Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/713“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | -ах, <i>св., прех. Рядко.</i> Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. <i>— Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като | + | -ах, <i>св., прех. Рядко.</i> Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. <i>— Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като мене{{попр|Отпечатано: „меие“.}} не могат да се катерят, но отземи, каквото докачат.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 129-130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`Т</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia. |
2. Плодът на това дърво. | 2. Плодът на това дърво. | ||
| − | 3. Само <i>ед.</i> Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. <i>Това е | + | 3. Само <i>ед.</i> Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. <i>Това е едновремешната цветна корица на{{попр|Отпечатано „иа“.}} „Робинзон Крузо“, .., от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите.</i> К. Константинов, ППГ, 12. |
— От ит. bergamotto. | — От ит. bergamotto. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`Т</b><sup>2</sup> <i>м.</i> Различни видове сочни круши. |
— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot. | — Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> бергамот<sup>1</sup>; бергамотов. <i>Бергамотно етерно масло.</i> |
| − | + | ◇ <b>Бергамотна ренета</b>. <i>Бот.</i> Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бергамотен. <i>Бергамотово дърво.</i> <i>Бергамотова есенция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`РГМАНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Бергманова тръба</b>. <i>Техн.</i> Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация. |
— От швед. собств. | — От швед. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НА</b> <i>ж. Истор.</i> Берданка. <i>В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително.</i> А. Каралийчев, TP, 181. <i>Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. <i>През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов.</i> П. Здравков, НД, 195. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НКА</b> <i>ж. Истор.</i> Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. <i>През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 52. <i>Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе.</i> Д. Казасов, ВП, 71. <i>Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко.</i> Ст. Станчев, HP, 160. |
— Рус. берданка от собств. | — Рус. берданка от собств. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Само в съчет.: <b>Берданова пушка</b>{{попр|Отпечатано: „нушка“.}}. Берданка. <i>От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона.</i> Кр. Велков, СБ, 115. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЕ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Плодородие. <i>— Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам!</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 205. <i>Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. <i>— Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува.</i> Кл. Цачев, ГЗ{{попр|Отпечатано „Г3“.}}, 45. <i>Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе.</i> Т. Влайков, Съч. III, 324. <i>Те виждат, че не съм тъдешен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот.</i> К. Константинов, СЧЗ, 160. <i>— Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 101. <i>— Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет.</i> Нар. пес., Христом. V кл, 5. |
— Араб. през тур. bereket. | — Араб. през тур. bereket. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Простонар.</i> Плодороден, плодоносен. <i>Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина.</i> Кр. Григоров, Н, 122. <i>Нашата е земя / лична, та обична, / мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година!</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 361. <i>Берекетен дъжд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕРЕКЕТЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> - | + | <b>БЕРЕКЕТЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> Плодороден. <i>И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, .. — да ти е мило и драго да гледаш, що е Божа благословия, халал им вера!</i> М. Георгиев, Избр. разк., 43. <i>Години наред селяните се отърваваха с по някоя и друга стотарка в берекетлии години, щом се видеха с малко пари.</i> Н. Тихолов, ДКД, 147. |
| − | |||
| − | |||
— От тур. bereketli. | — От тур. bereketli. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЯ`ТВЕРСИН</b> <i>частица. Простонар.</i> Благодаря, благодарен съм. <i>— Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .., казваме берекятверсин!</i> К. Странджев, ЖБ, 30. <i>Треба нещо да те подарам, за да речиш берикятверсин.</i> СбНУ XI, 131. |
| − | — Араб. през тур. bereket versin ’слава | + | — Араб. през тур. bereket versin ’слава богу’. — Друга форма: <em>береке`тверсин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕШКА`ТА</b> <i>нареч. Диал.</i> Берешком. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕШКО`М</b> <i>нареч. Диал.</i> Като бера, берейки; берешката. <i>Брала Мара по гора гороцвет. / Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 180. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЗИ`ТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско племе, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 09:46, 7 ноември 2013
-ах, св., прех. Рядко. Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като мене* не могат да се катерят, но отземи, каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129-130.
БЕРГАМО`Т1 м. 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia.
2. Плодът на това дърво.
3. Само ед. Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. Това е едновремешната цветна корица на* „Робинзон Крузо“, .., от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите. К. Константинов, ППГ, 12.
— От ит. bergamotto.
БЕРГАМО`Т2 м. Различни видове сочни круши.
— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot.
БЕРГАМО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бергамот1; бергамотов. Бергамотно етерно масло.
◇ Бергамотна ренета. Бот. Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша.
БЕРГАМО`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бергамотен. Бергамотово дърво. Бергамотова есенция.
БЕ`РГМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бергманова тръба. Техн. Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация.
— От швед. собств.
БЕРДА`НА ж. Истор. Берданка. В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително. А. Каралийчев, TP, 181. Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов. П. Здравков, НД, 195.
БЕРДА`НКА ж. Истор. Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. През гърдите му минуваше ивица с патрони за берданката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе. Д. Казасов, ВП, 71. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, HP, 160.
— Рус. берданка от собств.
БЕРДА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Берданова пушка*. Берданка. От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона. Кр. Велков, СБ, 115.
БЕРЕКЕ`Т, мн. няма, м. Простонар. Плодородие. — Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам! Й. Йовков, Ж, 1945, 205. Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. — Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува. Кл. Цачев, ГЗ*, 45. Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе. Т. Влайков, Съч. III, 324. Те виждат, че не съм тъдешен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот. К. Константинов, СЧЗ, 160. — Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет! Ст. Дичев, ЗС I, 101. — Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет. Нар. пес., Христом. V кл, 5.
— Араб. през тур. bereket.
БЕРЕКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Простонар. Плодороден, плодоносен. Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина. Кр. Григоров, Н, 122. Нашата е земя / лична, та обична, / мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. Берекетен дъжд.
БЕРЕКЕТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Плодороден. И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, .. — да ти е мило и драго да гледаш, що е Божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. Години наред селяните се отърваваха с по някоя и друга стотарка в берекетлии години, щом се видеха с малко пари. Н. Тихолов, ДКД, 147.
— От тур. bereketli.
БЕРЕКЯ`ТВЕРСИН частица. Простонар. Благодаря, благодарен съм. — Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .., казваме берекятверсин! К. Странджев, ЖБ, 30. Треба нещо да те подарам, за да речиш берикятверсин. СбНУ XI, 131.
— Араб. през тур. bereket versin ’слава богу’. — Друга форма: береке`тверсин.
БЕРЕШКА`ТА нареч. Диал. Берешком.
БЕРЕШКО`М нареч. Диал. Като бера, берейки; берешката. Брала Мара по гора гороцвет. / Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела. Нар. пес., СбНУ XLIV, 180.
БЕРЗИ`ТИ мн. Истор. Славянско племе,
