Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/455“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие.</i> Ем. Станев, ТЦ, 55. <i>Сред | + | <i>трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие.</i> Ем. Станев, ТЦ, 55. <i>Сред натегнатата атмосфера се разнесе смях и събранието се оживи.</i> Кр. Григоров, Н, 27. <i>Ето, тази атмосфера на вътрешна освободеност, на взаимоуважение и взаиморазбиране разтоварваше душите ни от потискащите учебни задължения.</i>{{попр|Добавени маркери за цитат.}} Бл. Димитрова, ОтО, 20.{{попр|Добавени препинателен знак и интервал.}} <i>Атмосфера на интриги и на вражди. Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Делова атмосфера.</i> // Само <i>ед. Прен.</i> Настроение в дадена обстановка, среда. <i>Тая вечер Славов беше в къщи и Младенов още от вратата почувствува, че атмосферата не е както при първото гостуване.</i> X. Русев, ПЗ, 167-168. <i>В цялата зала цареше особена, празнична атмосфера, настроение на предварително тържество от нещо, чийто успех е вече осигурен.</i> В. Геновска, СГ, 99. <i>Разговорът поразведри атмосферата. Надя се усмихваше.</i> Ем. Манов, ДСР, 82. |
| − | 4. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Най-характерното, отличаващо дадена среда, обстановка, творба и под. <i>Във всяко голямо произведение на историческата белетристика осезаемо се чувствува атмосферата на епохата. | + | 4. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Най-характерното, отличаващо дадена среда, обстановка, творба и под. <i>Във всяко голямо произведение на историческата белетристика осезаемо се чувствува атмосферата на епохата.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. <i>Стихотворенията му си приличат по емоционалната си атмосфера.</i> |
| − | 5. <i>Спец.</i> Единица за измерване на налягането, която се използва в различни области на физиката, химията и техниката. <i>На | + | 5. <i>Спец.</i> Единица за измерване на налягането, която се използва в различни области на физиката, химията и техниката. <i>На крановата апаратура беше написано, че е за пределно налягане до двадесет и пет атмосфери.</i> П. Славински, МСК, 107. |
| − | + | ◇ <b>Техническа атмосфера</b>. <i>Спец.</i> Единица мярка за измерване на налягането в техниката, която е равна на налягането на 1 кг върху 1 кв. см. <b>Физическа атмосфера</b>. <i>Спец.</i> Единица мярка за измерване на налягането във физиката, която е равна на налягането на 1,033 кг върху 1 кв. см. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀτμός ’пара’ + σφαῖρα ’кълбо’ през рус. атмосфера и нем. Atmosfare или фр. atmosphère. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТМОСФЕРА`ЛИИ</b> <i>мн. Остар. Книж.</i> Атмосферни явления. <i>Времето и атмосфералиите, види се, още не са успели да наделят чиличното тяло на Витоша.</i> П. Делирадев, В, 63. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТМОСФЕ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> атмосфера (в 1 знач.). <i>Атмосферен кислород. Атмосферно електричество.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Атмосферно налягане</b>. <i>Физ.</i> Налягане, което въздухът оказва със своето тегло във всяка точка на атмосферата върху земната повърхност и предметите по нея. <i>Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника.</i> П. Проданов, С, 132. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТМОСФЕРОЛО`ГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метеор.</i> Наука, която изследва атмосферата и промените, които протичат в нея. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АТОКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който няма токсини; неотровен. <i>Атоксични средства.</i> | <b>АТОКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който няма токсини; неотровен. <i>Атоксични средства.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АТОКСИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на атоксичен. | + | <b>АТОКСИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на атоксичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТО`Л</b> <i>м. Геогр.</i> Коралов остров във формата на пръстен. <i>Милиардерите опнаха тирантите си и тръгнаха на път .. Не остана необходен нито един коралов атол в Тихия океан, нито едно островче в Микронезия.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 221. <i>Ураганът „Нона“ вилнееше над забутания нейде в Пасифика атол вече трети ден.</i> Р. Белчев и др., КБС, 11. |
— Англ. atoll. — Летоструй, 1871. | — Англ. atoll. — Летоструй, 1871. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Геогр. Прил. от</i> атол. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТОЛА`Н</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Момък, слуга, който гледа коне. <i>Дай го, дай го цар да бъде, / тамо има атолани, / тий нему кон ке яздат.</i> Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 8. |
| − | — От тур. at | + | — От тур. at oğlanı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ТОМ</b> <i>м. Физ. Хим.</i> Най-малката градивна частица на химически елемент, запазваща неговите свойства, която представлява сложна система от положително заредено ядро и движещи се около него отрицателно заредени електрони, образуващи електронна обвивка. <i>Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка.</i> Ц. Цанев, АЧ, 9. <i>— Ти си чул, Ради, че най-малката частица, от която се състои материята, се нарича атом.</i> Г. Томалевски, АН, 234. <i>Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. Съединявайки се химически, атомите образуват молекули.</i> △ <i>Водородни атоми. Атоми на водната молекула.</i> |
| − | + | ◇ <b>Белязани атоми</b>. <i>Спец.</i> Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използват широко (като индикатори) при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰτομος ’неделим’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ТОМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до атом. <i>Светенето е атомен и молекулен процес.</i> Физ., X кл., 1951, 161. <i>Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който се отнася до атом. <i>Светенето е атомен и молекулен процес.</i> Физ., X кл., 1951, 161. <i>Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.</i> | ||
2. <i>Спец.</i> Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. <i>Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика.</i> Г. Данаилов, ДС, 202. <i>Атомна теория.</i> | 2. <i>Спец.</i> Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. <i>Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика.</i> Г. Данаилов, ДС, 202. <i>Атомна теория.</i> | ||
| − | 3. <i>Спец.</i> Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. <i>Атомна инсталация. Атомна | + | 3. <i>Спец.</i> Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. <i>Атомна инсталация. Атомна електроцентрала{{попр|Отпечатано „елктроцентрала“.}}. Атомна енергетика. Атомен двигател. Атомна подводница. Атомен ледоразбивач.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 4. Който е свързан с оръжие, в което се използва | ||
Текуща версия към 12:36, 23 август 2013
трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие. Ем. Станев, ТЦ, 55. Сред натегнатата атмосфера се разнесе смях и събранието се оживи. Кр. Григоров, Н, 27. Ето, тази атмосфера на вътрешна освободеност, на взаимоуважение и взаиморазбиране разтоварваше душите ни от потискащите учебни задължения.* Бл. Димитрова, ОтО, 20.* Атмосфера на интриги и на вражди. Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Делова атмосфера. // Само ед. Прен. Настроение в дадена обстановка, среда. Тая вечер Славов беше в къщи и Младенов още от вратата почувствува, че атмосферата не е както при първото гостуване. X. Русев, ПЗ, 167-168. В цялата зала цареше особена, празнична атмосфера, настроение на предварително тържество от нещо, чийто успех е вече осигурен. В. Геновска, СГ, 99. Разговорът поразведри атмосферата. Надя се усмихваше. Ем. Манов, ДСР, 82.
4. Прен. Само ед. Най-характерното, отличаващо дадена среда, обстановка, творба и под. Във всяко голямо произведение на историческата белетристика осезаемо се чувствува атмосферата на епохата. ВН, 1955, бр. 184, 4. Стихотворенията му си приличат по емоционалната си атмосфера.
5. Спец. Единица за измерване на налягането, която се използва в различни области на физиката, химията и техниката. На крановата апаратура беше написано, че е за пределно налягане до двадесет и пет атмосфери. П. Славински, МСК, 107.
◇ Техническа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането в техниката, която е равна на налягането на 1 кг върху 1 кв. см. Физическа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането във физиката, която е равна на налягането на 1,033 кг върху 1 кв. см.
— От гр. ἀτμός ’пара’ + σφαῖρα ’кълбо’ през рус. атмосфера и нем. Atmosfare или фр. atmosphère. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.
АТМОСФЕРА`ЛИИ мн. Остар. Книж. Атмосферни явления. Времето и атмосфералиите, види се, още не са успели да наделят чиличното тяло на Витоша. П. Делирадев, В, 63.
АТМОСФЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от атмосфера (в 1 знач.). Атмосферен кислород. Атмосферно електричество.
◇ Атмосферно налягане. Физ. Налягане, което въздухът оказва със своето тегло във всяка точка на атмосферата върху земната повърхност и предметите по нея. Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника. П. Проданов, С, 132.
АТМОСФЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Наука, която изследва атмосферата и промените, които протичат в нея.
АТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който няма токсини; неотровен. Атоксични средства.
АТОКСИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на атоксичен.
АТО`Л м. Геогр. Коралов остров във формата на пръстен. Милиардерите опнаха тирантите си и тръгнаха на път .. Не остана необходен нито един коралов атол в Тихия океан, нито едно островче в Микронезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 221. Ураганът „Нона“ вилнееше над забутания нейде в Пасифика атол вече трети ден. Р. Белчев и др., КБС, 11.
— Англ. atoll. — Летоструй, 1871.
АТО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Геогр. Прил. от атол.
АТОЛА`Н м. Остар. и диал. Момък, слуга, който гледа коне. Дай го, дай го цар да бъде, / тамо има атолани, / тий нему кон ке яздат. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 8.
— От тур. at oğlanı.
А`ТОМ м. Физ. Хим. Най-малката градивна частица на химически елемент, запазваща неговите свойства, която представлява сложна система от положително заредено ядро и движещи се около него отрицателно заредени електрони, образуващи електронна обвивка. Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка. Ц. Цанев, АЧ, 9. — Ти си чул, Ради, че най-малката частица, от която се състои материята, се нарича атом. Г. Томалевски, АН, 234. Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. Съединявайки се химически, атомите образуват молекули. △ Водородни атоми. Атоми на водната молекула.
◇ Белязани атоми. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използват широко (като индикатори) при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания.
— От гр. ᾰτομος ’неделим’.
А`ТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се отнася до атом. Светенето е атомен и молекулен процес. Физ., X кл., 1951, 161. Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.
2. Спец. Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика. Г. Данаилов, ДС, 202. Атомна теория.
3. Спец. Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. Атомна инсталация. Атомна електроцентрала*. Атомна енергетика. Атомен двигател. Атомна подводница. Атомен ледоразбивач.
4. Който е свързан с оръжие, в което се използва
