Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/503“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Химическо вещество, обикн. разредена киселина или друг разтвор, употребявано за почистване повърхността на метални изделия или за променяне на първоначалния им цвят. — От нем. | + | {{+}} |
| + | 2. Химическо вещество, обикн. разредена киселина или друг разтвор, употребявано за почистване повърхността на метални изделия или за променяне на първоначалния им цвят. | ||
| + | |||
| + | — От нем. Beize. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙЦАПАРА`Т</b> <i>м</i><i>. Сел.-стоп.</i> Апарат за механизирано и автоматизирано обеззаразяване на семена на житни култури преди засяването им. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЦВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> 1. Оцветявам дървено изделие с байц. <i>Всичко в кабинета е от славонски дъб, байцван с цвета на мляно, светло кафе.</i> О. Василев, Т, 167. |
| − | |||
| − | 1. Оцветявам дървено изделие с байц. <i>Всичко в кабинета е от славонски дъб, байцван с цвета на мляно, светло кафе.</i> О. Василев, Т, 167. | ||
2. Почиствам или оцветявам метално изделие с байц. | 2. Почиствам или оцветявам метално изделие с байц. | ||
| − | 3. Подготвям със специални химически вещества текстилни влакна, прежди или тъкани за равномерно боядисване, байцвам се <i>страд. Когато е необходимо, след шлифоването повърхностите могат да се байцват и след това да се матират.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 258. <i>Понякога бронзове се боядисват и с помощта на анилинови бои. В този случай те се байцват предварително със спиртов разтвор от танин.</i> Н. Преславски и др., НПБ, 193. | + | 3. Подготвям със специални химически вещества текстилни влакна, прежди или тъкани за равномерно боядисване, <b>байцвам се</b> <i>страд. Когато е необходимо, след шлифоването повърхностите могат да се байцват и след това да се матират.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 258. <i>Понякога бронзове се боядисват и с помощта на анилинови бои. В този случай те се байцват предварително със спиртов разтвор от танин.</i> Н. Преславски и др., НПБ, 193. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЦВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> байцвам <i>и от</i> байцвам се. <i>Байцването в мебелното производство е процес, при който се изменя цветът на дървесината.</i> Д. Лалев и др., НМП, 238. <i>Към третия тип — обработване на металите с химични средства — принадлежат химичното почистване чрез разяждане с киселини и други разтвори, известно под името байцване. Тук спада и гравирането на метали с киселини и др.</i> Н. Николов, М, 155. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЦОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прил. от</i> байц. <i>Байцов разтвор. Байцово отделение в цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙЦОВА`Ч</b> <i>м. Спец.</i> Работник, специалист по байцване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЙЦО`ВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Предназначен за байцване. <i>Байцовъчен цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> байчо (в 3 знач.). <i>Подир седмица Славейко и Йошката избягали от клас, вързали байчето и ударили звънеца по никое време.</i> Тонич, ГЗМ, 6. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЧО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> 1. <i>Диал.</i> По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. <i>— Нямаше да те пусна така скоро, ако утре не беше такъв празник, пък и на байчо ти е именният ден — каза дядо Стоян и зареди с „много здраве“ всички у дома.</i> Хр. Максимов, ЗР, 13. <i>Димитър Ради думаше: / „Сестрице, Радо убава, / я иди, сестро, за вода, / донеси вода студена, / байчо Димитър да пийе!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 149. <i>Буля са от гроб обади: / „Байне ле, байчо Стояне, / нящо ще да та попитам, / правичко ще да ми кажеш: / оженихте ли байчо ти, / доведе ли ви невяста?“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 55. |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Диал.</i> Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. <i>— За нас хляба и сиренето, байчо, не са проблем — рече Денчо. — Пари, пари ни трябват. Колко можеш да ми дадеш в заем?</i> Сл. Трънски, Н, 246. <i>— Аз, байчовци, ще се отпиша! — забуча в общия рев Кабзата.</i> А. Гуляшки, МТС, 202. | 2. <i>Диал.</i> Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. <i>— За нас хляба и сиренето, байчо, не са проблем — рече Денчо. — Пари, пари ни трябват. Колко можеш да ми дадеш в заем?</i> Сл. Трънски, Н, 246. <i>— Аз, байчовци, ще се отпиша! — забуча в общия рев Кабзата.</i> А. Гуляшки, МТС, 202. | ||
| − | 3. <i>Разг.</i> байчо<то> <i>м.</i> Обикн. членувано. Прислужник в учебно заведение, учреждение и под. <i>Ваканцията бе свършила,.. По тихите коридори отново зазвуча старият училищен звънец, понесен от прегърбения и като че ли още повече побелял „байчо“.</i> П. Вежинов, СО, 195. <i>— Как ти е името? — Сава. — Сава. Добре. Виж какво, Сава, ти можеш да посещаваш тренировките ни, момчетата няма да имат нищо против. Ще кажа на байчото да те пуска.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 56. <i>Така си размишлявахме, когато байчото позакопча оръфаната си куртка, намести фуражката на главата си и извика: | + | 3. <i>Разг.</i> <b>байчо<то></b> <i>м.</i> Обикн. членувано. Прислужник в учебно заведение, учреждение и под. <i>Ваканцията бе свършила, .. По тихите коридори отново зазвуча старият училищен звънец, понесен от прегърбения и като че ли още повече побелял „байчо“.</i> П. Вежинов, СО, 195. <i>— Как ти е името? — Сава. — Сава. Добре. Виж какво, Сава, ти можеш да посещаваш тренировките ни, момчетата няма да имат нищо против. Ще кажа на байчото да те пуска.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 56. <i>Така си размишлявахме, когато байчото позакопча оръфаната си куртка, намести фуражката на главата си и извика: — Съъъдъъът!</i> И. Петров, ПР, 92. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЙЧОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на байчо, който се отнася до байчо; батев, батков, баев, байков, байнов, байов, банков, батьов. |
| − | |||
| − | 1. Който е на байчо, който се отнася до байчо; батев, батков, баев, байков, байнов, | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>ба`йчов<ият></b> <i>м.,</i> <b>ба`йчова<та></b> <i>ж.</i>, <b>ба`йчово<то></b> ср., <b>ба`йчови<те></b> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-стар брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. <i>— Еньо, дай ракийка, байчов, па ще та оженя за Станка гърбушката.</i> Елин Пелин, Съч. III, 113. <b>байчови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на байчо. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАК</b>, | + | <b>БАК</b>, ба`кът, ба`ка, <i>мн.</i> ба`кове, след <i>числ.</i> -ба`ка, <i>м. Мор.</i> Носовата част на горната палуба на кораб, където са разположени котвата и съоръженията за управляване. <i>Премина [Стотелов] около артилерийската площадка, .. и с бързи крачки тръгна покрай перилата на борда и се изкачи на бака.</i> Д. Добревски, БКН, 145. <i>Моряците изтичаха към бака все още с пушките в ръце.</i> П. Вежинов, ДБ, 292. <i>Всички се разтичаха към бака и кърмата, започнаха да изтеглят въжетата.</i> Н. Антонов, ВОМ, 57. |
— Хол. bak през рус. бак. | — Хол. bak през рус. бак. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`КА</b> ж. 1. Голям металически съд с дръжка, употребяван за разнасяне храна на войници. <i>През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция.</i> П. Вежинов, BP, 66. <i>Три дни бай Марчо бели картофи, изтрива баките с пясък и бърка казаните с една голяма лъжица.</i> А. Каралийчев, СР, 79. <i>Не се мина и миг</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:36, 2 октомври 2013
2. Химическо вещество, обикн. разредена киселина или друг разтвор, употребявано за почистване повърхността на метални изделия или за променяне на първоначалния им цвят.
— От нем. Beize.
БАЙЦАПАРА`Т м. Сел.-стоп. Апарат за механизирано и автоматизирано обеззаразяване на семена на житни култури преди засяването им.
БА`ЙЦВАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. 1. Оцветявам дървено изделие с байц. Всичко в кабинета е от славонски дъб, байцван с цвета на мляно, светло кафе. О. Василев, Т, 167.
2. Почиствам или оцветявам метално изделие с байц.
3. Подготвям със специални химически вещества текстилни влакна, прежди или тъкани за равномерно боядисване, байцвам се страд. Когато е необходимо, след шлифоването повърхностите могат да се байцват и след това да се матират. М. Тодоров и др., ТМСС, 258. Понякога бронзове се боядисват и с помощта на анилинови бои. В този случай те се байцват предварително със спиртов разтвор от танин. Н. Преславски и др., НПБ, 193.
БА`ЙЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от байцвам и от байцвам се. Байцването в мебелното производство е процес, при който се изменя цветът на дървесината. Д. Лалев и др., НМП, 238. Към третия тип — обработване на металите с химични средства — принадлежат химичното почистване чрез разяждане с киселини и други разтвори, известно под името байцване. Тук спада и гравирането на метали с киселини и др. Н. Николов, М, 155.
БА`ЙЦОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от байц. Байцов разтвор. Байцово отделение в цех.
БАЙЦОВА`Ч м. Спец. Работник, специалист по байцване.
БАЙЦО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Предназначен за байцване. Байцовъчен цех.
БА`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от байчо (в 3 знач.). Подир седмица Славейко и Йошката избягали от клас, вързали байчето и ударили звънеца по никое време. Тонич, ГЗМ, 6.
БА`ЙЧО, -то, мн. -вци, м. 1. Диал. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — Нямаше да те пусна така скоро, ако утре не беше такъв празник, пък и на байчо ти е именният ден — каза дядо Стоян и зареди с „много здраве“ всички у дома. Хр. Максимов, ЗР, 13. Димитър Ради думаше: / „Сестрице, Радо убава, / я иди, сестро, за вода, / донеси вода студена, / байчо Димитър да пийе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 149. Буля са от гроб обади: / „Байне ле, байчо Стояне, / нящо ще да та попитам, / правичко ще да ми кажеш: / оженихте ли байчо ти, / доведе ли ви невяста?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 55.
2. Диал. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — За нас хляба и сиренето, байчо, не са проблем — рече Денчо. — Пари, пари ни трябват. Колко можеш да ми дадеш в заем? Сл. Трънски, Н, 246. — Аз, байчовци, ще се отпиша! — забуча в общия рев Кабзата. А. Гуляшки, МТС, 202.
3. Разг. байчо<то> м. Обикн. членувано. Прислужник в учебно заведение, учреждение и под. Ваканцията бе свършила, .. По тихите коридори отново зазвуча старият училищен звънец, понесен от прегърбения и като че ли още повече побелял „байчо“. П. Вежинов, СО, 195. — Как ти е името? — Сава. — Сава. Добре. Виж какво, Сава, ти можеш да посещаваш тренировките ни, момчетата няма да имат нищо против. Ще кажа на байчото да те пуска. А. Мандаджиев, ОШ, 56. Така си размишлявахме, когато байчото позакопча оръфаната си куртка, намести фуражката на главата си и извика: — Съъъдъъът! И. Петров, ПР, 92.
БА`ЙЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на байчо, който се отнася до байчо; батев, батков, баев, байков, байнов, байов, банков, батьов.
2. Като същ. ба`йчов<ият> м., ба`йчова<та> ж., ба`йчово<то> ср., ба`йчови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-стар брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. — Еньо, дай ракийка, байчов, па ще та оженя за Станка гърбушката. Елин Пелин, Съч. III, 113. байчови мн. Домът и семейството на байчо.
БАК, ба`кът, ба`ка, мн. ба`кове, след числ. -ба`ка, м. Мор. Носовата част на горната палуба на кораб, където са разположени котвата и съоръженията за управляване. Премина [Стотелов] около артилерийската площадка, .. и с бързи крачки тръгна покрай перилата на борда и се изкачи на бака. Д. Добревски, БКН, 145. Моряците изтичаха към бака все още с пушките в ръце. П. Вежинов, ДБ, 292. Всички се разтичаха към бака и кърмата, започнаха да изтеглят въжетата. Н. Антонов, ВОМ, 57.
— Хол. bak през рус. бак.
БА`КА ж. 1. Голям металически съд с дръжка, употребяван за разнасяне храна на войници. През двора минаваха войници, подвикваха си един на друг, подрънкваха с бакърените баки, мъкнеха хамути и конска амуниция. П. Вежинов, BP, 66. Три дни бай Марчо бели картофи, изтрива баките с пясък и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, СР, 79. Не се мина и миг
