Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/495“
м (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>БАЕ`Р</b> <i>м. Диал.</i> Наниз от стари пари, с който млади булки си кичат главата. | <b>БАЕ`Р</b> <i>м. Диал.</i> Наниз от стари пари, с който млади булки си кичат главата. | ||
| − | — Вер. от тур. | + | — Вер. от тур. bayır ’височина’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
---- | ---- | ||
<b>БАЖДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и. <i>Истор.</i> През турското робство и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налога баждарина; бачия. | <b>БАЖДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и. <i>Истор.</i> През турското робство и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налога баждарина; бачия. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>БАЖДА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> баждар. <i>Царя я мери със баждарски кантар, / главата излязла седемдесе оки.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 89. | <b>БАЖДА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> баждар. <i>Царя я мери със баждарски кантар, / главата излязла седемдесе оки.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 89. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`ЗА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Съвкупност от условия или ръководни принципи като главна предпоставка за създаването на нещо; основа. <i>На каква база правиш такива изводи? | + | <b>БА`ЗА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Съвкупност от условия или ръководни принципи като главна предпоставка за създаването на нещо; основа. <i>На каква база правиш такива изводи?</i> △ <i>Теоретична база.</i> |
| − | △ Теоретична база.</i> | ||
2. Само <i>ед. Иконом. Филос.</i> Според диалектическия материализъм — съвкупност от исторически обусловените производителни сили и производствени отношения, които съставят икономическата структура на обществото. | 2. Само <i>ед. Иконом. Филос.</i> Според диалектическия материализъм — съвкупност от исторически обусловените производителни сили и производствени отношения, които съставят икономическата структура на обществото. | ||
| − | 3. Материали, материални блага или съоръжения като необходим източник за съществуването на нещо или за някаква дейност, свързана с производство, снабдяване и др. <i>Растениевъдството — това е нашата продоволствена база. То осигурява най-важните потребности за нашето съществуване — потребностите от храна.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 48. <i>От грубите фуражи те [сламата и плявата] имат най-голямо значение за изхранването на селскостопанските животни и за укрепването на фуражната база.</i> Осн. сел. стоп. VIII кл, 99. <i>Не се прави голямо стопанство преди да се осигури техническата му база.</i> А. Гуляшки, МТС, 113. <i>Нефтът и зимният газ са главна топлинно-енергетична база. △ Индустриална база.</i> | + | 3. Материали, материални блага или съоръжения като необходим източник за съществуването на нещо или за някаква дейност, свързана с производство, снабдяване и др. <i>Растениевъдството — това е нашата продоволствена база. То осигурява най-важните потребности за нашето съществуване — потребностите от храна.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 48. <i>От грубите фуражи те [сламата и плявата] имат най-голямо значение за изхранването на селскостопанските животни и за укрепването на фуражната база.</i> Осн. сел. стоп. VIII кл, 99. <i>Не се прави голямо стопанство преди да се осигури техническата му база.</i> А. Гуляшки, МТС, 113. <i>Нефтът и зимният газ са главна топлинно-енергетична база.</i> △ <i>Индустриална база.</i> |
4. Обикн. със съгл. опред. Основно специализирано предприятие, което обслужва даден отрасъл от промишлеността или стопанството. <i>Ремонтна база. Авторемонтна база. Машинно-тракторна база.</i> | 4. Обикн. със съгл. опред. Основно специализирано предприятие, което обслужва даден отрасъл от промишлеността или стопанството. <i>Ремонтна база. Авторемонтна база. Машинно-тракторна база.</i> | ||
| − | 5. Обикн. със съгл. опред. Специално обзаведено място или сграда за обслужване на участници в различни културно-просветни, спортни и др. занимания или за творческа дейност. <i>Хубава е Витоша.. Сред живописните кътчета тук се строят туристически бази, нови хижи, ресторанти, хотели и вили за почиващи и туристи.</i> Л. Мелнишки, ПП, 11-12. <i>Днес Варна е нашият най-голям морски курорт | + | 5. Обикн. със съгл. опред. Специално обзаведено място или сграда за обслужване на участници в различни културно-просветни, спортни и др. занимания или за творческа дейност. <i>Хубава е Витоша.. Сред живописните кътчета тук се строят туристически бази, нови хижи, ресторанти, хотели и вили за почиващи и туристи.</i> Л. Мелнишки, ПП, 11-12. <i>Днес Варна е нашият най-голям морски курорт .. Изградиха се курортните бази „Дружба“ и „Златните пясъци“, които по своята големина, архитектура и красота носят славата на родината ни далеч зад пределите й.</i> Геогр. VII кл, 91-92. <i>В Панчарево ще се изгради национална водна база за състезания и тренировки по гребане и плуване.</i> ВН, 1955, бр. 199, 1. <i>Съюзът на художниците разполага с бази в Созопол, Пловдив, Копривщица и дp.</i> △ <i>Гимнастическа база. Спортна база. Физкултурна база.</i> |
6. Определено място, помещение за приемане, запазване и по-нататъшно разпределение на стоки, продукти и под. <i>Харалан разположи бригадата си в южния край на кооперативния блок. Той нареди на трактористите да измият фургона, установи подходяща база за горивото и сам обиколи от граница до граница цялото място, което трябваше да се преоре.</i> А. Гуляшки, СВ, 278. <i>Необходимо е страната да бъде покрита с богата мрежа от търговски бази, магазини, лавки.</i> РД, 1950, бр. ІІІ, 2. | 6. Определено място, помещение за приемане, запазване и по-нататъшно разпределение на стоки, продукти и под. <i>Харалан разположи бригадата си в южния край на кооперативния блок. Той нареди на трактористите да измият фургона, установи подходяща база за горивото и сам обиколи от граница до граница цялото място, което трябваше да се преоре.</i> А. Гуляшки, СВ, 278. <i>Необходимо е страната да бъде покрита с богата мрежа от търговски бази, магазини, лавки.</i> РД, 1950, бр. ІІІ, 2. | ||
| Ред 35: | Ред 34: | ||
9. <i>Геодез.</i> Точно измерена с помощта на специални прибори дължина на права линия от повърхността на дадена местност, която се взема за основа в тригонометричните изчисления при топографски снимки. | 9. <i>Геодез.</i> Точно измерена с помощта на специални прибори дължина на права линия от повърхността на дадена местност, която се взема за основа в тригонометричните изчисления при топографски снимки. | ||
| − | ◇ <b>На (върху) базата на</b>. <i>Книж.</i> Като се изхожда от; въз основа на. <i>Само когато паднат митническите бариери,.., само тогава ще имаме една истинска Европа. Една Европа, федерирана на базата на | + | ◇ <b>На (върху) базата на</b>. <i>Книж.</i> Като се изхожда от; въз основа на. <i>Само когато паднат митническите бариери, .., само тогава ще имаме една истинска Европа. Една Европа, федерирана на базата на равенството,</i> |
Текуща версия към 14:55, 30 септември 2013
БАЕ`Р м. Диал. Наниз от стари пари, с който млади булки си кичат главата.
— Вер. от тур. bayır ’височина’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАЖДА`Р, -ят, -я, мн. -и. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налога баждарина; бачия.
— От тур. baçdar.
БАЖДА`РИНА ж. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — такса, събирана при продажба на стоките в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, вид мито; бач.
БАЖДА`РНИЦА ж. Истор. През турското робство и известно време след Освобождението — място или помещение, където се плаща баждарина. — Ти срещна ли се с него?… — Намерих го, .. казах му и с Банчо уговорих да впрегне талигата и да чака накрай града при чешмата, срещу баждарницата. Т. Харманджиев, KB, 38. Било късно, дъжд валяло, .., а няма кой да придружи момата да премине през тежките баждарници на полицията, на паспортното писалище и агенцията на параходите. З. Стоянов, ХБ, 36.
БАЖДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от баждар. Царя я мери със баждарски кантар, / главата излязла седемдесе оки. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 89.
БА`ЗА ж. 1. Само ед. Съвкупност от условия или ръководни принципи като главна предпоставка за създаването на нещо; основа. На каква база правиш такива изводи? △ Теоретична база.
2. Само ед. Иконом. Филос. Според диалектическия материализъм — съвкупност от исторически обусловените производителни сили и производствени отношения, които съставят икономическата структура на обществото.
3. Материали, материални блага или съоръжения като необходим източник за съществуването на нещо или за някаква дейност, свързана с производство, снабдяване и др. Растениевъдството — това е нашата продоволствена база. То осигурява най-важните потребности за нашето съществуване — потребностите от храна. Бтн. V и VI кл (превод), 48. От грубите фуражи те [сламата и плявата] имат най-голямо значение за изхранването на селскостопанските животни и за укрепването на фуражната база. Осн. сел. стоп. VIII кл, 99. Не се прави голямо стопанство преди да се осигури техническата му база. А. Гуляшки, МТС, 113. Нефтът и зимният газ са главна топлинно-енергетична база. △ Индустриална база.
4. Обикн. със съгл. опред. Основно специализирано предприятие, което обслужва даден отрасъл от промишлеността или стопанството. Ремонтна база. Авторемонтна база. Машинно-тракторна база.
5. Обикн. със съгл. опред. Специално обзаведено място или сграда за обслужване на участници в различни културно-просветни, спортни и др. занимания или за творческа дейност. Хубава е Витоша.. Сред живописните кътчета тук се строят туристически бази, нови хижи, ресторанти, хотели и вили за почиващи и туристи. Л. Мелнишки, ПП, 11-12. Днес Варна е нашият най-голям морски курорт .. Изградиха се курортните бази „Дружба“ и „Златните пясъци“, които по своята големина, архитектура и красота носят славата на родината ни далеч зад пределите й. Геогр. VII кл, 91-92. В Панчарево ще се изгради национална водна база за състезания и тренировки по гребане и плуване. ВН, 1955, бр. 199, 1. Съюзът на художниците разполага с бази в Созопол, Пловдив, Копривщица и дp. △ Гимнастическа база. Спортна база. Физкултурна база.
6. Определено място, помещение за приемане, запазване и по-нататъшно разпределение на стоки, продукти и под. Харалан разположи бригадата си в южния край на кооперативния блок. Той нареди на трактористите да измият фургона, установи подходяща база за горивото и сам обиколи от граница до граница цялото място, което трябваше да се преоре. А. Гуляшки, СВ, 278. Необходимо е страната да бъде покрита с богата мрежа от търговски бази, магазини, лавки. РД, 1950, бр. ІІІ, 2.
7. Воен. Място, територия, където са съсредоточени военни сили, съоръжения, запаси за водене на бойни операции. Островът е нужен на Япония. Той ще бъде превърнат във военна морска база. М. Марчевски, ОТ, 436. Един катер с размерен пукот се връщаше в базата си и сякаш в тъмнината се движеха само зелена и червена светлинка. Ем. Манов, БГ, 92.
8. Спец. Най-долната част на колона, мебел и др.; основа, цокъл. На всички мебели през Ренесанса се придават особено художествени форми, .. В детайлите им широко се срещат лъвски лапи, овчи глави, .., а също така всевъзможни архитектурни форми — профилни фризове, .., бази и канелури. Д. Лалев и др., НМБ, 118-119. Сред развалините се виждаха отломки от капители, бази на йонийски колони, каменни блокове и др.
9. Геодез. Точно измерена с помощта на специални прибори дължина на права линия от повърхността на дадена местност, която се взема за основа в тригонометричните изчисления при топографски снимки.
◇ На (върху) базата на. Книж. Като се изхожда от; въз основа на. Само когато паднат митническите бариери, .., само тогава ще имаме една истинска Европа. Една Европа, федерирана на базата на равенството,
