Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/412“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. <i>Събир.</i> Изделия от такъв материал. <i>В магазина се продава аркопал и порцелан.</i> | 2. <i>Събир.</i> Изделия от такъв материал. <i>В магазина се продава аркопал и порцелан.</i> | ||
— Фр. arcopal. | — Фр. arcopal. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРКТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Арктически. <i>Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктични въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан.</i> △ <i>Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРКТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. <i>През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени.</i> К, 1970, кн. 4, 32. <i>Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.</i> | ||
| − | + | — От гр. ἀρκτικός ’северен’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРКТОГЕ`А</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Геогр.</i> Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка. | ||
| − | + | — От гр. ἄρκτος ’север’ + γῆ ’земя’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От гр. | + | <b>АРЛЕКИ`Н</b> <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Прен. Книж.</i> Палячо, смешник, шут. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Палячо, смешник, шут. | ||
— От ит. arlecchino. | — От ит. arlecchino. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Арлекински. | + | <b>АРЛЕКИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Арлекински. |
| − | + | ---- | |
| − | АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. <i>Арлекински костюм. Арлекинска роля.</i> | + | <b>АРЛЕКИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. <i>Арлекински костюм. Арлекинска роля.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРМА`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Диал.</i> Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. <i>Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в армага.</i> А. Каралийчев, ЛС, 67. | |
— Неизв. | — Неизв. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМАГА`Н</b> <i>м. Простонар.</i> Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. <i>— Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох .. Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна.</i> М. Марчевски, П, 25. <i>— Тате беше тук — каза тя. — Донесе ми армаган от село.</i> П. Спасов, ХлХ, 277. <i>Захваща сега дядо хаджи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенчета.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 67. <i>Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе.</i> Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. <i>Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия!</i> Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57. | ||
| − | + | — Тур. armagan. Друга (диал.) форма: <em>армига`н</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | < | + | <b>АРМАГЕДО`Н{{попр|Добавяне на ударение.}}</b> <i>м.</i> 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Прен.</i> Последно и напълно разрушително сражение. | 2. <i>Прен.</i> Последно и напълно разрушително сражение. | ||
| − | <i> | + | 3. <i>Прен.</i> Последен съдбовен сблъсък. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРМА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. Голяма военна флота. <i>И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пипнешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба?</i> Д. Добревски, БКН, 151. <i>Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят.</i> А. Каралийчев, В, 140. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Истор.</i> Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. <i>Великата армада.</i> | |
| − | + | — Венец, armada през гр. ἀρμάδα (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178). | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМА`С</b> <i>м. Диал.</i> Годеж. <i>Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка.</i> Нар. пес., СбБрМ, 411. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМА`САМ</b>. Вж. <em>армасвам</em> и <em>армасувам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМА`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>арма`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армосвам, армасувам. <i>Мене ме мама погоди, / погоди, йоще армаса, / за първо либе Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 54. | ||
| − | + | 2. Венчавам. <i>Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. <i>Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / „Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венчеят, / венчеят, либе, армасат!“</i> Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. <b>армасвам се</b>, <b>армасам се</b> <i>страд.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРМА`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>арма`сам се</b>, <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се. | ||
2. Венчавам се. <i>Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. | 2. Венчавам се. <i>Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀαρμαξω. Друга форма: <em>армо`свам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРМА`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> армасвам <i>и от</i> армасвам се; армосване, армасуване. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:02, 18 август 2013
2. Събир. Изделия от такъв материал. В магазина се продава аркопал и порцелан.
— Фр. arcopal.
АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Арктически. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктични въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. △ Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.
АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени. К, 1970, кн. 4, 32. Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.
— От гр. ἀρκτικός ’северен’.
АРКТОГЕ`А, мн. няма, ж. Геогр. Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
— От гр. ἄρκτος ’север’ + γῆ ’земя’.
АРЛЕКИ`Н м. 1. Литер. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.
2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.
— От ит. arlecchino.
АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Арлекински.
АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. Арлекински костюм. Арлекинска роля.
АРМА`Г, мн. -зи, м. Диал. Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в армага. А. Каралийчев, ЛС, 67.
— Неизв.
АРМАГА`Н м. Простонар. Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. — Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох .. Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна. М. Марчевски, П, 25. — Тате беше тук — каза тя. — Донесе ми армаган от село. П. Спасов, ХлХ, 277. Захваща сега дядо хаджи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенчета. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? / Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57.
— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армига`н.
АРМАГЕДО`Н* м. 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света.
2. Прен. Последно и напълно разрушително сражение.
3. Прен. Последен съдбовен сблъсък.
АРМА`ДА ж. 1. Голяма военна флота. И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пипнешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба? Д. Добревски, БКН, 151. Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят. А. Каралийчев, В, 140.
2. Истор. Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. Великата армада.
— Венец, armada през гр. ἀρμάδα (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178).
АРМА`С м. Диал. Годеж. Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка. Нар. пес., СбБрМ, 411.
АРМА`САМ. Вж. армасвам и армасувам.
АРМА`СВАМ, -аш, несв.; арма`сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армосвам, армасувам. Мене ме мама погоди, / погоди, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ XIV, 54.
2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / „Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венчеят, / венчеят, либе, армасат!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.
АРМА`СВАМ СЕ несв.; арма`сам се, св., непрех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.
2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45.
— От гр. ἀαρμαξω. Друга форма: армо`свам.
АРМА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасвам и от армасвам се; армосване, армасуване.
