Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/803“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>издържам бедния ни дом, беше толкова силно, че всичко друго бледнееше!</i> А. Михайлов, ДШ, 76. | <i>издържам бедния ни дом, беше толкова силно, че всичко друго бледнееше!</i> А. Михайлов, ДШ, 76. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДНИ`КАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е малко бледен; | + | <b>БЛЕДНИ`КАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който е малко бледен; възблед. <i>Миловидни моми доста, но красиви ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, <i>51. Над тоя гроб стои млада жена, облечена в черни дрехи, кои показваха и правяха лицето й още по-бяло, бледникаво, тъговито и милозливо.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 3. <i>А и месечинката в това време изплува иззади корията ясна и пълнолика и разля по всичката божа земя своите златисти зари, своята светлина мека и слаба инак, и бледникава, ала заедно с това и упоителна, и мила, и прекрасна.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 108. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДНИКАВИНА</b> <i>ж. Остар.</i> Бледност, бледина. <i>Лицето му покриваше мъртвешка бледникавина.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 222. | + | <b>БЛЕДНИКАВИНА`</b> <i>ж. Остар.</i> Бледност, бледина. <i>Лицето му покриваше мъртвешка бледникавина.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 222. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДНИНА</b> <i>ж.</i> Бледност. <i>Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 528. <i>Той стопи се. Лицето му / бледнина покри го: / гаче болест, зла, неверна / Цека изсуши го.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 27. <i>Той гордо склопи очи уморени: / Лице му смъртна бледнина покри | + | <b>БЛЕДНИНА`</b> <i>ж.</i> Бледност. <i>Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 528. <i>Той стопи се. Лицето му / бледнина покри го: / гаче болест, зла, неверна / Цека изсуши го.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 27. <i>Той гордо склопи очи уморени: / Лице му смъртна бледнина покри.</i> К. Христов, Мис., 1894, кн. 6, 550. <i>Придошлата Тополница, отразила бледнината на новия ден — втория ден на Революцията, — дъхаше свежест.</i> Л. Стоянов, Б, 92. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ДНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> бледен; възбледен, бледичък. <i>Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб, с хлътнали очи и тънко вратле.</i> К. Калчев, ПИЖ, 46. <i>— Горката Аничка! Такава бледничка, няма капчица кръв.</i> Й. Йовков, ОЧ, 105. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ДНО</b>. <i>Нареч. от</i> бледен (в 3, 4 и 5 знач.); бледо. <i>Чакаше!… Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 271. <i>Знам, че бледно ще възпея / хубостта на тоя час, / че за тая епопея / треба Омир, Пушкин, Тас.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ДНО-</b>. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: бледо-, напр.: <em>бледнозелен</em>, <em>бледножълт</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДНОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бледолик. <i>Когато вървиш из петербургските улици, често срещаш бледнолики стригани моми, с умно изражение в лицето.</i> | + | <b>БЛЕДНОЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бледолик. <i>Когато вървиш из петербургските улици, често срещаш бледнолики стригани моми, с умно изражение в лицето.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 161. <i>Около знамето и бледноликий млад / войвода буйна се дружина бе веч сбрала.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 136. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> бледен; бледост, бледнина, бледнота. <i>Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупуваше непобедимо сърцата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. <i>Хубавото му лице бе весело и по него нямаше бледността на страха.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 98. <i>Смъртна бледност премина по лицето му, очите му гледаха вторачено и строго.</i> Й. Йовков, Ж, 65-66. <i>Върху клетите й мършави бузи се появи лека руменина, която веднага се замести с предишната мъртвешка бледност.</i> Д. Димов, ОД, 34. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДНОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Бледност, бледост; бледнина. | + | <b>БЛЕДНОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Бледност, бледост; бледнина. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕ`ДО</b> <i>нареч.</i> 1. Едва доловимо; вяло, слабо. <i>Тя никога не се смееше с висок глас, .. а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста.</i> Елин Пелин, Съч. III, 18. |
| − | 2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. <i>— Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден.. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо.</i> П. Вежинов, НС, 139. <i>В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.</i> | + | 2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. <i>— Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден .. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо.</i> П. Вежинов, НС, 139. <i>В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.</i> |
| − | 3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. <i>Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия,. | + | 3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. <i>Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия, .. които ние съвсем бледо скицираме.</i> Ст. Даскалов, СЛ,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 243. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛЕДО-</b>. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: бледорозов, бледовиолетов, | + | <b>БЛЕДО-</b>. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: <em>бледорозов</em>, <em>бледовиолетов</em>, <em>бледосин</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕДОВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Малко блед, бледичък; възблед. <i>След него идваше Стефан Стамболов заедно с висок широкоплещест, но малко бледоват мъж.</i> В. Геновска, СГ, 243. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕДОЖЪ`ЛТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има неярък жълт цвят. <i>Едра жена е леля Кина, но тялото й е отпуснато и безволево, а лицето й — бледожълто и подпухнало от ракия.</i> В. Пламенов, ПА, 114. |
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>бледожълто</b> <i>ср.</i> а) Неярък жълт цвят, неярка жълта боя. <i>Димитър извади мекия калем и прерисува една жена .. Роклята на жената той покри с блед керемиден цвят, а лицето и ръцете — с бледожълто.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък жълт цвят. <i>Обичам да нося бледожълто.</i> | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛЕДОКО`Ж</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бледа кожа. <i>Аз крачех унило до плочника, измъчван от две тревожни мисли — ще</i> |
| − | |||
Текуща версия към 17:11, 7 декември 2013
издържам бедния ни дом, беше толкова силно, че всичко друго бледнееше! А. Михайлов, ДШ, 76.
БЛЕДНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е малко бледен; възблед. Миловидни моми доста, но красиви ни една; те са тънки, нежни, бледникави, дълголики. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Над тоя гроб стои млада жена, облечена в черни дрехи, кои показваха и правяха лицето й още по-бяло, бледникаво, тъговито и милозливо. Ил. Блъсков, ЗК, 3. А и месечинката в това време изплува иззади корията ясна и пълнолика и разля по всичката божа земя своите златисти зари, своята светлина мека и слаба инак, и бледникава, ала заедно с това и упоителна, и мила, и прекрасна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 108.
БЛЕДНИКАВИНА` ж. Остар. Бледност, бледина. Лицето му покриваше мъртвешка бледникавина. Ил. Блъсков, ЗК, 222.
БЛЕДНИНА` ж. Бледност. Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха. Г. Караславов, ОХ IV, 528. Той стопи се. Лицето му / бледнина покри го: / гаче болест, зла, неверна / Цека изсуши го. Ив. Вазов, Съч. IV, 27. Той гордо склопи очи уморени: / Лице му смъртна бледнина покри. К. Христов, Мис., 1894, кн. 6, 550. Придошлата Тополница, отразила бледнината на новия ден — втория ден на Революцията, — дъхаше свежест. Л. Стоянов, Б, 92.
БЛЕ`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бледен; възбледен, бледичък. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб, с хлътнали очи и тънко вратле. К. Калчев, ПИЖ, 46. — Горката Аничка! Такава бледничка, няма капчица кръв. Й. Йовков, ОЧ, 105.
БЛЕ`ДНО. Нареч. от бледен (в 3, 4 и 5 знач.); бледо. Чакаше!… Каква нещастна дума, как бледно тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Знам, че бледно ще възпея / хубостта на тоя час, / че за тая епопея / треба Омир, Пушкин, Тас. Ив. Вазов, Съч. I, 81.
БЛЕ`ДНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: бледо-, напр.: бледнозелен, бледножълт и др.
БЛЕДНОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Бледолик. Когато вървиш из петербургските улици, често срещаш бледнолики стригани моми, с умно изражение в лицето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 161. Около знамето и бледноликий млад / войвода буйна се дружина бе веч сбрала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 136.
БЛЕ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от бледен; бледост, бледнина, бледнота. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и осветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупуваше непобедимо сърцата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. Хубавото му лице бе весело и по него нямаше бледността на страха. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Смъртна бледност премина по лицето му, очите му гледаха вторачено и строго. Й. Йовков, Ж, 65-66. Върху клетите й мършави бузи се появи лека руменина, която веднага се замести с предишната мъртвешка бледност. Д. Димов, ОД, 34.
БЛЕДНОТА`, мн. няма, ж. Рядко. Бледност, бледост; бледнина.
БЛЕ`ДО нареч. 1. Едва доловимо; вяло, слабо. Тя никога не се смееше с висок глас, .. а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Елин Пелин, Съч. III, 18.
2. Без необходимото въздействие, без нужната убедителност; неизразително. — Ако го убием, ще отмъстим за руския другар — каза той обнадежден .. Но поручикът усети, че думите му звучат бледо. П. Вежинов, НС, 139. В тази пиеса героите са обрисувани съвсем бледо.
3. Без необходимата пълнота и подробности; бегло. Като погледна часовника си, редакторът също стана и му подаде ръка: — Драго ми беше, че се запознах с един от тия, .. които ние съвсем бледо скицираме. Ст. Даскалов, СЛ,* 243.
БЛЕДО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която означава, че цветът, назован със втората част на прилагателното, не е ярък, напр.: бледорозов, бледовиолетов, бледосин и др.
БЛЕДОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Малко блед, бледичък; възблед. След него идваше Стефан Стамболов заедно с висок широкоплещест, но малко бледоват мъж. В. Геновска, СГ, 243.
БЛЕДОЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има неярък жълт цвят. Едра жена е леля Кина, но тялото й е отпуснато и безволево, а лицето й — бледожълто и подпухнало от ракия. В. Пламенов, ПА, 114.
2. Като същ. бледожълто ср. а) Неярък жълт цвят, неярка жълта боя. Димитър извади мекия калем и прерисува една жена .. Роклята на жената той покри с блед керемиден цвят, а лицето и ръцете — с бледожълто. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък жълт цвят. Обичам да нося бледожълто.
БЛЕДОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледа кожа. Аз крачех унило до плочника, измъчван от две тревожни мисли — ще
