Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/559“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на своите наследници, след като беше заставена да се оттегли.</i> Б, бр. 455, 1. |
| − | — | + | ◇ <b>Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от батака</b> <i>някого. Разг.</i> Помагам на някого да оправи обърканото си положение, затрудненията си. <i>Пари той не можеше да намери отникъде — .. и дойде при мене, аман-заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака?</i> Ем. Станев, ИК II, 94. |
| − | + | <b>Не си оставям магарето в батака</b>. <i>Разг.</i> Умея да се справя добре с всяко затруднено положение. <i>Бай Захари вика: „Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш. Хем кръстник си значи, хем зевзек, дето на зевзеците пари за водата взема!“ Бай Захари, той, не си оставя магарето в батака…</i> Д. Бозаков, ДС, 92. | |
| − | БАТАКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до батакчия и до батак (в 3 знач.). <i>Ето, .., онзи предприемач:.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 120. <i>За отмъщение разговорът ни веднага насочи стрелите си срещу Даулов, срещу | + | — Тур. batak. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАТАКЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена батакчия; длъжница. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до батакчия и до батак (в 3 знач.). <i>Ето, .., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 120. <i>За отмъщение разговорът ни веднага насочи стрелите си срещу Даулов, срещу „батакчийските тефтери“ в неговата кръчма.</i> Д. Бозаков, ДС, 91. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАКЧИ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Разг.</i> Проява, състояние на батакчия; задлъжнялост. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАКЧИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Батакчийство. <i>— Не! Най-напред плаща! Протегнах глава и той ми шибна една плесница. — Ха гледай сега! Не ми е за парите, ама не искам още мънички да се учите на батакчилък.</i> Т. Белев, ПЕМ, 32. | ||
| − | + | — От тур. batakçılık. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАКЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, м. Разг. Длъжник, който не плаща навреме, влачи дълга си. <i>— Та нали тая циганка те докара дотук. .. Нали тя те направи батакчия… Да си не плащаш борчовете по два месеца.</i> Т. Харманджиев, KB, 477. <i>— Дай ми още един франк на заем, бе!… Ти си батакчия!…</i> Ал. Константинов, БГ, 69. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. batakçı. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТА`Л</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. <i>Това лозе е батал.</i> Н. Геров, РБЯ I, 27. | ||
| − | + | 2. Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. <i>— В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нов, … руски. ..</i> Ст. Даскалов, БМ, 9. <i>Стока батал.</i> Н. Геров, РБЯ I, 27. | |
| − | — | + | 3. За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. <i>Той е по-разбран. Но… тежък… Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 13. <i>Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват.</i> БД, 1962, 66. |
| − | + | 4. Който е с груба външност, безформен. <i>Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося!</i> △ <i>Момичето не е грозно, но краката му са батал.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От араб. през тур. battal. | — От араб. през тур. battal. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Изк.</i> За произведение на литературата и на изобразителните изкуства — който изобразява военни събития. <i>Напоследък излезнаха редица художествени произведения — романи, записки, спомени и т.н. с батални (бойни) епизоди от въоръжената антифашистка борба.</i> С, 1955, кн. 1, 185. <i>Изложените в залата .., картини, скулптури и графики с военна и революционна тематика, .., представляват един забележителен скок в развитието на нашето батално изкуство.</i> ВН, 1959, бр. 2523, 4. <i>Батален сюжет.</i> <i>Батален жанр.</i> <i>Батална сцена.</i> <i>Батална тематика.</i> | ||
| − | + | — От фр. bataille ’битка’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАЛИ`СТ</b> <i>м. Изк.</i> Художник или писател, който разработва батални сюжети. <i>Може би тук е необходима четката на един баталист, защото полето напомня триумфална победа: човекът събира плодовете така, както се събират военните отличия на една победена в сражение армия.</i> Й. Радичков, ПЦ, 77. | ||
| − | — От фр. bataille | + | — От фр. bataille ’битка’. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАТА`ЛИЯ</b>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж. Книж.</i> Битка, сражение. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От ит. battaglia. | — От ит. battaglia. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАТАЛИ`Я</b> <i>неизм. прил. Диал.</i> Батал (в 1 знач.). | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАЛЬО`Н</b> <i>м. 1. Воен.</i> Част от полк или бригада, съставена от няколко роти; дружина. <i>Батальоните и взводовете измираха до последния човек, но не отстъпваха.</i> П. Вежинов, BP, 120. <i>Парашутен батальон.</i> <i>Танков батальон.</i> // По време на партизанското съпротивително движение у нас (1941-1944 г.) — част от бригада, съставена от няколко чети. <i>Венко, негов другар, командир на батальон, бе заминал към Искър заедно с останалите партизани от тяхното село.</i> В. Андреев, ПР, 125. <i>Бригадата се построи по батальони и тръгна пак в колона по един.</i> Сл. Трънски, Н, 611. | ||
| − | + | 2. В бригадирското движение — част от строителна бригада. <i>Отрядът е една част от батальона. Батальонът е свързан с бригадата, а бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец.</i> Г. Караславов, ПМ, 24. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От фр. bataillon. — Друга форма: <em>баталио`н</em>. — В-к Цариградски вестник, 1861, бр. 17. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТАЛЬО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>1. Воен. Прил. от</i> батальон. <i>Третият изстрел докара батальонния командир.</i> С. Северняк, ВСД, 177. <i>Батальонна подготовка.</i> <i>Батальонна поща.</i> | ||
Текуща версия към 14:52, 10 октомври 2013
на своите наследници, след като беше заставена да се оттегли. Б, бр. 455, 1.
◇ Изваждам / извадя (измъквам / измъкна) от батака някого. Разг. Помагам на някого да оправи обърканото си положение, затрудненията си. Пари той не можеше да намери отникъде — .. и дойде при мене, аман-заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев, ИК II, 94.
Не си оставям магарето в батака. Разг. Умея да се справя добре с всяко затруднено положение. Бай Захари вика: „Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш. Хем кръстник си значи, хем зевзек, дето на зевзеците пари за водата взема!“ Бай Захари, той, не си оставя магарето в батака… Д. Бозаков, ДС, 92.
— Тур. batak.
БАТАКЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена батакчия; длъжница.
БАТАКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до батакчия и до батак (в 3 знач.). Ето, .., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. За отмъщение разговорът ни веднага насочи стрелите си срещу Даулов, срещу „батакчийските тефтери“ в неговата кръчма. Д. Бозаков, ДС, 91.
БАТАКЧИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Разг. Проява, състояние на батакчия; задлъжнялост.
БАТАКЧИЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Батакчийство. — Не! Най-напред плаща! Протегнах глава и той ми шибна една плесница. — Ха гледай сега! Не ми е за парите, ама не искам още мънички да се учите на батакчилък. Т. Белев, ПЕМ, 32.
— От тур. batakçılık.
БАТАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Длъжник, който не плаща навреме, влачи дълга си. — Та нали тая циганка те докара дотук. .. Нали тя те направи батакчия… Да си не плащаш борчовете по два месеца. Т. Харманджиев, KB, 477. — Дай ми още един франк на заем, бе!… Ти си батакчия!… Ал. Константинов, БГ, 69.
— От тур. batakçı.
БАТА`Л неизм. прил. Диал. 1. Напуснат, запустял, изоставен; баталия. Това лозе е батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
2. Негоден за употреба поради дълго стоене; развален, остарял. — В неделя идва трактора, тате. .. Бащата размърда рамене и се прокашля. — И нема да е некой батал, ами нов, … руски. .. Ст. Даскалов, БМ, 9. Стока батал. Н. Геров, РБЯ I, 27.
3. За човек или животно — бавен, муден, тромав, тежък. Той е по-разбран. Но… тежък… Доде се накани да ти отреже парче месо, душата ти ще излезе. Чак увиснало му шкембето. По-батал и от бакал Жека. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. Единет ми бивол е млого батал, пък другет млого припрат, та не се уйдисват. БД, 1962, 66.
4. Който е с груба външност, безформен. Направи ми едни обувки — батал, не мога да ги нося! △ Момичето не е грозно, но краката му са батал.
— От араб. през тур. battal.
БАТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Изк. За произведение на литературата и на изобразителните изкуства — който изобразява военни събития. Напоследък излезнаха редица художествени произведения — романи, записки, спомени и т.н. с батални (бойни) епизоди от въоръжената антифашистка борба. С, 1955, кн. 1, 185. Изложените в залата .., картини, скулптури и графики с военна и революционна тематика, .., представляват един забележителен скок в развитието на нашето батално изкуство. ВН, 1959, бр. 2523, 4. Батален сюжет. Батален жанр. Батална сцена. Батална тематика.
— От фр. bataille ’битка’.
БАТАЛИ`СТ м. Изк. Художник или писател, който разработва батални сюжети. Може би тук е необходима четката на един баталист, защото полето напомня триумфална победа: човекът събира плодовете така, както се събират военните отличия на една победена в сражение армия. Й. Радичков, ПЦ, 77.
— От фр. bataille ’битка’.
БАТА`ЛИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Битка, сражение.
— От ит. battaglia.
БАТАЛИ`Я неизм. прил. Диал. Батал (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАТАЛЬО`Н м. 1. Воен. Част от полк или бригада, съставена от няколко роти; дружина. Батальоните и взводовете измираха до последния човек, но не отстъпваха. П. Вежинов, BP, 120. Парашутен батальон. Танков батальон. // По време на партизанското съпротивително движение у нас (1941-1944 г.) — част от бригада, съставена от няколко чети. Венко, негов другар, командир на батальон, бе заминал към Искър заедно с останалите партизани от тяхното село. В. Андреев, ПР, 125. Бригадата се построи по батальони и тръгна пак в колона по един. Сл. Трънски, Н, 611.
2. В бригадирското движение — част от строителна бригада. Отрядът е една част от батальона. Батальонът е свързан с бригадата, а бригадата, това е гордостта на всеки бригадирец. Г. Караславов, ПМ, 24.
— От фр. bataillon. — Друга форма: баталио`н. — В-к Цариградски вестник, 1861, бр. 17.
БАТАЛЬО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. 1. Воен. Прил. от батальон. Третият изстрел докара батальонния командир. С. Северняк, ВСД, 177. Батальонна подготовка. Батальонна поща.
