Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/356“
(→Проблематична) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>си титла.</i> Г. Белев, КВА, 326-327. <i>Англосаксонски държави.</i> | <i>си титла.</i> Г. Белев, КВА, 326-327. <i>Англосаксонски държави.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГЛОСАКСО`НЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>англосаксо`нец</b> <i>м.</i> 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. 2. <i>Рядко. Остар.</i> Англосакси. <i>Но римлянете,.. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците.</i> СбС, 13. | + | <b>АНГЛОСАКСО`НЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>англосаксо`нец</b> <i>м.</i> 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. |
| + | |||
| + | 2. <i>Рядко. Остар.</i> Англосакси. <i>Но римлянете, .. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците.</i> СбС, 13. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГЛОФИ`Л</b> <i>м.</i> Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. <i>Известно беше, че той | + | <b>АНГЛОФИ`Л</b> <i>м.</i> Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. <i>Известно беше, че той [Кумундурос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 301. <i>Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка.</i> Ем. Манов, ДСР, 10. |
---- | ---- | ||
<b>АНГЛОФИ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Жена англофил. | <b>АНГЛОФИ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Жена англофил. | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. <i>Анголско кафе.</i> | 3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. <i>Анголско кафе.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прил. от</i> Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. <i>Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина.</i> Кр. Генджев и др., Ж, 78. <i>В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек. . Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 59. <i>Ангорска котка.</i> | + | <b>АНГО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прил. от</i> Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. <i>Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина.</i> Кр. Генджев и др., Ж, 78. <i>В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек .. Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 59. <i>Ангорска котка.</i> |
2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. <i>Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизиторски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите многобройни влакна от ангорска вълна.</i> Й. Попов, СЛ, 169. <i>Ангорска прежда.</i> | 2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. <i>Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизиторски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите многобройни влакна от ангорска вълна.</i> Й. Попов, СЛ, 169. <i>Ангорска прежда.</i> | ||
| Ред 51: | Ред 53: | ||
— Фр. engrenage ’зъбно колело’. | — Фр. engrenage ’зъбно колело’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГРЕНА`ЖЕН</b>, -жна, - | + | <b>АНГРЕНА`ЖЕН</b>, -жна, -жно,{{попр|Сгрешена буква за ср.р. в оригинала.}} <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ангренаж. <i>Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката.</i> Ив. Коларов, Е, 13. <i>Ангренажна връзка. Ангренажен ремък.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГРО`</b> <i>нареч. Разг.</i> При търгуване — на големи количества, на едро. | + | <b>АНГРО`</b> <i>нареч. Разг.</i> При търгуване — на големи количества, на едро. <i>— А ти, чорбаджи, къде си тръгнал? .. — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 576. |
| − | ◇ <b>На ангро</b>, <em>приказвам</em> (<em>плещя</em> и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). | + | ◇ <b>На ангро</b>, <em>приказвам</em> (<em>плещя</em> и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). <i>— Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески.</i> Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. <i>— Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш!</i> А. Гуляшки, МТС, 117. |
— Фр. en gros ’на едро’. | — Фр. en gros ’на едро’. | ||
| − | |||
Текуща версия към 14:34, 1 август 2013
си титла. Г. Белев, КВА, 326-327. Англосаксонски държави.
АНГЛОСАКСО`НЦИ мн., ед. (рядко) англосаксо`нец м. 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република.
2. Рядко. Остар. Англосакси. Но римлянете, .. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците. СбС, 13.
АНГЛОФИ`Л м. Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. Известно беше, че той [Кумундурос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка. Ем. Манов, ДСР, 10.
АНГЛОФИ`ЛКА ж. Жена англофил.
АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от англофил. Англофилска политика.
АНГЛОФИ`ЛСКИ. Нареч. от прил. англофилски; като англофил. Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Д. Димов, Т, 354.
АНГЛОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФО`Б м. Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика.
АНГЛОФО`БКА ж. Жена англофоб.
АНГЛОФО`БСТВО, мн. няма, ср. Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФО`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англофоб или до англофобство. Англофобска политика.
АНГО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В групата ни има двама анголци.
2. Гражданин, поданик на Ангола.
АНГО`ЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола.
2. Гражданка, поданичка на Ангола.
АНГО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Ангола и анголците. Конгоанското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден. НД, 1963, бр. 163, 3.
2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. Анголски гражданин. Анголски селяни.
3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. Анголско кафе.
АНГО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина. Кр. Генджев и др., Ж, 78. В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек .. Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. Ангорска котка.
2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизиторски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите многобройни влакна от ангорска вълна. Й. Попов, СЛ, 169. Ангорска прежда.
— От собств.
АНГО`РА ж. 1. Прежда от ангорска вълна. Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене. ВЖ, 1999, бр. 49, 15.
2. Тъкан, плетиво от тази прежда. Обичам да нося ангора.
— От собств.
АНГРЕНА`Ж м. Техн. Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго.
— Фр. engrenage ’зъбно колело’.
АНГРЕНА`ЖЕН, -жна, -жно,* мн. -жни, прил. Техн. Който се отнася до ангренаж. Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката. Ив. Коларов, Е, 13. Ангренажна връзка. Ангренажен ремък.
АНГРО` нареч. Разг. При търгуване — на големи количества, на едро. — А ти, чорбаджи, къде си тръгнал? .. — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро! Ст. Дичев, ЗС I, 576.
◇ На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески. Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. — Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш! А. Гуляшки, МТС, 117.
— Фр. en gros ’на едро’.
