от напразните усилия да пълнят своя бездънен съд. Бл. Димитрова, ОтО, 8. Бездънна делва.
2. Който е много дълбок, на който не може да се види дъното. Просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове, които се губеха нагоре в ясното небе, или на бездънните пропасти, по чието дъно боботеха буйни балкански потоци. М. Марчевски, ТС, 11. И всичко друго е както било от памтивека: морето е все тъй хубаво широко, бездънно. А. Страшимиров, ЕД, 101.
3. Поет. Безкраен, необятен. Всеки миг затъвахме все повече в това, странно царство на безбройни мълчаливи дървеса, .. Беше гора без начало и край, бездънна гора. К. Константинов, ППГ, 350. По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина, тайнствена и бездънна, над която се разстилаше небето. Й. Йовков, Разк. I, 180. Синеят планинските върхове / в бездънния утрен простор. Д. Методиев, ШТ, 87.
4. Прен. Книж. Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар. К. Петканов, МЗК, 156. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / загледани безмълвно към стената, / и в тях бездънна тиха скръб личи. Ем. Попдимитров, СР, 160. Бездънна глупост.
5. Разг. Ирон. Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за
