Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/661“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Избр. пр III (превод), 13. <i>Но человеците са толко отяготени от безсрамството ти [на мухата], чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРЕ`БЪРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко. Ритор. Ирон.</i> Който няма пари; безпаричен. <i>Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 189. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>безсре`брен</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРЕ`БЪРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Църк.</i> Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. <i>Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 258. |
2. <i>Прен. Рядко.</i> Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата. | 2. <i>Прен. Рядко.</i> Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата. | ||
| − | 3. <i>Ритор. Ирон.</i> Човек, който няма пари. <i>А пък в това време честният и вечният | + | 3. <i>Ритор. Ирон.</i> Човек, който няма пари. <i>А пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 30. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>безсре`бреник</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРЕ`БЪРНИЦА</b> ж. <i>Рядко.</i> 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата. |
2. <i>Ритор. Ирон.</i> Жена, която няма пари. | 2. <i>Ритор. Ирон.</i> Жена, която няма пари. | ||
| − | — Друга ( | + | — Друга (остар.) форма{{попр|Отпечатано: „форрма“.}}: <em>безсре`бреница</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който няма определен срок, не е ограничен по време. <i>Безсрочна ваканция.</i> <i>Безсрочна полица.</i> <i>Безсрочен отпуск.</i> <i>Безсрочен кредит.</i> <i>Безсрочен влог.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРО`ЧНО</b> <i>нареч.</i> Без определен срок. <i>Безсрочно използвана земя.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСРО`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсрочен. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСТИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безсрамен. <i>Той биде предаден, и от един поп!. . / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 172. <i>Някои днешни недорасли дописници, .. , пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 23. | + | <b>БЕЗСТИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безсрамен. <i>Той биде предаден, и от един поп! .. / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 172. <i>Някои днешни недорасли дописници, .., пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни.</i> К. Шапкарев, МЖБМ, 23. |
| − | — От рус. | + | — От рус. бесстыдный. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСТИ`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Безсрамник. <i>Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора | + | <b>БЕЗСТИ`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Безсрамник. <i>Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Христодактила.</i> П. Р. Славейков, ЦП II, 155. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСТИ`ДНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамница. | <b>БЕЗСТИ`ДНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамница. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСТИ`ДНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безсрамно. <i>Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. <i>— Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат,.., да разпиляваш тъй безстидно имотецът?</i> М. | + | <b>БЕЗСТИ`ДНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Безсрамно. <i>Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. <i>— Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат, .., да разпиляваш тъй безстидно имотецът?</i> М. Балабанов, С (побълг.), 60. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСТИ`ДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; | + | <b>БЕЗСТИ`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безстидство. <i>— Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си.</i> У, 1871, бр. 16, 255. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСТИ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безстидност. <i>Но този злонравник до таквоз | + | <b>БЕЗСТИ`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безсрамие, безсрамност; безстидност. <i>Но този злонравник до таквоз безстидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 9. <i>— Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и безстидство!</i> Н. Райнов, ВДБ, 89. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСТИ`ЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност. | <b>БЕЗСТИ`ЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТОПА`НСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. <i>Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище.</i> К. Константинов, ППГ, 191. <i>Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял.</i> П. Стъпов, ЖСН, 297. |
| + | |||
| + | 2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. <i>В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа.</i> ВН, 1960, бр. 2607, 2. <i>Безстопанствено имущество.{{попр|Заменена запетая с точка.}} / /</i> Който показва недобро стопанисване. <i>Безстопанствено отношение към обществената собственост.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТОПА`НСТВЕНО</b> <i>нареч.</i> Без да се стопанисва добре. <i>Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТОПА`НСТВЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Юрид.</i> Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. <i>— Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото, .. — За тази престъпна{{попр|Отпечатано: „пресъпна“.}} безстопанственост никаква милост — направо на прокурора ще ви дам!</i> Г. Краев, СКТ, 27. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗСТРА`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. <i>Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит.</i> Ст. Дичев, |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:36, 27 октомври 2013
Избр. пр III (превод), 13. Но человеците са толко отяготени от безсрамството ти [на мухата], чтото направиха наръчно сечиво, мухоловките, за да тя пъдят от къщите си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 67-68.
БЕЗСРЕ`БЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Ритор. Ирон. Който няма пари; безпаричен. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал. Хр. Смирненски, Съч. II, 189.
— Друга (остар.) форма: безсре`брен.
БЕЗСРЕ`БЪРНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 258.
2. Прен. Рядко. Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата.
3. Ритор. Ирон. Човек, който няма пари. А пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. Ал. Константинов, Съч. I, 30.
— Друга (остар.) форма: безсре`бреник.
БЕЗСРЕ`БЪРНИЦА ж. Рядко. 1. Жена, която не е алчна за пари, за парична отплата.
2. Ритор. Ирон. Жена, която няма пари.
— Друга (остар.) форма*: безсре`бреница.
БЕЗСРО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма определен срок, не е ограничен по време. Безсрочна ваканция. Безсрочна полица. Безсрочен отпуск. Безсрочен кредит. Безсрочен влог.
БЕЗСРО`ЧНО нареч. Без определен срок. Безсрочно използвана земя.
БЕЗСРО`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсрочен.
БЕЗСТИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен. Той биде предаден, и от един поп! .. / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Някои днешни недорасли дописници, .., пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни. К. Шапкарев, МЖБМ, 23.
— От рус. бесстыдный.
БЕЗСТИ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Безсрамник. Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Христодактила. П. Р. Славейков, ЦП II, 155.
БЕЗСТИ`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Безсрамница.
БЕЗСТИ`ДНО нареч. Остар. Книж. Безсрамно. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат, .., да разпиляваш тъй безстидно имотецът? М. Балабанов, С (побълг.), 60.
БЕЗСТИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидство. — Гняв, безстидност и голям срам е ако земе да владее жената над мъжа си. У, 1871, бр. 16, 255.
БЕЗСТИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсрамие, безсрамност; безстидност. Но този злонравник до таквоз безстидство бе пристигнал, щото го тегли на съд, за да му плати обещаната заплата. П. Р. Славейков, ПИ, 9. — Царице! Робите ти плачат пред вратите на града — и разказват твоите страшни нощи на позор и безстидство! Н. Райнов, ВДБ, 89.
БЕЗСТИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на определен стил, на характерни черти или на характерен метод на работа в областта на изкуството или в друга творческа дейност.
БЕЗСТОПА`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище. К. Константинов, ППГ, 191. Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял. П. Стъпов, ЖСН, 297.
2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Безстопанствено имущество.* / / Който показва недобро стопанисване. Безстопанствено отношение към обществената собственост.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНО нареч. Без да се стопанисва добре. Блокът е използван безстопанствено и има нужда от значителен ремонт.
БЕЗСТОПА`НСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Юрид. Престъпление на длъжностно лице, което нарушава икономически или юридически законови изисквания, в резултат на което причинява значителни вреди, обикн. за да извлече изгода за себе си. — Ето ви, другари, кръгло петте хиляди лева .. от привидните ми кражби.. Те не са мои, а на обществото, .. — За тази престъпна* безстопанственост никаква милост — направо на прокурора ще ви дам! Г. Краев, СКТ, 27.
БЕЗСТРА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Дичев,
