Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/462“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>афебрилни и с непроменен външен вид.</i> М. Василев и др., ВБ, 56. <i>Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни.</i> Л. Томов и др., ВМ, 83. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ФЕДЕРСЪН</b>. Като <i>междум. Простонар.</i> За израз на извинение; прощавай, извинявай. <i>— Афедерсън, приятели сме .., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На` — и той грозно оголи венците си.</i> Б. Несторов, АР, 133. |
| − | — От тур. affedersin. — Друга форма: | + | — От тур. affedersin. — Друга форма: <em>афеде`рсин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕ`КТ</b> <i>м. Книж.</i> Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. <i>Страшимиров не можеше без хора .., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности.</i> К. Константинов, ППГ, 144. <i>Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо.</i> Д. Димов, ОД, 307. <i>Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие.</i> Бл. Димитрова, Лав., 290. <i>Намирам се в състояние на афект.</i> △ <i>Изпадам в афект.</i> |
— От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt. | — От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕКТА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. <i>Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея.</i> В. Геновска, СГ, 332. <i>Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация.</i> К. Георгиев, ВБ, 115. <i>Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят.</i> Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. <i>Тя [Будевска] играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 374-375. |
— От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation. | — От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕ`КТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който е причинен от афект; афективен. <i>Афектно състояние. Афектно избухване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АФЕКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който лесно се афектира; афектен. <i>Афективен човек.</i> 2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. <i>Афективно състояние. Афективно избухване.</i> | + | <b>АФЕКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който лесно се афектира; афектен. <i>Афективен човек.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. <i>Афективно състояние. Афективно избухване.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АФЕКТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Предизвиквам афект у някого. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕКТИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Изпадам в афект; разгневявам се. <i>— Стотонен кран, .. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха.</i> Д. Кисьов, Щ, 315. <i>— Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използувай бе! — афектира се старият. — Използувай военното положение и стой настрана.</i> Д. Кисьов, Щ, 32. <i>— О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня.</i> Тарас, ТМ, 34. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕКТИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> афектирам като <i>прил. Книж.</i> 1. Който е в състояние на афект. <i>Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. <i>Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светлъо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави .., докато изведнъж обяви мат.</i> Н. Стефанова, ПД, 18. |
| − | |||
| − | 1. Който е в състояние на афект. <i>Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. <i>Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светлъо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави.. , докато изведнъж обяви мат.</i> Н. Стефанова, ПД, 18. | ||
| − | 2. Който се дължи на афект. <i>По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян.</i> Д.Димов, Т, 473. <i>Афектирано състояние.</i> | + | 2. Който се дължи на афект. <i>По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян.</i> Д.{{попр|Добавяне на интервал.}} Димов, Т, 473. <i>Афектирано състояние.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АФЕКТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> афектирам <i>и от</i> афектирам се. | <b>АФЕКТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> афектирам <i>и от</i> афектирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АФЕКТИ`РАНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Възбудено, развълнувано. <i>— Бедният, добрият Дон Кихот си намерил.. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът.</i> Н. Стефанова, ОС, 215. | + | <b>АФЕКТИ`РАНО</b> <i>нареч. Книж.</i> Възбудено, развълнувано. <i>— Бедният, добрият Дон Кихот си намерил .. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът.</i> Н. Стефанова, ОС, 215. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕ`ЛИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Астрон.</i> Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. <i>Противоп.</i> перихелий. <i>Земята се намира в афелия си около 4 юли.</i> |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπό ’далече от’ + ἥλιος ’слънце’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЕ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. <i>Там [в статията] се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги.</i> М. Кремен, РЯ, 500. <i>В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца.</i> Г. Караславов, Т, 9. <i>Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия.</i> Д. Димов, Т, 334. <i>Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.</i> |
2. Съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, които предизвикват публичен коментар. <i>Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред</i> | 2. Съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, които предизвикват публичен коментар. <i>Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:41, 7 септември 2013
афебрилни и с непроменен външен вид. М. Василев и др., ВБ, 56. Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни. Л. Томов и др., ВМ, 83.
А`ФЕДЕРСЪН. Като междум. Простонар. За израз на извинение; прощавай, извинявай. — Афедерсън, приятели сме .., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На` — и той грозно оголи венците си. Б. Несторов, АР, 133.
— От тур. affedersin. — Друга форма: афеде`рсин.
АФЕ`КТ м. Книж. Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. Страшимиров не можеше без хора .., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности. К. Константинов, ППГ, 144. Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо. Д. Димов, ОД, 307. Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие. Бл. Димитрова, Лав., 290. Намирам се в състояние на афект. △ Изпадам в афект.
— От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt.
АФЕКТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея. В. Геновска, СГ, 332. Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация. К. Георгиев, ВБ, 115. Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят. Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. Тя [Будевска] играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството. Н. Лилиев, Съч. III, 374-375.
— От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation.
АФЕ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е причинен от афект; афективен. Афектно състояние. Афектно избухване.
АФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Рядко. Който лесно се афектира; афектен. Афективен човек.
2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. Афективно състояние. Афективно избухване.
АФЕКТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предизвиквам афект у някого.
АФЕКТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпадам в афект; разгневявам се. — Стотонен кран, .. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха. Д. Кисьов, Щ, 315. — Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използувай бе! — афектира се старият. — Използувай военното положение и стой настрана. Д. Кисьов, Щ, 32. — О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня. Тарас, ТМ, 34.
АФЕКТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афектирам като прил. Книж. 1. Който е в състояние на афект. Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светлъо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави .., докато изведнъж обяви мат. Н. Стефанова, ПД, 18.
2. Който се дължи на афект. По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян. Д.* Димов, Т, 473. Афектирано състояние.
АФЕКТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от афектирам и от афектирам се.
АФЕКТИ`РАНО нареч. Книж. Възбудено, развълнувано. — Бедният, добрият Дон Кихот си намерил .. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът. Н. Стефанова, ОС, 215.
АФЕ`ЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Астрон. Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. Противоп. перихелий. Земята се намира в афелия си около 4 юли.
— От гр. ἀπό ’далече от’ + ἥλιος ’слънце’.
АФЕ`РА ж. 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. Там [в статията] се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги. М. Кремен, РЯ, 500. В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца. Г. Караславов, Т, 9. Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия. Д. Димов, Т, 334. Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.
2. Съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, които предизвикват публичен коментар. Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред
