Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/948“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЖЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Издигнато място на пода в къща, където се намират сандъците за завивките и постилките. | + | <b>БРЕЖЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Издигнато място на пода в къща, където се намират сандъците за завивките и постилките. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЖЛИ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Неголямо стръмно място; брегче. <i>Нижеха се падини и в тях се зеленееха все още липи, или пък се редяха брежлинки с китки дръвчета, които чупеха линията на хоризонта.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 7. <i>Когато се качваха по една | + | <b>БРЕЖЛИ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Неголямо стръмно място; брегче. <i>Нижеха се падини и в тях се зеленееха все още липи, или пък се редяха брежлинки с китки дръвчета, които чупеха линията на хоризонта.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 7. <i>Когато се качваха по една брежлинка, за да стъпят вече на полето, леля Блага простена: — Ох, опря ми се! Като кладохме вчера шумата ли, ама че то съм отрошена, отрошена, сякаш съм кълцана в чутура!</i> Ил. Волен, БХ, 14-15. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЗА</b> <i>ж.</i> Широколистно дърво с бяла кора, с тънки клони и сърцевидни листа. Betula alba. <i>Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези.</i> Елин Пелин, Съч. II, 128. <i>От тънките клонки на белокорите брези провисяваха и падаха бисерни капки дъжд.</i> Д. Ангелов, ЖС, 172. <i>Аз искам да съм пролет сред пролетите млади / и ручей бистрошумен от бисер и сълзи — /и кротко да целувам крайбрежните ливади, / и мълком да копнея по белите брези.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 33. | + | <b>БРЕЗА`</b> <i>ж.</i> Широколистно дърво с бяла кора, с тънки клони и сърцевидни листа. Betula alba. <i>Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези.</i> Елин Пелин, Съч. II, 128. <i>От тънките клонки на белокорите брези провисяваха и падаха бисерни капки дъжд.</i> Д. Ангелов, ЖС, 172. <i>Аз искам да съм пролет сред пролетите млади / и ручей бистрошумен от бисер и сълзи — / и кротко да целувам крайбрежните ливади, / и мълком да копнея по белите брези.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир.</i> Много брези, израсли на едно място; гъста гора от брези. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗА`Я</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Маска. <i>Турям си брезая.</i> Ст. Младенов, БТР I, 208. |
2. Смешно облечен човек в обредни игри; кукер (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 2. Смешно облечен човек в обредни игри; кукер (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| − | 3. | + | 3. Кукерска{{попр|Отпечатано „кукурска“.}} игра (Ст. Младенов, БТР). |
| − | — От рум. brezaie. Друга форма: | + | — От рум. brezaie. Друга форма: <em>браза`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗЕ`НТ</b> <i>м.</i> 1. Груб непромокаем плат. <i>Той нямаше багаж, ако не се смята смешната старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 69. <i>Две квадратни огради от брезент служеха за съблекални [на плажа].</i> Ем. Манов, БГ, 43. <i>Палатка от брезент.</i> |
2. Къс от такъв плат обикновено за покриване на стоки, на предмети и др., оставени на открито. <i>Леглата са двуетажни. Железни. И над тях е обтегнат само по един брезент.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 58. <i>Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд.</i> К. Митев, ПБ, 101. <i>Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. Разровиха наоколо снега, покриха моторите с брезенти и черги.</i> А. Гуляшки, МТС, 277. | 2. Къс от такъв плат обикновено за покриване на стоки, на предмети и др., оставени на открито. <i>Леглата са двуетажни. Железни. И над тях е обтегнат само по един брезент.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 58. <i>Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд.</i> К. Митев, ПБ, 101. <i>Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. Разровиха наоколо снега, покриха моторите с брезенти и черги.</i> А. Гуляшки, МТС, 277. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
— От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент. | — От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, и -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Брезентов. <i>Погледът му не се откъсваше от брезентената палатка, в която заседаваше щабът на отреда.</i> Д. Ангелов, ЖС, 402. <i>По улиците тичаха двама души. Единият в матроска униформа, другият — в памуклийка с калпак и наушници. На гърба му се развяваше брезентно наметало.</i> Д. Добревски, БКН, 164. <i>Ръчичка и пак ръчичка — обади се един електроженист, като, .., изтърси панталона с брезентената си ръкавица.</i> Д. Кисьов, Щ, 473. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗЕ`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от брезент; брезентен. <i>След дружините громоляха коли, впрегнати в по два коня, с железни обръчи на колелата, с брезентови чергила.</i> Ем. Манов, ДСР, 6. <i>Той стискаше под мишницата си омачкана брезентова чанта и чевръсто крачеше към къщи.</i> Сп. Кралевски, ВО, 105. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. гальов. от</i> бреза. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЗИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бреза; малка бреза. <i>Брезичките в парка се белееха като набодени една до друга свещички.</i> К. Калчев, СТ, 267. <i>Плени го варосаната къща на заставата, прикътана като блестяща снежна пряспа до естествен скалист заслон, с градина пред нея и белостволи брезички наоколо.</i> Б. Несторов, СР, 98. <i>Глоговите храсти, младите белокори брезички, | + | <b>БРЕЗИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бреза; малка бреза. <i>Брезичките в парка се белееха като набодени една до друга свещички.</i> К. Калчев, СТ, 267. <i>Плени го варосаната къща на заставата, прикътана като блестяща снежна пряспа до естествен скалист заслон, с градина пред нея и белостволи брезички наоколо.</i> Б. Несторов, СР, 98. <i>Глоговите храсти, младите белокори брезички, тънкостволите явори — цялата гора стоеше притихнала, заслушана сякаш в някаква чудна приказка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 245. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЗНА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Бразда (в 1 знач.). <i>Как крепят [воловете] плуга — нито в ляво, нито в дясно отиват, все по брезната, все едно държат.</i> Й. Йовков, АМГ, 13. <i>Как пееше дяволското момиче! | + | <b>БРЕЗНА`</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Бразда (в 1 знач.). <i>Как крепят [воловете] плуга — нито в ляво, нито в дясно отиват, все по брезната, все едно държат.</i> Й. Йовков, АМГ, 13. <i>Как пееше дяволското момиче!… Аз орях, а тя вървеше подире ми с една торба и пущаше зърна в брезната.</i> А. Каралийчев, В, 16. <i>Мана му помагаше — нареждаше слънчогледовиците, окопаваше с голямата мотика лехите, чертаеше с ръжена брезните.</i> Кл. Цанев, ГЗ, 30. <i>А аз съм се запетлал в брезните .. като грешен дявол…</i> Б. Обретенов, С, 84. |
2. Пътека в лозе или между две лозя (Ст. Младенов, БТР). | 2. Пътека в лозе или между две лозя (Ст. Младенов, БТР). | ||
| Ред 41: | Ред 39: | ||
<b>БРЕЗНИ`ЦА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> брезна; браздица. | <b>БРЕЗНИ`ЦА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> брезна; браздица. | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕЗНЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Браздя (в 1 знач.). <i>— Като се връщаш от гората, да не идеш направо в село, по игра, .. За игра има време! .. И да вземеш да занесеш лемежа на Иванчо Циганчето да го наклепе, че като се върнем, ще отидем да брезним мамули — рече на Мильо той.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 44-45. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕ`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бреза. <i>Някой хвърли в загасващия огън няколко сухи храсти и лумналият нависоко светъл език освети цялата пъстра купчина хора и животни, насъбрана около малката полянка всред брезовата горичка.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 41. <i>По една горска пътека, посипана с нападали брезови листа, възлязохме към каменистия хълм, където</i> |
| − | |||
Текуща версия към 06:29, 15 февруари 2014
БРЕЖЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Издигнато място на пода в къща, където се намират сандъците за завивките и постилките.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРЕЖЛИ`НКА ж. Диал. Неголямо стръмно място; брегче. Нижеха се падини и в тях се зеленееха все още липи, или пък се редяха брежлинки с китки дръвчета, които чупеха линията на хоризонта. Ст. Даскалов, СЛ, 7. Когато се качваха по една брежлинка, за да стъпят вече на полето, леля Блага простена: — Ох, опря ми се! Като кладохме вчера шумата ли, ама че то съм отрошена, отрошена, сякаш съм кълцана в чутура! Ил. Волен, БХ, 14-15.
БРЕЗА` ж. Широколистно дърво с бяла кора, с тънки клони и сърцевидни листа. Betula alba. Сред долината има буйна и красива китка от стройни брези. Елин Пелин, Съч. II, 128. От тънките клонки на белокорите брези провисяваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172. Аз искам да съм пролет сред пролетите млади / и ручей бистрошумен от бисер и сълзи — / и кротко да целувам крайбрежните ливади, / и мълком да копнея по белите брези. Хр. Ясенов, Събр. пр, 33.
БРЕЗА`К, мн. -ци, м. Събир. Много брези, израсли на едно място; гъста гора от брези.
БРЕЗА`Я ж. Диал. 1. Маска. Турям си брезая. Ст. Младенов, БТР I, 208.
2. Смешно облечен човек в обредни игри; кукер (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Кукерска* игра (Ст. Младенов, БТР).
— От рум. brezaie. Друга форма: браза`я.
БРЕЗЕ`НТ м. 1. Груб непромокаем плат. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му. Бр. Йосифова, БЧМ, 69. Две квадратни огради от брезент служеха за съблекални [на плажа]. Ем. Манов, БГ, 43. Палатка от брезент.
2. Къс от такъв плат обикновено за покриване на стоки, на предмети и др., оставени на открито. Леглата са двуетажни. Железни. И над тях е обтегнат само по един брезент. Б. Шивачев, ПЮА, 58. Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд. К. Митев, ПБ, 101. Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. Разровиха наоколо снега, покриха моторите с брезенти и черги. А. Гуляшки, МТС, 277.
— От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент.
БРЕЗЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Брезентов. Погледът му не се откъсваше от брезентената палатка, в която заседаваше щабът на отреда. Д. Ангелов, ЖС, 402. По улиците тичаха двама души. Единият в матроска униформа, другият — в памуклийка с калпак и наушници. На гърба му се развяваше брезентно наметало. Д. Добревски, БКН, 164. Ръчичка и пак ръчичка — обади се един електроженист, като, .., изтърси панталона с брезентената си ръкавица. Д. Кисьов, Щ, 473.
БРЕЗЕ`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от брезент; брезентен. След дружините громоляха коли, впрегнати в по два коня, с железни обръчи на колелата, с брезентови чергила. Ем. Манов, ДСР, 6. Той стискаше под мишницата си омачкана брезентова чанта и чевръсто крачеше към къщи. Сп. Кралевски, ВО, 105.
БРЕЗИ`ЦА ж. Умал. гальов. от бреза.
БРЕЗИ`ЧКА ж. Умал. от бреза; малка бреза. Брезичките в парка се белееха като набодени една до друга свещички. К. Калчев, СТ, 267. Плени го варосаната къща на заставата, прикътана като блестяща снежна пряспа до естествен скалист заслон, с градина пред нея и белостволи брезички наоколо. Б. Несторов, СР, 98. Глоговите храсти, младите белокори брезички, тънкостволите явори — цялата гора стоеше притихнала, заслушана сякаш в някаква чудна приказка. Д. Ангелов, ЖС, 245.
БРЕЗНА` ж. Диал. 1. Бразда (в 1 знач.). Как крепят [воловете] плуга — нито в ляво, нито в дясно отиват, все по брезната, все едно държат. Й. Йовков, АМГ, 13. Как пееше дяволското момиче!… Аз орях, а тя вървеше подире ми с една торба и пущаше зърна в брезната. А. Каралийчев, В, 16. Мана му помагаше — нареждаше слънчогледовиците, окопаваше с голямата мотика лехите, чертаеше с ръжена брезните. Кл. Цанев, ГЗ, 30. А аз съм се запетлал в брезните .. като грешен дявол… Б. Обретенов, С, 84.
2. Пътека в лозе или между две лозя (Ст. Младенов, БТР).
БРЕЗНИ`ЦА ж. Диал. Умал. от брезна; браздица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БРЕЗНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Браздя (в 1 знач.). — Като се връщаш от гората, да не идеш направо в село, по игра, .. За игра има време! .. И да вземеш да занесеш лемежа на Иванчо Циганчето да го наклепе, че като се върнем, ще отидем да брезним мамули — рече на Мильо той. Кл. Цачев, ГЗ, 44-45.
БРЕ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бреза. Някой хвърли в загасващия огън няколко сухи храсти и лумналият нависоко светъл език освети цялата пъстра купчина хора и животни, насъбрана около малката полянка всред брезовата горичка. Ст. Загорчинов, ДП, 41. По една горска пътека, посипана с нападали брезови листа, възлязохме към каменистия хълм, където
