Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/313“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
2. <i>Спорт.</i> Спортистка, скиорка в алпийски дисциплини. <i>Докато утре за Италия ще заминат наши скиорки-алпийки, в събота на Витоша ще започнат международните скисъстезания за купата „Алеко“.{{попр|Добавена точка.}}</i> ВН, 1960, бр. 2667, 3. | 2. <i>Спорт.</i> Спортистка, скиорка в алпийски дисциплини. <i>Докато утре за Италия ще заминат наши скиорки-алпийки, в събота на Витоша ще започнат международните скисъстезания за купата „Алеко“.{{попр|Добавена точка.}}</i> ВН, 1960, бр. 2667, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛПИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). <i>Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. <i>Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 112. <i>Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. <i>Алпийски пейзажи.</i> | + | <b>АЛПИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). <i>Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. <i>Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 112. <i>Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 4, 48. <i>Алпийски пейзажи.</i> |
2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; високопланински{{попр|Отпечатано „весокопланински“.}}. <i>По ниските склонове — клек .., под който виреят със стотини алпийски билки. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 150. <i>Местността „Котлините“ има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.</i> | 2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; високопланински{{попр|Отпечатано „весокопланински“.}}. <i>По ниските склонове — клек .., под който виреят със стотини алпийски билки. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 150. <i>Местността „Котлините“ има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.</i> | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
4. <i>Стесн.</i> Алпинистки. <i>Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.</i> | 4. <i>Стесн.</i> Алпинистки. <i>Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.</i> | ||
| − | ◇<b>Алпийска роза | + | ◇<b>Алпийска роза</b>. <i>Бот.</i> Малък храст без бодли с розови или червени цветове, който вирее из горите и високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Витоша и др. Rhododendron myrtifolium. <i>Безоблачното небе сияеше{{попр|Отпечатано „сияше“.}} ярко, а в пукнатините на скалите цъфтяха алпийски рози.</i> Д. Димов, Т, 421. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛПИНЕ`УМ</b> <i>м.</i> Място в градина, в парк, където се отглеждат високопланински растения за научни или декоративни цели. <i>В езерото ще има разноцветни рибки и водни лилии, а покрай специалните камъни на алпинеума ще бъде посята алпийска растителност.</i> ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2603, 1. <i>Живеехме в окрайнините на града в една кокетна къщичка от полирано дърво с малко дворче, нали знаете японските дворчета, бухнали в цвят, с малък алпинеум, с няколко бамбукови стръкчета и дръвчета-джуджета. ..</i> П. Бобев, К, 60-61. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛПИНИА`ДА</b> <i>ж. Спорт.</i> Цикъл спортни състезания по алпинизъм. <i>Секцията по туризъм при института устройва осемдневна алпиниада в Малъовишкия дял на Рила.</i> ВН, 1959, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2524, 3. <i>Българските алпинисти се готвят с чест за II конгрес на БТС [Български туристически съюз]. Като завършък на тяхната активна подготовка е републиканската зимна алпиниада — най-масовата ни зимна проява, която ще се състои в Мальовишкия дял на Рила.</i> ОФ, 1961, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 5147, 3. |
---- | ---- | ||
<b>АЛПИНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид спорт, който се състои в изкачване и преминаване на труднодостъпни планински върхове, ледници, скали с помощта на специални съоръжения (въжета, клинове и др.); високопланински туризъм. <i>В 20 спортни дружества работят активно секции по алпинизъм, все по-голяма популярност придобиват състезанията по скално катерене.</i> Е, 1979, бр. 20, 4. <i>Състезания по алпинизъм.</i> | <b>АЛПИНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид спорт, който се състои в изкачване и преминаване на труднодостъпни планински върхове, ледници, скали с помощта на специални съоръжения (въжета, клинове и др.); високопланински туризъм. <i>В 20 спортни дружества работят активно секции по алпинизъм, все по-голяма популярност придобиват състезанията по скално катерене.</i> Е, 1979, бр. 20, 4. <i>Състезания по алпинизъм.</i> | ||
| − | 2. Учебен предмет за този вид спорт в спортно учебно заведение. <i>Конкурс за | + | 2. Учебен предмет за този вид спорт в спортно учебно заведение. <i>Конкурс за преподавател{{попр|Отпечатано „преподвател“.}} по алпинизъм.</i> |
— От фр. alpinisme. | — От фр. alpinisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛПИНИ`СТ</b> <i>м.</i> Спортист, който се занимава с алпинизъм. <i>Навярно за един опитен алпинист като мене не е трудно да пропълзи тези двадесетина разкрача и да застане до самата вряща каша, за да се полюбува на огнедишащата й | + | <b>АЛПИНИ`СТ</b> <i>м.</i> Спортист, който се занимава с алпинизъм. <i>Навярно за един опитен алпинист като мене не е трудно да пропълзи тези двадесетина разкрача и да застане до самата вряща каша, за да се полюбува на огнедишащата й жар…</i> П. Бобев, К, 56. <i>Тя [стената] беше висока може би петдесет{{попр|Отпечатано „педтесет“.}} метра и толкова гладка, че нито един алпинист не би могъл да се покачи по нея.</i> М. Марчевски, ТС, 35. |
— Фр. alpiniste. | — Фр. alpiniste. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛПИНИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена алпинист. <i>Кокетният алпийски лагер, разположен до самата река Лом, под отвесните скали край Басарабово, Русенско, приюти най-добрите алпинисти и алпинистки от цялата страна.</i> НС, 1958, бр.122, 3. | + | <b>АЛПИНИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена алпинист. <i>Кокетният алпийски лагер, разположен до самата река Лом, под отвесните скали край Басарабово, Русенско, приюти най-добрите алпинисти и алпинистки от цялата страна.</i> НС, 1958, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 122, 3. |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:58, 25 юли 2013
АЛПАКА`2 ж. 1. Южноамериканско опитомено млекопитаещо животно от рода на ламите с фина, дълга вълна.
2. Вълна от това животно.
3. Плат от вълната на това животно.
4. Вид изкуствена качествена вълна.
— От исп. alpaca.
А`ЛПЕНЩОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Дълъг бастун с железен шип на долния край, който се използува при изкачване на планини.
— Нем. Alpenstock ’алпийски бастун’.
АЛПИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Жител на селище в Алпите. Към теб се рва, / .. / тъй както в тъмна нощ за дома / алпиецът усамотен / бленува планините снежни, / от месечината огрени. П. П. Славейков, Съч. V, 168.
2. Спорт. Спортист, скиор в алпийски дисциплини. „Генерална репетиция“ пред световното първенство по ски бяха състезанията в Кицбюел (Австрия), които събраха най-добрите скиори-алпийци в света.
АЛПИ`ЙКА ж. 1. Жителка на селище в Алпите.
2. Спорт. Спортистка, скиорка в алпийски дисциплини. Докато утре за Италия ще заминат наши скиорки-алпийки, в събота на Витоша ще започнат международните скисъстезания за купата „Алеко“.* ВН, 1960, бр. 2667, 3.
АЛПИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 4, 48. Алпийски пейзажи.
2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; високопланински*. По ниските склонове — клек .., под който виреят със стотини алпийски билки. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 150. Местността „Котлините“ има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.
3. Спорт. Който е свързан с високопланинския спорт. Алпийски дисциплини. Алпийска техника. Алпийски клубове.
4. Стесн. Алпинистки. Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.
◇Алпийска роза. Бот. Малък храст без бодли с розови или червени цветове, който вирее из горите и високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Витоша и др. Rhododendron myrtifolium. Безоблачното небе сияеше* ярко, а в пукнатините на скалите цъфтяха алпийски рози. Д. Димов, Т, 421.
АЛПИНЕ`УМ м. Място в градина, в парк, където се отглеждат високопланински растения за научни или декоративни цели. В езерото ще има разноцветни рибки и водни лилии, а покрай специалните камъни на алпинеума ще бъде посята алпийска растителност. ВН, 1960, бр.* 2603, 1. Живеехме в окрайнините на града в една кокетна къщичка от полирано дърво с малко дворче, нали знаете японските дворчета, бухнали в цвят, с малък алпинеум, с няколко бамбукови стръкчета и дръвчета-джуджета. .. П. Бобев, К, 60-61.
— От собств.
АЛПИНИА`ДА ж. Спорт. Цикъл спортни състезания по алпинизъм. Секцията по туризъм при института устройва осемдневна алпиниада в Малъовишкия дял на Рила. ВН, 1959, бр.* 2524, 3. Българските алпинисти се готвят с чест за II конгрес на БТС [Български туристически съюз]. Като завършък на тяхната активна подготовка е републиканската зимна алпиниада — най-масовата ни зимна проява, която ще се състои в Мальовишкия дял на Рила. ОФ, 1961, бр.* 5147, 3.
АЛПИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Вид спорт, който се състои в изкачване и преминаване на труднодостъпни планински върхове, ледници, скали с помощта на специални съоръжения (въжета, клинове и др.); високопланински туризъм. В 20 спортни дружества работят активно секции по алпинизъм, все по-голяма популярност придобиват състезанията по скално катерене. Е, 1979, бр. 20, 4. Състезания по алпинизъм.
2. Учебен предмет за този вид спорт в спортно учебно заведение. Конкурс за преподавател* по алпинизъм.
— От фр. alpinisme.
АЛПИНИ`СТ м. Спортист, който се занимава с алпинизъм. Навярно за един опитен алпинист като мене не е трудно да пропълзи тези двадесетина разкрача и да застане до самата вряща каша, за да се полюбува на огнедишащата й жар… П. Бобев, К, 56. Тя [стената] беше висока може би петдесет* метра и толкова гладка, че нито един алпинист не би могъл да се покачи по нея. М. Марчевски, ТС, 35.
— Фр. alpiniste.
АЛПИНИ`СТКА ж. Жена алпинист. Кокетният алпийски лагер, разположен до самата река Лом, под отвесните скали край Басарабово, Русенско, приюти най-добрите алпинисти и алпинистки от цялата страна. НС, 1958, бр.* 122, 3.
