Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/682“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЙЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Истор.</i> Бейлик (в 1 и 3 знач.). <i>Турската държава се постарала да организира полит[ически] и административно и тези племена, като създала осем самостоятелни юрушки бейлъци. Оджаклъкът (седалището) на бейлъка на юруците от Софийската област бил в гр. Ихтиман.</i> П. Делирадев, В, 303. <i>И да бе му казал някой: „Върни се, Toмо, в конаците на Али паша, тясна е за тебе Мароня“ — не би се върнал, че сети той сладостта на истинския бейлък, разпрострел се над земя и хора, навели глави пред неговата власт.</i> Ст. Сивриев, ПВ, 162-163. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на бей. <i>Той седна на мекото шелте на миндеря, донесено също от бейовата къща.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 120. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙОВИЦА</b> <i>ж.</i> Беица. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>бе`говица</em>, <em>бе`евица</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бейски. <i>Освен нескончаемите ангарии за обработвание господарските земи; .. — при тия тегоби са се притурили още и насилията .., причинявани на населението от цели чети бабаити, бейовски синове .., които са ходили по селата: яли, пили и безчестили.</i> СбНУ П, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙСИК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Информ.</i> Широко разпространен и лесен за овладяване програмен език от високо ниво. |
| − | — Англ. BASIC ( | + | — Англ. BASIC (съкр. от Beginners’ All-purpose Symbolic Instruction Code). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙСКИ</b>, -a, -o, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на бей; бейов. <i>— На`, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща .. Та съседи бехме с тия бейове, сине.</i> А. Страшимиров, А, 99. <i>През последните пет години те бяха успели да купят бейската земя и да й станат собственици.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 137. |
2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. <i>Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов.</i> М. Арнаудов, БКД, 10. | 2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. <i>Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов.</i> М. Арнаудов, БКД, 10. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. <i>Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. — това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот.</i> Л. Стоянов, Б, 25. | 3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. <i>Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. — това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот.</i> Л. Стоянов, Б, 25. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙСКИ</b> <i>нареч.</i> Както подобава, както е свойствено на бей. <i>— Готви се, дъще, за сватбата. Много пари ми дава Халим! Девойката захапа устни. .. — Не го искам! Не го обичам!. .. — Парите ми трябват, ще те дам! — бейски заповяда той.</i> Н. Каралиева, Н, 83. <i>Тоя [конят] беше бейски оседлан с рядко украшение под врата на гърдите.</i> А. Страшимиров, ЕД, 48. <i>Живея бейски.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Област, провинция, управлявана от бей; бейлик. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Само <i>ед.</i> Власт, положение на бей; бейлик. <i>— От българското старо бейство му е останало това богатство — рече Демирдишлията, като си припомни как са потурчили насила баща му — той твърде не го е спечелил. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 152. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> бей; млад бей. <i>Тряба да ви кажа, че майката на султанът обича твърде много младите мустакати бейчета.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 300. <i>Хабер запраща Халил бейчето / на Минка, дудум, на Минка.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 107. |
| − | 2. Дете на бей. <i>Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се!</i> Д. Талев, ЖС, 9. <i>За малкото бейче занесоха една паница попара с | + | 2. Дете на бей. <i>Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се!</i> Д. Талев, ЖС, 9. <i>За малкото бейче занесоха една паница попара с преснак от биволско мляко.</i> Ц. Гинчев, ГК, 252. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕК</b>, | + | <b>БЕК</b>, бе`кът, бе`ка, <i>мн.</i> бе`кове, след <i>числ.</i> бе`ка, <i>м. Спорт.</i> Във футболен отбор — краен защитник. <i>Досега той беше играл само като ляв бек.</i> |
— Англ. back. | — Англ. back. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКА`Р</b> <i>м. Муз.</i> 1. Знак, който се поставя пред нота, за да унищожи действието на предходен диез или бемол. |
| + | |||
| + | 2. Като <i>прил., неизм.</i> Който е без бемол или диез, който не е понижен или повишен. <i>До бекар.</i> <i>Си бекар.</i> | ||
| − | — Фр. | + | — Фр. béесаrrе. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКА`С</b> <i>м.</i> Едра колкото гълъб прелетна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга светлокафява права човка и вкусно месо, която живее в гористи и блатисти местности. Scolopax. <i>Йордан Радичков го нямаше. Били с Дико Фучеджиев и Атанас Стоянов в землището между Мусачево и Равно поле — имало голям пасаж от блатни бекаси.</i> Д. Цончев, ЛВ, 107-108. |
| − | — Фр. | + | ◇ <b>Горски бекас</b>. Вид бекас. <i>Горският бекас (Scolopax rustiqola, L) е рядка птица.</i> СбНУ XXXII, 66. |
| + | |||
| + | — Фр. bécarre. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕКА`СА</b> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Морска бекаса</b>. Риба с продълговато цилиндрично тяло и вкусно месо, която живее в Черно море и е обект на промишления риболов; зарган. Belone belone euxini. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКАСИ`НА</b> <i>ж.</i> Малка прелетна блатна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга права човка и вкусно месо. Scolopax gallinago. <i>Най-различни блатни птици летят над равнината .. Тук-там се дигна бекасина, изкряка остро.</i> Ем. Станев, ЯГ, 70. <i>Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи.</i> Ст. Дичев, ЗС | + | <b>БЕКАСИ`НА</b> <i>ж.</i> Малка прелетна блатна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга права човка и вкусно месо. Scolopax gallinago. <i>Най-различни блатни птици летят над равнината .. Тук-там се дигна бекасина, изкряка остро.</i> Ем. Станев, ЯГ, 70. <i>Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 455. |
| − | + | ◇ <b>Голяма бекасина</b>. Дубла. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| + | — От фр. bécassine. | ||
Текуща версия към 16:47, 30 октомври 2013
БЕЙЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Бейлик (в 1 и 3 знач.). Турската държава се постарала да организира полит[ически] и административно и тези племена, като създала осем самостоятелни юрушки бейлъци. Оджаклъкът (седалището) на бейлъка на юруците от Софийската област бил в гр. Ихтиман. П. Делирадев, В, 303. И да бе му казал някой: „Върни се, Toмо, в конаците на Али паша, тясна е за тебе Мароня“ — не би се върнал, че сети той сладостта на истинския бейлък, разпрострел се над земя и хора, навели глави пред неговата власт. Ст. Сивриев, ПВ, 162-163.
БЕ`ЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на бей. Той седна на мекото шелте на миндеря, донесено също от бейовата къща. Ив. Вазов, Съч. XII, 120.
БЕ`ЙОВИЦА ж. Беица.
— Други форми: бе`говица, бе`евица.
БЕ`ЙОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бейски. Освен нескончаемите ангарии за обработвание господарските земи; .. — при тия тегоби са се притурили още и насилията .., причинявани на населението от цели чети бабаити, бейовски синове .., които са ходили по селата: яли, пили и безчестили. СбНУ П, 81.
БЕ`ЙСИК, мн. няма, м. Информ. Широко разпространен и лесен за овладяване програмен език от високо ниво.
— Англ. BASIC (съкр. от Beginners’ All-purpose Symbolic Instruction Code).
БЕ`ЙСКИ, -a, -o, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на бей; бейов. — На`, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща .. Та съседи бехме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99. През последните пет години те бяха успели да купят бейската земя и да й станат собственици. К. Петканов, ЗлЗ, 137.
2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов. М. Арнаудов, БКД, 10.
3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. — това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот. Л. Стоянов, Б, 25.
БЕ`ЙСКИ нареч. Както подобава, както е свойствено на бей. — Готви се, дъще, за сватбата. Много пари ми дава Халим! Девойката захапа устни. .. — Не го искам! Не го обичам!. .. — Парите ми трябват, ще те дам! — бейски заповяда той. Н. Каралиева, Н, 83. Тоя [конят] беше бейски оседлан с рядко украшение под врата на гърдите. А. Страшимиров, ЕД, 48. Живея бейски.
БЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Област, провинция, управлявана от бей; бейлик.
2. Само ед. Власт, положение на бей; бейлик. — От българското старо бейство му е останало това богатство — рече Демирдишлията, като си припомни как са потурчили насила баща му — той твърде не го е спечелил. .. Ц. Гинчев, ГК, 152.
БЕ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бей; млад бей. Тряба да ви кажа, че майката на султанът обича твърде много младите мустакати бейчета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 300. Хабер запраща Халил бейчето / на Минка, дудум, на Минка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.
2. Дете на бей. Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се! Д. Талев, ЖС, 9. За малкото бейче занесоха една паница попара с преснак от биволско мляко. Ц. Гинчев, ГК, 252.
БЕК, бе`кът, бе`ка, мн. бе`кове, след числ. бе`ка, м. Спорт. Във футболен отбор — краен защитник. Досега той беше играл само като ляв бек.
— Англ. back.
БЕКА`Р м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нота, за да унищожи действието на предходен диез или бемол.
2. Като прил., неизм. Който е без бемол или диез, който не е понижен или повишен. До бекар. Си бекар.
— Фр. béесаrrе.
БЕКА`С м. Едра колкото гълъб прелетна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга светлокафява права човка и вкусно месо, която живее в гористи и блатисти местности. Scolopax. Йордан Радичков го нямаше. Били с Дико Фучеджиев и Атанас Стоянов в землището между Мусачево и Равно поле — имало голям пасаж от блатни бекаси. Д. Цончев, ЛВ, 107-108.
◇ Горски бекас. Вид бекас. Горският бекас (Scolopax rustiqola, L) е рядка птица. СбНУ XXXII, 66.
— Фр. bécarre.
БЕКА`СА ж. Само в съчет.: Морска бекаса. Риба с продълговато цилиндрично тяло и вкусно месо, която живее в Черно море и е обект на промишления риболов; зарган. Belone belone euxini.
БЕКАСИ`НА ж. Малка прелетна блатна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга права човка и вкусно месо. Scolopax gallinago. Най-различни блатни птици летят над равнината .. Тук-там се дигна бекасина, изкряка остро. Ем. Станев, ЯГ, 70. Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи. Ст. Дичев, ЗС I, 455.
◇ Голяма бекасина. Дубла.
— От фр. bécassine.
