Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/459“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцка дума.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От лат. audio ’слушам’. | — От лат. audio ’слушам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А` | + | <b>А`УДИОВИДЕОКАСЕ`ТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. <i>„Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала].</i> СТ, 1999, бр. 10, 9. |
---- | ---- | ||
<b>А`УДИОВИ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства. | <b>А`УДИОВИ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А` | + | <b>А`УДИОВИЗУА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. <i>Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.</i> |
---- | ---- | ||
<b>А`УДИОКАСЕ`ТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26. | <b>А`УДИОКАСЕ`ТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— В-к Знание, 1875. | — В-к Знание, 1875. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АУКЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Търг.</i> Който се отнася до аукцион. <i>В германския град | + | <b>АУКЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Търг.</i> Който се отнася до аукцион. <i>В германския град Кьонигщайн .. бяха открити .. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща.</i> ДТ, 1999, бр. 287, 11. |
---- | ---- | ||
<b>АУ`Л</b> <i>м. 1. Истор.</i> Дворец на прабългарски хан. <i>През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. | <b>АУ`Л</b> <i>м. 1. Истор.</i> Дворец на прабългарски хан. <i>През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. | ||
Текуща версия към 14:48, 6 септември 2013
АУГМЕНТАТИ`В м. Грам. Увеличителна дума или суфикс, форма. Противоп. деминутив. Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи.
— От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.
АУГМЕНТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. За дума или форма — увеличителен. Противоп. деминутивен. Аугментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.
АУГМЕНТА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Увеличаване, нарастване.
2. Муз. Композиционен похват в полифоничната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.
— От лат. augmento ’нараствам, умножавам’ през нем. Augmentation и фр. augmentation.
АУДИЕ`НЦИЯ ж. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час. С. Радев, ССБ I, 377. Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция. Ст. Дичев, ЗС I, 19. Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Кевенхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие. В. Геновска СГ, 90. Имам аудиенция.
— От лат. audientia ’изслушване’ през рус. аудиенция.
— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.
А`УДИО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиометър.
— От лат. audio ’слушам’.
А`УДИОВИДЕОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. „Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.
А`УДИОВИ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.
А`УДИОВИЗУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.
А`УДИОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение. ДТ, 1998, бр. 9, 26.
А`УДИОПИРА`Т м. Нов. Лице, което се занимава с аудиопиратство.
А`УДИОПИРА`ТСТВО, мн. няма, ср. Нов. Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство. ДТ, 1998, бр. 20, 11.
АУДИТО`РИЯ ж. 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане. Г. Велев, КВА, 307. Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите. Ем. Манов, ДСР, 374.
2. Събир. Слушателите на дадена лекция, доклад и под. — Не! — дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. Старият генерал сръбва няколко глътки вино .., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност. Св. Минков, РТК, 157. Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата. Мл. Исаев, Н, 124.
— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.
АУКСИ`НИ мн., ед. (рядко) аукси`н, м. Бот. Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони, .. на които [учените] дадоха названието ауксини. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
— От гр. αύζάνω ’раста’ през нем. Auksin.
АУКЦИО`Н м. Търг. Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.
— От лат. auctio, -onis ’наддаване’ през нем. Auktion.
— В-к Знание, 1875.
АУКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Търг. Който се отнася до аукцион. В германския град Кьонигщайн .. бяха открити .. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща. ДТ, 1999, бр. 287, 11.
АУ`Л м. 1. Истор. Дворец на прабългарски хан. През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч. А. Каралийчев, ПС III, 63.
