Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/565“
Veselinova (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`Я</b>, - | + | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Човек, който има или работи зеленчукова градина; градинар, бахчеванин. <i>Сега бригадир пък е Кольо Сивриев. И той се опъваше отначало. „Аз, казва, съм бахчеванджия бе, другари. Какво ти разбирам от крави“.</i> П. Незнакомов, СНП, 32-33. <i>Ганчо Косерката е не само по природа буден, предприемчив, но той има интересна, сложна трудова биография: ходил е бахчеванджия, кираджия, видял е свят, много знае, опитен е, смел е.</i> Г. Константинов, ПР, 112. |
| − | + | ◇ <b>На бахчеванджия седнал краставици да продава</b>. <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато някой дава съвети за нещо на по-опитен от него, който не се нуждае от поучаване. | |
| − | — Друга (диал.) форма: бахчованджи`я. | + | — Друга (диал.) форма: <em>бахчованджи`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е свързан с бахчеванджия и бахчеванджийство; градинарски. |
| − | |||
| − | <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е свързан с бахчеванджия и бахчеванджийство; градинарски. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: бахчованджи`йски. | + | — Друга (диал.) форма: <em>бахчованджи`йски</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Поминък на бахчеванджия; градинарство. | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Поминък на бахчеванджия; градинарство. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: бахчованджи`йство. | + | — Друга (диал.) форма: <em>бахчованджи`йство</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВАНДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бахчеванджийство; бахчеванлък, | + | <b>БАХЧЕВАНДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бахчеванджийство; бахчеванлък, бахчеванство. <i>„На вас, офицерите, .. остава да се съгласите и свалите това Регентство, с което ще спасите България от окончателното й пропадвание ..; иначе България ще пропадне, а вие ще скитате навеки в чужбина и ще се занимавате с бахчеванджилък.“</i> С. Радев, ССБ II, 584. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВА`НИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>БАХЧЕВА`НИН</b>, <i>мн.</i> бахчева`ни, <i>м. Диал.</i> Бахчеванджия. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бахчова`нин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВА`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Жена | + | <b>БАХЧЕВА`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Жена бахчеванин. |
2. Жена на бахчеванин. | 2. Жена на бахчеванин. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бахчова`нка.</em> |
---- | ---- | ||
<b>БАХЧЕВАНЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бахчеванджийство; градинарство. | <b>БАХЧЕВАНЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Бахчеванджийство; градинарство. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. bahçvanlık. — Друга форма: <em>бахчованлъ`к.</em> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧЕВА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е свързан с бахчеванин и | + | <b>БАХЧЕВА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е свързан с бахчеванин и бахчеванство; градинарски. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бахчова`нски.</em> |
---- | ---- | ||
<b>БАХЧЕВА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Бахчеванджийство. | <b>БАХЧЕВА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Бахчеванджийство. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бахчова`нство</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАХЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бахчия; градинка. <i>И бахчийките никой не помни кога са заградени. Всеки си имаше в тях дял — разкрач-два, за нужда — за адет.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 63. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАХЧИ` | + | <b>БАХЧИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Бахча. <i>Сега пред него простряха целия имот на баща й, .., с двете бахчии и воденицата.</i> Елин Пелин, Съч. III, 133. <i>В бахчия щъ ги [войниците] проодя / овошка да си наберат.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 31. |
| − | |||
| − | <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЦ</b> <i>междум.</i> 1. За наподобяване на отсечен, рязък звук при целувка. |
| − | + | 2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Целувам. <i>Мюзевирите си въобразиха, че като почнат да цитират дълги цитати от Беджегота и пр., то хората хемен ни едно, ни две, току ще захвърлят всичко настрана и бац Иванчов в одраскания сурат. Обаче скоро се убедиха, че и оттук нищо.</i> С, 1888, бр. 210, 2. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЦАМ</b> -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Целувам; бакам. <i>А Бояна умна и разумна / два зетеи во образ и баци / в образ и баци, и дар си дарва.</i> Нар. пес., СбБрМ, 465. | |
| − | |||
| − | <b>БА`ЦАМ</b> -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Целувам; бакам. <i>А Бояна умна и разумна / два | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>ба`кам.</em> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`ЦАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> | + | <b>БА`ЦАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бацам; целуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`ЦВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> ба`цна | + | <b>БА`ЦВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>ба`цна</b> -еш, <i>мин. св.</i> ба`цнах, <i>св., прех. Диал.</i> Бацам, целувам веднъж; баквам. <i>Внезапно: фррр! — и ето че самичка / на рамото му кацна / една любезна птичка / и по уста го бацна.</i> Д. Подвързачов, Б, 57. <b>бацвам се</b>, <b>бацна се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БА`ЦВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бацвам <i>и от</i> бацвам се; бакване, целуване. | <b>БА`ЦВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бацвам <i>и от</i> бацвам се; бакване, целуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЦИ`Л</b> <i>м. Биол.</i> Спорообразуващ пръчковиден микроорганизъм, някои от видовете на който са причинители на заразни болести. <i>Туберкулозни бацили. Тифусни бацили. Картофен бацил.</i> • Обр. <i>Той [унгарския писател] е един от най-плодовитите писатели. Заразен от бацила на скитничеството, той често напуща отечеството си.</i> Б. Шивачев, Съч. I, | + | <b>БАЦИ`Л</b> <i>м. Биол.</i> Спорообразуващ пръчковиден микроорганизъм, някои от видовете на който са причинители на заразни болести. <i>Туберкулозни бацили.</i> <i>Тифусни бацили.</i> <i>Картофен бацил.</i> • Обр. <i>Той [унгарския писател] е един от най-плодовитите писатели. Заразен от бацила на скитничеството, той често напуща отечеството си.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 80. <i>Когато се надига от тежката болест, причинена от бацила на мистиката, Яворов решава да превърне философския си дневник в пиеса.</i> М. Кремен, РЯ, 282. |
— От лат. bacillum ’пръчица’. | — От лат. bacillum ’пръчица’. | ||
| Ред 69: | Ред 63: | ||
<b>БАЦИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Биол. Прил. от</i> бацил; бацилов. <i>Бацилна инфекция.</i> | <b>БАЦИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Биол. Прил. от</i> бацил; бацилов. <i>Бацилна инфекция.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЦИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> | + | <b>БАЦИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Бацилен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек или животно, който носи в себе си болестотворни бацили и може да стане източник на зараза, без самият той да е болен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена бацилоносител. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`ЦНА</b>. Вж. бацвам. | + | <b>БА`ЦНА</b>. Вж. <em>бацвам.</em> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЧ</b><sup>1</sup>, | + | <b>БАЧ</b><sup>1</sup>, ба`чът, ба`ча, <i>мн.</i> ба`чове, <i>м. Истор.</i> През османското иго и известно време след Освобождението у нас — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища; баждарина. <i>— После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па</i> |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:04, 11 октомври 2013
БАХЧЕВАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Човек, който има или работи зеленчукова градина; градинар, бахчеванин. Сега бригадир пък е Кольо Сивриев. И той се опъваше отначало. „Аз, казва, съм бахчеванджия бе, другари. Какво ти разбирам от крави“. П. Незнакомов, СНП, 32-33. Ганчо Косерката е не само по природа буден, предприемчив, но той има интересна, сложна трудова биография: ходил е бахчеванджия, кираджия, видял е свят, много знае, опитен е, смел е. Г. Константинов, ПР, 112.
◇ На бахчеванджия седнал краставици да продава. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой дава съвети за нещо на по-опитен от него, който не се нуждае от поучаване.
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`я.
БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е свързан с бахчеванджия и бахчеванджийство; градинарски.
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йски.
БАХЧЕВАНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Поминък на бахчеванджия; градинарство.
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йство.
БАХЧЕВАНДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. Бахчеванджийство; бахчеванлък, бахчеванство. „На вас, офицерите, .. остава да се съгласите и свалите това Регентство, с което ще спасите България от окончателното й пропадвание ..; иначе България ще пропадне, а вие ще скитате навеки в чужбина и ще се занимавате с бахчеванджилък.“ С. Радев, ССБ II, 584.
БАХЧЕВА`НИН, мн. бахчева`ни, м. Диал. Бахчеванджия.
— Друга форма: бахчова`нин.
БАХЧЕВА`НКА ж. Диал. 1. Жена бахчеванин.
2. Жена на бахчеванин.
— Друга форма: бахчова`нка.
БАХЧЕВАНЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. Бахчеванджийство; градинарство.
— От тур. bahçvanlık. — Друга форма: бахчованлъ`к.
БАХЧЕВА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бахчеванин и бахчеванство; градинарски.
— Друга форма: бахчова`нски.
БАХЧЕВА`НСТВО, мн. няма, ср. Диал. Бахчеванджийство.
— Друга форма: бахчова`нство.
БАХЧИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от бахчия; градинка. И бахчийките никой не помни кога са заградени. Всеки си имаше в тях дял — разкрач-два, за нужда — за адет. Ц. Церковски, Съч. III, 63.
БАХЧИ`Я ж. Диал. Бахча. Сега пред него простряха целия имот на баща й, .., с двете бахчии и воденицата. Елин Пелин, Съч. III, 133. В бахчия щъ ги [войниците] проодя / овошка да си наберат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 31.
БАЦ междум. 1. За наподобяване на отсечен, рязък звук при целувка.
2. В сказ. функция. Разг. Целувам. Мюзевирите си въобразиха, че като почнат да цитират дълги цитати от Беджегота и пр., то хората хемен ни едно, ни две, току ще захвърлят всичко настрана и бац Иванчов в одраскания сурат. Обаче скоро се убедиха, че и оттук нищо. С, 1888, бр. 210, 2.
БА`ЦАМ -аш, несв., прех. Диал. Целувам; бакам. А Бояна умна и разумна / два зетеи во образ и баци / в образ и баци, и дар си дарва. Нар. пес., СбБрМ, 465.
— Друга форма: ба`кам.
БА`ЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бацам; целуване.
БА`ЦВАМ, -аш, несв.; ба`цна -еш, мин. св. ба`цнах, св., прех. Диал. Бацам, целувам веднъж; баквам. Внезапно: фррр! — и ето че самичка / на рамото му кацна / една любезна птичка / и по уста го бацна. Д. Подвързачов, Б, 57. бацвам се, бацна се страд. и взаим.
БА`ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бацвам и от бацвам се; бакване, целуване.
БАЦИ`Л м. Биол. Спорообразуващ пръчковиден микроорганизъм, някои от видовете на който са причинители на заразни болести. Туберкулозни бацили. Тифусни бацили. Картофен бацил. • Обр. Той [унгарския писател] е един от най-плодовитите писатели. Заразен от бацила на скитничеството, той често напуща отечеството си. Б. Шивачев, Съч. I, 80. Когато се надига от тежката болест, причинена от бацила на мистиката, Яворов решава да превърне философския си дневник в пиеса. М. Кремен, РЯ, 282.
— От лат. bacillum ’пръчица’.
БАЦИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Биол. Прил. от бацил; бацилов. Бацилна инфекция.
БАЦИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Бацилен.
БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек или животно, който носи в себе си болестотворни бацили и може да стане източник на зараза, без самият той да е болен.
БАЦИЛОНОСИ`ТЕЛКА ж. Жена бацилоносител.
БА`ЦНА. Вж. бацвам.
БАЧ1, ба`чът, ба`ча, мн. ба`чове, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението у нас — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища; баждарина. — После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па
