Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/919“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>Детски ботуши.</i> <i>Дамски ботуши.</i> <i>Войнишки ботуши.</i> <i>Юфтени ботуши.</i> |
| − | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> С прил. или предл. | + | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> С прил. или предл. <em>под</em> и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. <i>Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенерските тъмнини.</i> Д. Талев, ПК, 152. <i>— Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора.</i> Б. Балабанов, Избр. п II, 47. <i>Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 239. |
| − | <i> | + | 3. <i>Сел.-стоп.</i> Част на редосеялка, на разсадопосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. <i>Дискови ботуши.</i> <i>Лемежни ботуши.</i> <i>Сеещи ботуши.</i> |
| − | 3. <i> | + | <b>Къде (де) го стиска ботуша</b>. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. <i>Разг.</i> Какво тревожи, притеснява някого. <i>— Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее!</i> А. Страшимиров, А, 597. |
| − | + | — Рум. botuș ’вид детска обувка’. | |
| − | |||
| − | — Рум. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУША`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва ботуши. <i>В ранно утро градът вече кипеше ..; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари и ботушари топяха във водоемници кожи.</i> Й. Вълчев, СКН, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУША`РИН</b>, <i>мн.</i> ботуша`ри, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Ботушар. <i>Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би ботушаринът да стане мливар, — а мливарят ботушарин.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 55. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУША`РНИЦА</b> <i>ж.</i> Работилница за ботуши. <i>В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други.</i> Д. Манчов, БЕ II, 56. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУША`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ботушар. <i>Ботушарският еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки.</i> Л. Стоянов, Б, 62. <i>Ботушарска бригада.</i> <i>Ботушарски калъп.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУША`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на ботушар. <i>Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУ`ШЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, и -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни. <i>Рядко. Прил. от</i> ботуш. <i>Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона?</i> А. Станоев, П, 148. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУ`ШКА</b> <i>ж.</i> Обикн. мн. <i>Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). <i>Руско момиче в ботушки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя.</i> Д. Димов, Т, 658. <i>Дядо Пейо се обърна .. и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. <i>Помогна й да обуе ботушките си .., държеше й палтото, за да се облече.</i> Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. <i>Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята…</i> Кр. Григоров, ТГ, 118. <i>Дамски ботушки.</i> <i>Детски ботушки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУ`ШЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ботуш (в 1 и 3 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУ`ШЧЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Цвете кученце. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТФО`РТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ботфо`рт</b> <i>м. Книж.</i> Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. <i>Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. <i>Беше висок, едър и рус, в груби солдатски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солдати.</i> С. Славчев, БФ, 279. |
— От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм. | — От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`УЛИНГ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). <i>Състезание по боулинг.</i> |
2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра. | 2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра. | ||
| Ред 43: | Ред 39: | ||
— Англ. bowling. | — Англ. bowling. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`М</b> <i>м.</i> Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема<sup>1</sup>. <i>— Аз съм бохем, свободна душа… Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият.</i> Н. Стефанова, ОС, 123. <i>Той [Карел] единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен.</i> П. Вежинов, ДБ, 142. <i>Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад.</i> С. Радев, ССБ I, 342. |
| − | — Фр. | + | — Фр. bohème. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МА</b><sup>1</sup>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м. Рядко.</i> Бохем. <i>А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани…</i> С. Чернишев, ВМ, 153. <i>Ще живея като всеки безприютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 75. |
— От рус. богема. | — От рус. богема. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МА</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, артисти, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:04, 28 януари 2014
Детски ботуши. Дамски ботуши. Войнишки ботуши. Юфтени ботуши.
2. Прен. Само ед. С прил. или предл. под и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенерските тъмнини. Д. Талев, ПК, 152. — Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора. Б. Балабанов, Избр. п II, 47. Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм. Г. Караславов, Избр. съч. III, 239.
3. Сел.-стоп. Част на редосеялка, на разсадопосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. Дискови ботуши. Лемежни ботуши. Сеещи ботуши.
Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. Разг. Какво тревожи, притеснява някого. — Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее! А. Страшимиров, А, 597.
— Рум. botuș ’вид детска обувка’.
БОТУША`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва ботуши. В ранно утро градът вече кипеше ..; на едно място замириса на лудже от сапун; другаде кожухари и ботушари топяха във водоемници кожи. Й. Вълчев, СКН, 79.
БОТУША`РИН, мн. ботуша`ри, м. Остар., сега простонар. Ботушар. Много лошо ще бъде, казва баснописецът, ако би ботушаринът да стане мливар, — а мливарят ботушарин. Т. Икономов, ЧПГ, 55.
БОТУША`РНИЦА ж. Работилница за ботуши. В нашата улица има много болти и бакалници; има и пещи, шиварници, ботушарници и други. Д. Манчов, БЕ II, 56.
БОТУША`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботушар. Ботушарският еснаф заедно с калфите и малките чираци вместо обувки за продан изработваха чанти, цървули, паласки. Л. Стоянов, Б, 62. Ботушарска бригада. Ботушарски калъп.
БОТУША`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на ботушар. Щеше му са понякога да поработи занаятът си ботушарство, но едва можеше да умери с шилото и да позакърпи нещо ветичко. Ил. Блъсков, ЗК, 14.
БОТУ`ШЕН, -а, -о, мн. -и, и -шна, -шно, мн. -шни. Рядко. Прил. от ботуш. Ала идва нова тревога, как да се справи с този бял ботушен отпечатък, с това бяло петно на панталона? А. Станоев, П, 148.
БОТУ`ШКА ж. Обикн. мн. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.). Руско момиче в ботушки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя. Д. Димов, Т, 658. Дядо Пейо се обърна .. и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Помогна й да обуе ботушките си .., държеше й палтото, за да се облече. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята… Кр. Григоров, ТГ, 118. Дамски ботушки. Детски ботушки.
БОТУ`ШЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.).
БОТУ`ШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Цвете кученце.
БОТФО`РТИ мн., ед. (рядко) ботфо`рт м. Книж. Вид ботуши, отпред по-високи от коляното, с изрязана подколянна част, употребявани в миналото в някои европейски армии, предимно в кавалерията. Голос си притури още нещо, като еполети, и високи лъскави ботфорти. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Беше висок, едър и рус, в груби солдатски дрехи, с ботфорти, покрити с кал — така, както ги носят истинските солдати. С. Славчев, БФ, 279.
— От фр. bottes ’ботуши’ + fortes ’здрави, големи’ през рус. ботфортм.
БО`УЛИНГ, мн. няма, м. 1. Вид спортна и развлекателна игра, разновидност на кегелбана, при която целта е с най-малко удари чрез търкаляне на тежка топка по специална дървена пътека да бъдат съборени наредените в края на пътеката дървени фигури (кегли). Състезание по боулинг.
2. Специално съоръжение за автоматично нареждане на кеглите в зала за такава игра.
3. Зала за такава игра. В хотела има боулинг.
— Англ. bowling.
БОХЕ`М м. Човек, обикновено на изкуството, който води весел, безгрижен живот; бохема1. — Аз съм бохем, свободна душа… Не го разбирайте в лошия смисъл на думата. Свикнал съм да не спя по цели нощи — убедено рече младият. Н. Стефанова, ОС, 123. Той [Карел] единствен между другарите беше малко нещо гуляйджия, малко нещо женкар, малко нещо бохем — весел, разсеян и небрежен. П. Вежинов, ДБ, 142. Миларов бе тоже една твърде любопитна личност: даровит поет .. Инак — безобиден бохем: той носеше широки панталони като артистите в Запад. С. Радев, ССБ I, 342.
— Фр. bohème.
БОХЕ`МА1, -та, мн. -и, м. Рядко. Бохем. А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани… С. Чернишев, ВМ, 153. Ще живея като всеки безприютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема. Ел. Багряна, ЗМ, 75.
— От рус. богема.
БОХЕ`МА2, мн. няма, ж. Събир. Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, артисти,
