Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/415“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцка дума.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | конструкция; арматура. <i>Стоманените пръти образуват стоманения скелет на конструкцията и се наричат армировка.</i> X. Нисимов и др., С, 21. <i>Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка.</i> К. Топалов, СТ, 144. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРМИРО`ВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Техн.</i> Който е свързан с армировка. <i>Армировъчните планове показват формата, броя и диаметрите на армировъчните пръти и тяхното разположение в конструкцията.</i> X. Нисимов и др., С, 16. <i>Армировъчни мрежи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРМИСТИ`ЦИЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Временно преустановяване на военните действия между враждуващи страни по взаимно споразумение; примирие. | + | <b>АРМИСТИ`ЦИЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Временно преустановяване на военните действия между враждуващи страни по взаимно споразумение; примирие. <i>— Силите съобщили{{попр|Отпечатано „съобщиле“.}} на Портата, че са готови да почнат преговорите за мир, ако тя пристане на една армистиция от 2 месеца.</i> НБ, 1876, 122. |
— От ит. armistizio през фр. armistice. | — От ит. armistizio през фр. armistice. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`РМИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Съвкупност от сухопътните, въздушните и морските военни сили на една държава. <i>— Болшевиките{{попр|Отпечатано „Болшевикте“.}} печелят, защото имат желязна организация, съзнателна армия и без принуждение изпълняват заповедите!…</i> Д. Добревски, БКН, 112. |
| − | 2. Обединение на няколко корпуса или дивизии от един или няколко рода войска, предназначено за водене на военни действия. | + | 2. Обединение на няколко корпуса или дивизии от един или няколко рода войска, предназначено за водене на военни действия. <i>— Ние сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството Ви.</i> Ив. Вазов, Съч. XXTV, 100. <i>Скоро техните [на германците] моторизирани армии стигат до Париж и се явяват в гръб на линията „Мажино“.</i> Ист. X кл, 232. <i>Тези млади хора, със сурови, но още младежки лица, бяха обърнали на пух и прах най-прочутите танкови армии в света.</i> П. Вежинов, BP, 96. <i>Затова то [правителството] било готово да предостави всичките си сили на страната: флотата, сухопътната армия.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 313-314. <i>Първа българска армия. Въздушнодесантна армия.</i> |
3. <i>Прен.</i> Голям брой хора, обединени от обща работа, общи идеи, обща цел. <i>Трудно е да се намери голям брой свободни хора сред възрастното население. Ето тук идва на помощ многохилядната армия на пионерите.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 37. <i>Сливенският гарнизон, в който болшинството от офицерите правят чест на българската млада армия, преживява една опасна морална криза.</i> БД, 1909, бр. 26, 1. | 3. <i>Прен.</i> Голям брой хора, обединени от обща работа, общи идеи, обща цел. <i>Трудно е да се намери голям брой свободни хора сред възрастното население. Ето тук идва на помощ многохилядната армия на пионерите.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 37. <i>Сливенският гарнизон, в който болшинството от офицерите правят чест на българската млада армия, преживява една опасна морална криза.</i> БД, 1909, бр. 26, 1. | ||
| − | + | ◇ <b>Действаща армия</b>. Части от армия, които са на фронта във време на война. <b>Редовна армия</b>. Армия, която се поддържа в мирно време. <b>Червената армия</b>. <i>Истор.</i> Армията на СССР. | |
— От фр. armee през рус. армия. | — От фр. armee през рус. армия. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРМО`САМ</b>. Вж. <em>армосвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРМО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>армо`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Армасвам; армасувам. <i>Не съм видел гиздава девокя, / дали ми е на мене прилика, / тизе д’идеш, ти да я согледаш! / Ако ми е на мене прилика, / армосай я, па я не венчавай.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 365. <b>армосвам се</b>, <b>армосам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
| − | + | ||
| − | <b> | + | <b>АРМО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>армо`сам се</b>, <i>св., непрех. Диал.</i> Армасвам се; армасувам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРМО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> армосвам <i>и от</i> армосвам се; армасване, армасуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРМУДИЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Старинна турска монета. <i>И | + | <b>АРМУДИЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Старинна турска монета. <i>И … посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: .., рубета, бешлички, армудиета.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 48. |
— От тур. armutdi ’крушообразен’. | — От тур. armutdi ’крушообразен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРМЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар. Книж.</i> Старинна дълга горна селска дреха, подобна на кафтан, от сукно или груба вълнена материя. <i>Горделивий папа не го приял [Хенрих IV] абие, но му пратил една проста вълнена дреха (армяк), която носили обично престъпниците във время покаяния.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 18. |
— Рус. армяк. | — Рус. армяк. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРНАУ`Т</b> <i>м. Остар.</i> Арнаутин. <i>— Ти хем, келеш арнаут, — му каза веднъж Чапкън Хюсеин, — да не ми закачаш воденичарите и мливарите.</i> Ц. Гинчев, ГК, 39. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРНАУ`ТИН</b>, <i>мн.</i> арнау`ти, <i>м.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Албанец. <i>Рашид бей, за да уплаши и да смаже още повече съседните села, .., беше наел един свиреп арнаутин на име Бекир.</i> Ц. Гинчев, ГК, 36. <i>Ходил с кърджелите, делибашите и арнаутите, и клал христиените.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 37. <i>Подава се един арнаутин, който продава шербет, повикват го и чашките му с розово разхладително питие минуват от затворник на затворник.</i> К. Величков, ПССъч. I, 127. <i>У арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави.</i> П. Р. Славейков, БП II, 184. |
| − | 2. <i>Прен. Разг.</i> Човек с тежък, тираничен, избухлив характер; проклет човек. <i>Грозен арнаутин беше това куче [ ], проплакало беше мало и голямо от него.</i> | + | 2. <i>Прен. Разг.</i> Човек с тежък, тираничен, избухлив характер; проклет човек. <i>Грозен арнаутин беше това куче [ ], проплакало беше мало и голямо от него.</i> Й. Йовков, СЛ, 187. |
— От гр. ἀρβανίτης през тур. Arnavut ’албанец’. | — От гр. ἀρβανίτης през тур. Arnavut ’албанец’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРНАУ`ТКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Остар,</i> сега <i>простонар.</i> Албанка. <i>Ние тука в Преспа и не знайме каква беше майка ти, .., влахинка ли беше, гъркинка ли или арнаутка.</i> Д. Талев, ПК, 339. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРНАУ`ТКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> Арнаутска пушка. <i>Продавал коне и волове, които трампил с турците за арнаутки и за видински пищови.</i> Ст. Младенов, БТР I, 84. |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:41, 18 август 2013
конструкция; арматура. Стоманените пръти образуват стоманения скелет на конструкцията и се наричат армировка. X. Нисимов и др., С, 21. Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше .., или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.
АРМИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който е свързан с армировка. Армировъчните планове показват формата, броя и диаметрите на армировъчните пръти и тяхното разположение в конструкцията. X. Нисимов и др., С, 16. Армировъчни мрежи.
АРМИСТИ`ЦИЯ ж. Остар. Временно преустановяване на военните действия между враждуващи страни по взаимно споразумение; примирие. — Силите съобщили* на Портата, че са готови да почнат преговорите за мир, ако тя пристане на една армистиция от 2 месеца. НБ, 1876, 122.
— От ит. armistizio през фр. armistice.
А`РМИЯ ж. 1. Съвкупност от сухопътните, въздушните и морските военни сили на една държава. — Болшевиките* печелят, защото имат желязна организация, съзнателна армия и без принуждение изпълняват заповедите!… Д. Добревски, БКН, 112.
2. Обединение на няколко корпуса или дивизии от един или няколко рода войска, предназначено за водене на военни действия. — Ние сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството Ви. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 100. Скоро техните [на германците] моторизирани армии стигат до Париж и се явяват в гръб на линията „Мажино“. Ист. X кл, 232. Тези млади хора, със сурови, но още младежки лица, бяха обърнали на пух и прах най-прочутите танкови армии в света. П. Вежинов, BP, 96. Затова то [правителството] било готово да предостави всичките си сили на страната: флотата, сухопътната армия. Ст. Дичев, ЗС I, 313-314. Първа българска армия. Въздушнодесантна армия.
3. Прен. Голям брой хора, обединени от обща работа, общи идеи, обща цел. Трудно е да се намери голям брой свободни хора сред възрастното население. Ето тук идва на помощ многохилядната армия на пионерите. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. Сливенският гарнизон, в който болшинството от офицерите правят чест на българската млада армия, преживява една опасна морална криза. БД, 1909, бр. 26, 1.
◇ Действаща армия. Части от армия, които са на фронта във време на война. Редовна армия. Армия, която се поддържа в мирно време. Червената армия. Истор. Армията на СССР.
— От фр. armee през рус. армия.
АРМО`САМ. Вж. армосвам.
АРМО`СВАМ, -аш, несв.; армо`сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армасувам. Не съм видел гиздава девокя, / дали ми е на мене прилика, / тизе д’идеш, ти да я согледаш! / Ако ми е на мене прилика, / армосай я, па я не венчавай. Нар. пес., СбНУ XLV, 365. армосвам се, армосам се страд. и възвр.
АРМО`СВАМ СЕ несв.; армо`сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армасувам се.
АРМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от армосвам и от армосвам се; армасване, армасуване.
АРМУДИЕ`, мн. -та, ср. Диал. Старинна турска монета. И … посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш: .., рубета, бешлички, армудиета. Ст. Чилингиров, ХНН, 48.
— От тур. armutdi ’крушообразен’.
АРМЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. Старинна дълга горна селска дреха, подобна на кафтан, от сукно или груба вълнена материя. Горделивий папа не го приял [Хенрих IV] абие, но му пратил една проста вълнена дреха (армяк), която носили обично престъпниците във время покаяния. Г. Йошев, КВИ (превод), 18.
— Рус. армяк.
АРНАУ`Т м. Остар. Арнаутин. — Ти хем, келеш арнаут, — му каза веднъж Чапкън Хюсеин, — да не ми закачаш воденичарите и мливарите. Ц. Гинчев, ГК, 39.
АРНАУ`ТИН, мн. арнау`ти, м. 1. Остар., сега простонар. Албанец. Рашид бей, за да уплаши и да смаже още повече съседните села, .., беше наел един свиреп арнаутин на име Бекир. Ц. Гинчев, ГК, 36. Ходил с кърджелите, делибашите и арнаутите, и клал христиените. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Подава се един арнаутин, който продава шербет, повикват го и чашките му с розово разхладително питие минуват от затворник на затворник. К. Величков, ПССъч. I, 127. У арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави. П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Прен. Разг. Човек с тежък, тираничен, избухлив характер; проклет човек. Грозен арнаутин беше това куче [ ], проплакало беше мало и голямо от него. Й. Йовков, СЛ, 187.
— От гр. ἀρβανίτης през тур. Arnavut ’албанец’.
АРНАУ`ТКА1 ж. Остар, сега простонар. Албанка. Ние тука в Преспа и не знайме каква беше майка ти, .., влахинка ли беше, гъркинка ли или арнаутка. Д. Талев, ПК, 339.
АРНАУ`ТКА2 ж. Остар. Арнаутска пушка. Продавал коне и волове, които трампил с турците за арнаутки и за видински пищови. Ст. Младенов, БТР I, 84.
