Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/588“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>срещнеше.</i> К. Петканов, X, 188 | + | <i>срещнеше.</i> К. Петканов, X, 188. |
| − | + | <b>Без оглед на (към)</b>. <i>Книж.</i> Независимо от. <i>Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано.</i> К. Ламбрев, СП, 205. | |
| − | + | <b>Без портфейл</b>. <i>Книж.</i> За министър — който не ръководи министерство. <i>Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .., или пък да бъдат без портфейл.</i> Конст., 14. | |
| − | + | <b>Без съмнение</b>. Несъмнено, положително, сигурно. <i>Вие, без съмнение, сте съгласни с мене.</i> | |
| − | + | <b>Без числа</b>. <i>Остар. Книж.</i> Безчислено, безброй. <i>Взема цар греческий без числа злато и сребро.</i> Хр. Павлович, Ц, 41. | |
| − | + | <b>И без това (туй)</b>. Независимо от това. <i>В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядосан .., се спусна към Живка възмутен.</i> Й. Йовков, Разк. II, 84. | |
| − | + | > Без да <i>сложен съюз.</i> Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. <i>С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка.</i> Елин Пелин, Съч. I, 176. <i>Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 259. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗ-</b>. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: <em>безвластие</em>, <em>безапетитие</em>, <em>безсъзнание</em>, <em>безпаметство</em>, <em>безръкавник</em>, <em>безверен</em>, <em>бездарен</em> и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАВАРИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил.</i> При който няма, не става авария. <i>Безаварийна работа.</i> <i>Безавариен транспорт.</i> <i>Безаварийни полети.</i> <i>Безаварийно изпълнение на плана.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАВАРИ`ЙНО</b>. <i>Нареч. от</i> безавариен; без авария. <i>Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката.</i> НА, 1963, бр. 4617, 1. <i>Безаварийно пътуване.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на авария, на аварии. <i>В машинното отделение трябва да се осигури безаварийност.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАДРЕ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно лице{{попр|Отпечатано: „ице“.}}, конкретен адресат. <i>Безадресна забележка.</i> <i>Безадресно обвинение.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАДРЕ`СНО</b>. <i>Нареч. от</i> безадресен. <i>— Да затворя ли прозореца? — каза тя безадресно. И сама не се чу.</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. <i>Боне наля, напсува на „му“ безадресно.</i> Д. Цончев, М, 26. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАЗО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не съдържа азот. <i>У някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества.</i> В. Берон, ЕИ, 16. <i>Безазотни съединения.</i> <i>Безазотна храна.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАКЦИ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> За който не се плаща акциз. <i>Безакцизна захар.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАЛКА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който не е алкален, който не съдържа силна основа. <i>Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло.</i> Н. Николов, М, 303. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАЛКОХО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който не съдържа алкохол. <i>Безалкохолно вино.</i> <i>Безалкохолни напитки.</i> <i>Безалкохолни продукти.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАМБАЛА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. <i>Безамбалажно извозване на стоки.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безапелационен (във 2 знач.). <i>Безапелативна цензура.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗАПЕЛАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Юрид.</i> Който не подлежи на обжалване; окончателен. <i>Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда.</i> ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. <i>Безапелационна резолюция.</i> | ||
| − | + | 2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. <i>С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен.</i> К. Константинов, ППГ, 321. <i>Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 34. <i>Безапелационно нареждане.</i> <i>Безапелационен глас.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗАПЕЛАЦИО`ННО</b> <i>нареч. 1. Юрид.</i> Без право на обжалване; окончателно. <i>— Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят.</i> Д. Добревски, БКН, 271. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. | ||
| − | |||
| − | |||
2. Решително, категорично. <i>По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно.</i> Ив. Богданов, СП, 162. <i>В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96. | 2. Решително, категорично. <i>По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно.</i> Ив. Богданов, СП, 162. <i>В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на апетит. <i>Обикновено при заболяване се явява безапетитие.</i> | + | <b>БЕЗАПЕТИ`ТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие, липса на апетит. <i>Обикновено при заболяване се явява безапетитие.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗА`ТОМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Нов.</i> В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. <i>Безатомна зона.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:20, 15 октомври 2013
срещнеше. К. Петканов, X, 188.
Без оглед на (към). Книж. Независимо от. Партизаните не нападат случайно, без оглед на военните операции по бойните фронтове, а координирано. К. Ламбрев, СП, 205.
Без портфейл. Книж. За министър — който не ръководи министерство. Председателят и подпредседателите на Министерския съвет могат да възглавяват някое министерство, .., или пък да бъдат без портфейл. Конст., 14.
Без съмнение. Несъмнено, положително, сигурно. Вие, без съмнение, сте съгласни с мене.
Без числа. Остар. Книж. Безчислено, безброй. Взема цар греческий без числа злато и сребро. Хр. Павлович, Ц, 41.
И без това (туй). Независимо от това. В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядосан .., се спусна към Живка възмутен. Й. Йовков, Разк. II, 84.
> Без да сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин при означаване отсъствие на някакво действие. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка. Елин Пелин, Съч. I, 176. Без да има защо, само от яд, бодна коня си с шиповете. Ст. Загорчинов, ДП, 259.
БЕЗ-. Именна представка, за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение: отсъствие на нещо, лишение от нещо, напр.: безвластие, безапетитие, безсъзнание, безпаметство, безръкавник, безверен, бездарен и др.
БЕЗАВАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. При който няма, не става авария. Безаварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.
БЕЗАВАРИ`ЙНО. Нареч. от безавариен; без авария. Командирите .. са длъжни настойчиво да изискват от всеки участник .. правилно и безаварийно да използува техниката. НА, 1963, бр. 4617, 1. Безаварийно пътуване.
БЕЗАВАРИ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на авария, на аварии. В машинното отделение трябва да се осигури безаварийност.
БЕЗАДРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За въпрос, реплика и под. — който не е отправен към конкретно лице*, конкретен адресат. Безадресна забележка. Безадресно обвинение.
БЕЗАДРЕ`СНО. Нареч. от безадресен. — Да затворя ли прозореца? — каза тя безадресно. И сама не се чу. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Боне наля, напсува на „му“ безадресно. Д. Цончев, М, 26.
БЕЗАЗО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не съдържа азот. У някои растения се намират .. азотни вещества, както и у животните се намират някои безазотни вещества. В. Берон, ЕИ, 16. Безазотни съединения. Безазотна храна.
БЕЗАКЦИ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За който не се плаща акциз. Безакцизна захар.
БЕЗАЛКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който не е алкален, който не съдържа силна основа. Стъкло с високи изолационни свойства е безалкалното стъкло. Н. Николов, М, 303.
БЕЗАЛКОХО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не съдържа алкохол. Безалкохолно вино. Безалкохолни напитки. Безалкохолни продукти.
БЕЗАМБАЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е без амбалаж, при който не се използува амбалаж. Безамбалажно извозване на стоки.
БЕЗАПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безапелационен (във 2 знач.). Безапелативна цензура.
БЕЗАПЕЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Юрид. Който не подлежи на обжалване; окончателен. Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. Безапелационна резолюция.
2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен. К. Константинов, ППГ, 321. Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно. М. Кюркчиев, ВВ, 34. Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.
БЕЗАПЕЛАЦИО`ННО нареч. 1. Юрид. Без право на обжалване; окончателно. — Аз няма да апелирам делото пред съдебните инстанции! Нашето дело ще бъде решено безапелационно от народа в неговия последен съдебен щурм над времето, над буржоазията, над стария свят. Д. Добревски, БКН, 271.
2. Решително, категорично. По отношение на историографа д-р Д. Т. Страшимиров, който на млади години е имал необикновено големи аспирации като белетрист .. Минчев се е изказал съвсем определено и безапелационно. Ив. Богданов, СП, 162. В целия български печат Ботев един-единствен определено, решително и безапелационно застана към страната на Комуната в своя безсмъртен за българската литература „Смешен плач“. Г. Бакалов, Избр. пр, 95-96.
БЕЗАПЕТИ`ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на апетит. Обикновено при заболяване се явява безапетитие.
БЕЗА`ТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Нов. В който не се изпробва и прилага атомно оръжие. Безатомна зона.
