Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1001“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Остар.</i> Писмен документ. <i>— Вземи тая бумага и я | + | {{+}} |
| + | 2. <i>Остар.</i> Писмен документ. <i>— Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 6. | ||
— Рус. бумага. | — Рус. бумага. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУМА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко.</i> Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. <i>Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник… зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше.</i> Н. Хайтов, ПП, 64-65. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУМА`ЖКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. пренебр. от</i> бумага. <i>— Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат .. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля.</i> Н. Каралиева, Н, 121-122. <i>Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава.</i> Н. Хайтов, ШГ, 129. |
| − | 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Книжни пари; банкноти. <i>— Стайко му даде | + | 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Книжни пари; банкноти. <i>— Стайко му даде пари… И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк.</i> СбАСЕП, 315. <i>Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше .., да гладуваме.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУМА`ЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Пренебр.</i> Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. <i>А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия.</i> Н. Каралиева, Н, 84. <i>Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина.</i> РД, 1965, бр. 133, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУМБА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Дълбок речен вир. <i>— Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш.</i> Кр. Григоров, ТГ, 66. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МБА`Л</b> <i>м. Диал.</i> Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата. |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МБА`Р</b><sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак. |
2. Печено дебело овнешко черво; шерден. | 2. Печено дебело овнешко черво; шерден. | ||
| Ред 25: | Ред 24: | ||
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МБАР</b><sup>2</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Бръмбар. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МБАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бумбар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бу`мна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бумкам изведнъж. <i>В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи.</i> Д. Ангелов, ЖС, 438. <i>— Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 246. <b>бумвам се</b>, <b>бумна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумвам <i>и от</i> бумвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУМЕРА`НГ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // <i>Разш.</i> Подобен уред за игра, забавление. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг. | ||
— Англ. boomerang. | — Англ. boomerang. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. <i>Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха.</i> Елин Пелин, Съч. I, 223. <i>През ден, през два камбаната: дан… даан!… дан… даан!… Бумка.</i> Чудомир, Избр. пр,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 92. <i>Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му.</i> Д. Добревски, БКН, 119. <i>Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. <i>И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 29. <i>Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея.</i> Б. Обретенов, С, 62. <i>Печката бумкаше.</i> | |
| − | — произвеждам силни звукове; бумтя. <i>— Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук?</i> А. Гуляшки, МТС, 323. <i>Чуваше се как пушките бумкат от време на време.</i> | + | 3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. <i>— Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук?</i> А. Гуляшки, МТС, 323. <i>Чуваше се как пушките бумкат от време на време.</i> |
| − | 4. <i>Разг.</i> Давам изстрели с огнестрелно оръжие. <i> | + | 4. <i>Разг.</i> Давам изстрели с огнестрелно оръжие. <i>Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия.</i> П. Росен, ВПШ, 98. |
| − | 5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> | + | 5. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. <i>Бумкам с юмрук по масата.</i> △ <i>Бумкам тъпан.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`МКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бумкам <i>и от</i> бумкам се. <i>Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и</i> |
| − | |||
Текуща версия към 09:20, 15 март 2014
2. Остар. Писмен документ. — Вземи тая бумага и я занес на командира на дружината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6.
— Рус. бумага.
БУМА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с бумаги, канцеларски преписки. Така се отзовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това — калкулант, плановик, търговски пътник… зарових се в една бумажна работа — краят й не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65.
БУМА`ЖКА ж. 1. Умал. пренебр. от бумага. — Само ей тия карти, карнетки и папки дотягат .. — .. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнования печеля. Н. Каралиева, Н, 121-122. Съобразителният Отон не загубва присъствие на духа, досеща се, че в пазвата му случайно се намира една арменска полица, вади бумажката и я подава. Н. Хайтов, ШГ, 129.
2. Обикн. мн. Остар. Книжни пари; банкноти. — Стайко му даде пари… И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици — като жар червени — звонк. СбАСЕП, 315. Скоро трябваше да делим копейките с брата си Петка. Чорт возми! Бумажките скоро улетяваха из джобовете ни и ний трябваше .., да гладуваме. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 24.
БУМА`ЩИНА, мн. няма, ж. Пренебр. Формализъм, бюрократизъм в канцеларската работа; канцеларщина. А сякаш напук и без ничие разрешение останаха да съществуват от миналото разни нечестиви спътници на нашия живот. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. Н. Каралиева, Н, 84. Пък и Гурко е готвач и половина. Готви, та пръстите си да изгризеш. А сметките по късата процедура — без калкулации, без надценка, без бумащина. РД, 1965, бр. 133, 2.
БУМБА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дълбок речен вир. — Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу, на завоя на реката, в най-дълбокото да се удавиш. Кр. Григоров, ТГ, 66.
БУ`МБА`Л м. Диал. Сплъстен мъх по шевовете на носена дреха, който се събира при търкане на плата.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУ`МБА`Р1, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. 1. Дебелото черво у бозайниците; сляпо черво, дънак.
2. Печено дебело овнешко черво; шерден.
— От перс. през тур. bumbar. — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУ`МБАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Бръмбар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бумбар.
БУ`МВАМ, -аш, несв.; бу`мна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бумкам изведнъж. В ушите й бумнаха нови залпове, но този път те бяха някак много далечни и много глухи. Д. Ангелов, ЖС, 438. — Казвай какво е с Петко? — бумна тя с юмрук по приведения гръб дъщеря си, над която трепереше и не даваше никой да посегне. Ст. Даскалов, СЛ, 246. бумвам се, бумна се страд.
БУ`МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумвам и от бумвам се.
БУМЕРА`НГ м. Книж. 1. Метателно оръжие от къс плоско, извито твърдо дърво, което има свойството да се връща при този, който го е хвърлил, ако не попадне в целта (използувано от първобитните австралийски и някои азиатски племена). // Разш. Подобен уред за игра, забавление.
2. Прен. Злонамерено действие, интрига и под., което се обръща срещу този, който го използва, за да навреди на някой друг.
— Англ. boomerang.
БУ`МКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тъп и тътнещ звук при удряне; бумтя. Бумкаха тъпани, зурли се надуваха, хора се виха. Елин Пелин, Съч. I, 223. През ден, през два камбаната: дан… даан!… дан… даан!… Бумка. Чудомир, Избр. пр,* 92. Духаше остър северен вятър и блъскаше разкованите капчуци на старата къща. В стаята се чуваше как бумка и стърже старата тенекия от покривите му. Д. Добревски, БКН, 119. Барабани бумкат и войниците маршируват в крак.
2. За буен огън, буйно горяща печка — произвеждам силен, тътнещ шум; бумтя, буботя. И, като гледах пламъците на печката, що бумкаха и играеха весело, аз се вдълбочих с въображението си някъде другаде. Ив. Вазов, ИСМ, 29. Услужливата и добра хазяйка беше запалила печката — игрив огън бумкаше в нея. Б. Обретенов, С, 62. Печката бумкаше.
3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие — произвеждам силни звукове; бумтя. — Знаете ли, другари, че Пантелей и шуреят му, като ви слушат как бумкате с машините, им иде да си запушат ушите с памук? А. Гуляшки, МТС, 323. Чуваше се как пушките бумкат от време на време.
4. Разг. Давам изстрели с огнестрелно оръжие. Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.
5. Прех. и непрех. Удрям със сила върху нещо, като произвеждам силни тъпи звукове; думкам. Бумкам с юмрук по масата. △ Бумкам тъпан.
БУ`МКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумкам и от бумкам се. Тя чу още няколко бумкания, но сега те бяха много далечни и
