Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/321“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Сравнена замазаната част с хартиен вариант от първото издание.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | или съобщително самостоятелно изречение, което съдържа възражение срещу твърдението в предходното изречение; но, обаче. <i>— Ти колко имаш да взимаш от мене? Една крина .. — Ама не е тъй. Комшиите друго наредиха.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 25. <i>— Стой бре,{{попр| | + | или съобщително самостоятелно изречение, което съдържа възражение срещу твърдението в предходното изречение; но, обаче. <i>— Ти колко имаш да взимаш от мене? Една крина .. — Ама не е тъй. Комшиите друго наредиха.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 25. <i>— Стой бре,{{попр|Смяна на местата на запетайките спрямо оригиналното издание.}} човек, къде ще идеш? — Па, ете,{{попр|Смяна на местата на запетайките спрямо оригиналното издание.}} у пъклото, — отговори старецът .. — Ама ти си писан за в рая. ..</i> Елин Пелин, Съч. I, 32. <i>— Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и мойто сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума!</i> Г. Караславов, Избр. Съч. II, 453. |
<b>II.</b> <em>За съпоставяне</em>. Свързва две изречения, за да се изтъкне известна разлика, несходство; но, ала, обаче. <i>Маджарите, .. не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо.</i> Ал. Константинов, БГ, 3. <i>— За какиното ти дете не знам, може така да му е било писано, — подхвана строго баба Кита Ортавълчанова, — ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка.</i> Г. Караславов, СИ, 18. | <b>II.</b> <em>За съпоставяне</em>. Свързва две изречения, за да се изтъкне известна разлика, несходство; но, ала, обаче. <i>Маджарите, .. не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо.</i> Ал. Константинов, БГ, 3. <i>— За какиното ти дете не знам, може така да му е било писано, — подхвана строго баба Кита Ортавълчанова, — ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка.</i> Г. Караславов, СИ, 18. | ||
| − | <b>III.</b> <em>За присъединяване</em>. Присъединява изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното | + | <b>III.</b> <em>За присъединяване</em>. Присъединява изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното изречение{{попр|Отпечатано „изречние“.}}; но, ала. <i>— Отпреде на самата дупка пази смок .. — Ама това не е жив смок. Той е направен.</i> Елин Пелин, Съч. II, 80. <i>„Писа ми едно време, писа, па престана. За консул се учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.“</i> Ал. Константинов, Съч. I, 285. <i>Райка в това време бе влязла в градинката да полива, па бе запяла безгрижно една кръшна и весела песен. Ама тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо, .., се просълзи.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10-11. |
| − | От араб. през тур. ama. | + | — От араб. през тур. ama. |
---- | ---- | ||
| − | <b>А`МА`</b><sup>1</sup> <i>частица. Разг.</i> За усилване. В началото на възклицателни изречения: 1. При изразяване на недоволство, раздразнение, яд, възмущение; ей че, бре<sup>1</sup>, брей<sup>1</sup>. <i>— Чулът много топли. — Ама лапацало, а! — помисли съдията и се обърна строго: — Карай, карай, говедо!</i> Елин Пелин, Съч. I, 46-47. <i>— Ти защо ме лъжеш бе, | + | <b>А`МА`</b><sup>1</sup> <i>частица. Разг.</i> За <em>усилване</em>. В началото на възклицателни изречения: 1. При изразяване на недоволство, раздразнение, яд, възмущение; ей че, бре<sup>1</sup>, брей<sup>1</sup>. <i>— Чулът много топли. — Ама лапацало, а! — помисли съдията и се обърна строго: — Карай, карай, говедо!</i> Елин Пелин, Съч. I, 46-47. <i>— Ти защо ме лъжеш бе, магаре? Живея, казва, на един час път оттука. .. Ама работа, а!</i> И. Петров, MB, 212. • В съчет.: <em>ама а, ама де, ама ха, ама че, ама че а, ама па</em> (диал.). <i>Оно, .., нали е добиче, зер може някой да го научи да иде да пасе чужда нива, ама де…</i> М. Георгиев, Избр. разк., 202. <i>— Що й кандисваш на тая чорбаджийка да се караш, ма! .. — смъмра Тошо жена си, .. — Аз не толко, че ми е дотрябвало да взема ум от тях, .., като какво ще кажат пък те .. — Ама па намери кой! Те да им е живи да ни изядат.</i> Ст. Даскалов, БМ, 22. <i>— Вятърът ти вее тебе, момче, покрай ушите. Три декара и половина за три хиляди! Ти луд ли си или какво? .. Ама, хаа! Това е имот бе, Тричко, не са трици.</i> Ст. Даскалов, МЧ, 34. <i>— Гледай ти! Подвеждали сме хората! Ама че приказки!</i> А. Гуляшки, МТС, 87. <i>— Бате Димитре — рече малкият, — гледай какво са ми дали: едно копче наместо пара. Ама че хора!</i> А. Каралийчев, TP, 180. |
2. При изразяване на възхищение, задоволство или при изразяване на учудване, изненада, смайване. <em>Ради</em>: <i>Добро утро!</i> <em>Белгун</em>: <i>Ама утро ли е, бай Ради? Свежо чисто!</i> Н. Каралиева, ДП, 6. <i>„По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли .. — Ама работа, ама работа! — чудеше се Моканина.</i> Й. Йовков, ВАХ, 112-113. • В съчет. <em>ама че, ама па</em> (диал.). <i>Геньо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо — мърмореше си той.</i> Г. Караславов, СИ, 71. <i>Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него среда, хапна го и засмука: — Ох, благина!… Ама па благо!</i> Т. Харманджиев, КЕД, 63. <i>— Ха, да ни е честито, Райчо .. Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига…</i> Кр. Григоров, Н, 135. | 2. При изразяване на възхищение, задоволство или при изразяване на учудване, изненада, смайване. <em>Ради</em>: <i>Добро утро!</i> <em>Белгун</em>: <i>Ама утро ли е, бай Ради? Свежо чисто!</i> Н. Каралиева, ДП, 6. <i>„По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли .. — Ама работа, ама работа! — чудеше се Моканина.</i> Й. Йовков, ВАХ, 112-113. • В съчет. <em>ама че, ама па</em> (диал.). <i>Геньо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо — мърмореше си той.</i> Г. Караславов, СИ, 71. <i>Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него среда, хапна го и засмука: — Ох, благина!… Ама па благо!</i> Т. Харманджиев, КЕД, 63. <i>— Ха, да ни е честито, Райчо .. Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига…</i> Кр. Григоров, Н, 135. | ||
Текуща версия към 08:56, 26 юли 2013
или съобщително самостоятелно изречение, което съдържа възражение срещу твърдението в предходното изречение; но, обаче. — Ти колко имаш да взимаш от мене? Една крина .. — Ама не е тъй. Комшиите друго наредиха. Й. Йовков, Ж, 1945, 25. — Стой бре,* човек, къде ще идеш? — Па, ете,* у пъклото, — отговори старецът .. — Ама ти си писан за в рая. .. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и мойто сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума! Г. Караславов, Избр. Съч. II, 453.
II. За съпоставяне. Свързва две изречения, за да се изтъкне известна разлика, несходство; но, ала, обаче. Маджарите, .. не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо. Ал. Константинов, БГ, 3. — За какиното ти дете не знам, може така да му е било писано, — подхвана строго баба Кита Ортавълчанова, — ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка. Г. Караславов, СИ, 18.
III. За присъединяване. Присъединява изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното изречение*; но, ала. — Отпреде на самата дупка пази смок .. — Ама това не е жив смок. Той е направен. Елин Пелин, Съч. II, 80. „Писа ми едно време, писа, па престана. За консул се учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.“ Ал. Константинов, Съч. I, 285. Райка в това време бе влязла в градинката да полива, па бе запяла безгрижно една кръшна и весела песен. Ама тъй сладко и милно пееше, че дядо Славчо, .., се просълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10-11.
— От араб. през тур. ama.
А`МА`1 частица. Разг. За усилване. В началото на възклицателни изречения: 1. При изразяване на недоволство, раздразнение, яд, възмущение; ей че, бре1, брей1. — Чулът много топли. — Ама лапацало, а! — помисли съдията и се обърна строго: — Карай, карай, говедо! Елин Пелин, Съч. I, 46-47. — Ти защо ме лъжеш бе, магаре? Живея, казва, на един час път оттука. .. Ама работа, а! И. Петров, MB, 212. • В съчет.: ама а, ама де, ама ха, ама че, ама че а, ама па (диал.). Оно, .., нали е добиче, зер може някой да го научи да иде да пасе чужда нива, ама де… М. Георгиев, Избр. разк., 202. — Що й кандисваш на тая чорбаджийка да се караш, ма! .. — смъмра Тошо жена си, .. — Аз не толко, че ми е дотрябвало да взема ум от тях, .., като какво ще кажат пък те .. — Ама па намери кой! Те да им е живи да ни изядат. Ст. Даскалов, БМ, 22. — Вятърът ти вее тебе, момче, покрай ушите. Три декара и половина за три хиляди! Ти луд ли си или какво? .. Ама, хаа! Това е имот бе, Тричко, не са трици. Ст. Даскалов, МЧ, 34. — Гледай ти! Подвеждали сме хората! Ама че приказки! А. Гуляшки, МТС, 87. — Бате Димитре — рече малкият, — гледай какво са ми дали: едно копче наместо пара. Ама че хора! А. Каралийчев, TP, 180.
2. При изразяване на възхищение, задоволство или при изразяване на учудване, изненада, смайване. Ради: Добро утро! Белгун: Ама утро ли е, бай Ради? Свежо чисто! Н. Каралиева, ДП, 6. „По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!“. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли .. — Ама работа, ама работа! — чудеше се Моканина. Й. Йовков, ВАХ, 112-113. • В съчет. ама че, ама па (диал.). Геньо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо — мърмореше си той. Г. Караславов, СИ, 71. Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него среда, хапна го и засмука: — Ох, благина!… Ама па благо! Т. Харманджиев, КЕД, 63. — Ха, да ни е честито, Райчо .. Бре, ама па и машина… Ще срива синорите, та дим ще се дига… Кр. Григоров, Н, 135.
АМАДИ`НА ж. В съчет.: Зеброва амадина. Тъпоклюна пойна птица от семейство великолепни чинки (Estrildidae) с оранжево-червена конусовидна човка и пепелявосив гръб, която произхожда от Австралия и Индонезия и се отглежда и като декоративна. Taenopygia guttata. Сега се развъждат зеброви амадини с различно оцветяване и рисунък на перата. В. Помаков, ПДП (превод), 147. Храната за .. амадини, амаранти е предимно зърнена — чумиза и просо. Вл. Помаков, ПДП (превод), 39.
— От лат. amadina.
АМАЗО`НКА ж. 1. Мит. В гръцката митология — жена от войнствено племе, живяло в Мала Азия и на брега на Азовско море, състоящо се само от жени, които прекарвали живота си във войни и физически упражнения.
2. Жена ездачка, облечена със специален костюм за дамско седло. Из страничните пътеки слизат от Булонската гора елегантни ездачи и амазонки. К. Константинов, ПЗ, 185. — Прелестна амазонка — забележи Стремски, като гледаше Алма, че с голяма сръчност се държеше на коня при катеренето му по една върлина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144.
— От гр. ἀμαζόνες ’които нямат гърди’ през рус. амазонка.
АМАЗО`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от амазонка. Младата девица, с една смела грация, носи амазонски костюм от синьо кадифе. БД, 1909, бр. 3, 3.
АМАЗО`НСТВО, мн. няма, ср. Битие, начин на живот, съществуване на амазонка (в 1 знач.). Повечето учени .. смятат, че
