Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/338“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(→‎Некоригирана)
 
(→‎Коригирана)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
−
<i>вестният Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души.</i> ВН, 1961, бр. 3048, 4. <i>Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите).</i> Ист. V кл, 1980, 208. 2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. <i>Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 132. <i>Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-голе-мия варшавски парк, беше препълнен с публика.</i> ОФ, 1950, бр. 1796, 3.
+
<i>Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души.</i> ВН, 1961, бр. 3048, 4. <i>Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите).</i> Ист. V кл, 1980, 208.
  
−
— От гр. o^Kpifleaxpov.
+
2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. <i>Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 132. <i>Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-големия варшавски парк, беше препълнен с публика.</i> ОФ, 1950, бр. 1796, 3.
  
−
АМФИТРИОН <i>м. Остар. Книж.</i> Домакин. <i>И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща... Наший амфитрион не бе пощадил шампането.</i> Ч (превод), 1875, кн.2, 89. <i>Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.
+
— От гр. ἀμφιθέατρον.{{попр|Отпечатано „ἀμφιϑέατρον“.}}
 +
----
 +
<b>АМФИТРИО`Н</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Домакин. <i>И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща… Наший амфитрион не бе пощадил шампането.</i> Ч (превод), 1875, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2, 89. <i>Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.
  
 
— От гр. собств.
 
— От гр. собств.
 +
----
 +
<b>А`МФОРА</b> <i>ж.</i> Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. <i>На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век.</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 9, 6. <i>В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници.</i> А. Дончев, СВС, 658. <i>Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино.</i> Ист. V кл, 1980, 97. <i>От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .., с червеното благоуханно дърво на африканските гори, .., с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 65.
  
−
АМФОРА <i>ж.</i> Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. <i>На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век.</i> НТМ, 1961, кн.9, 6. <i>В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А.</i> Дончев, СВС, 658. <i>Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино.</i> Ист. V кл, 1980, 97. <i>От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .. , с червеното благоуханно дърво на африканските гори,.. , с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 65.
+
— От гр. ἀμφορέυς през лат. amphora.
 +
----
 +
<b>А`МФОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> амфора. <i>Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.</i>
 +
----
 +
<b>АМФОТЕ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Хим.</i> Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. <i>Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 93. <i>Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.</i>
  
−
— От гр. ajupopsv; през лат. amphora.
+
— От гр. ὰμφότεος ’двояк, двустранен’.
 +
----
 +
<b>АМФОТЕ`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество на амфотерен.
 +
----
 +
<b>АН-</b>. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: <em>анаероби</em>, <em>аналфабет</em>, <em>анандрия</em>, <em>аналгезия</em>, <em>аналгин</em>, <em>анемия</em>, <em>анархия</em> и др.
  
−
АМФОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> амфора. <i>Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.</i>
+
— От гр. ἀ- (ἀν-) ’не, без’.
 +
----
 +
<b>АНА-</b>. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора и др.
  
−
АМФОТЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Хим.</i> Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. <i>Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 93. <i>Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.</i>
+
2. Обратно, напр.: <em>анаграма</em>, <em>анаморфоза</em>, <em>анамнеза</em> и др.
−
 
 
−
— От гр. ацфохеро^ 'двояк, двустранен'.
 
−
 
 
−
АМФОТЕРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество на амфотерен.
 
−
 
 
−
АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархияи др.
 
−
 
 
−
АМФИТРИОН
 
−
 
 
−
— От гр. a- (av-) 'не, без'.
 
−
 
 
−
АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора идр.
 
−
 
 
−
2. Обратно, напр.: анаграма, анамор-фоза, анамнезаидр.
 
  
 
3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.
 
3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.
  
−
4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: анапластия, анабаптизъм, анадиплозис.
+
4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: <em>анапластия</em>, <em>анабаптизъм</em>, <em>анадиплозис</em>.
  
−
— От гр. ava 'въз, върху, през, по'.
+
— От гр. ἀνά ’въз, върху, през, по’.
 +
----
 +
<b>АНА`</b> <i>съюз. Диал.</i> Но. <i>Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.
 +
----
 +
<b>АНАБАПТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Истор.</i> Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.
  
−
АНА <i>съюз. Диал.</i> Но. <i>Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.
+
— От гр. ἀναβαπτισμός ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.
−
 
+
----
−
АНАБАПТИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Истор.</i> Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.
+
<b>АНАБАПТИ`СТ</b> <i>м.</i> Последовател на анабаптизма.
−
 
 
−
— От гр. dvaPa7iTiCTfj.6&lt;; 'кръщавам повторно' през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.
 
−
 
 
−
АНАБАПТИСТ <i>м.</i> Последовател на анабаптизма.
 
  
 
— Нем. Anabaptist.
 
— Нем. Anabaptist.
 +
----
 +
<b>АНАБИО`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.
  
−
АНАБИОЗА <i>ж. Биол.</i> Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.
+
— От гр. ἀναβίωσις ’съживяване’.
−
 
+
----
−
— От гр. avap(o)CTiq 'съживяване'.
+
<b>АНАБИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> анабиоза. <i>Анабиотично състояние.</i>
−
 
+
----
−
АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> анабиоза. <i>Анабиотично състояние.</i>
+
<b>АНАБО`ЛЕН</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол. Мед.</i> Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. <i>Мъжките им [на спортистките] фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 28. <i>Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5.
−
 
 
−
АНАБОЛЕН -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол. Мед.</i> Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. <i>Мъжките им</i> [на спортистките] <i>фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 28. <i>Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати.</i> Леч., 1999, бр. 22, 5.
 
−
 
 
−
— От гр. avapoXii 'издигане'.
 
−
 
 
−
АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. <i>Противоп.</i> катаболизъм, дисимилация.
 
−
 
 
−
— От гр. avaPoXii 'издигане' през лат. anabolismus.
 
−
 
 
−
АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и,
 
−
 
 
−
<i>прил. Астрон.</i> Който се намира извън нашата галактическа система.
 
−
 
 
−
— От гр. ava 'над, извънЧуаА.акт1ко£ 'млечен'.
 
  
−
АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви
+
— От гр. ἀναβολή ’издигане’.
 +
----
 +
<b>АНАБОЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. <i>Противоп.</i> катаболизъм, дисимилация.
  
−
АНАГЛИ`ПТИКА
+
— От гр. ἀναβολή ’издигане’ през лат. anabolismus.
 +
----
 +
<b>АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Астрон.</i> Който се намира извън нашата галактическа система.
  
 +
— От гр. ἀνά ’над, извън’ +{{попр|Добавяне на интервали.}} γαλακτικός ’млечен’.
 +
----
 +
<b>АНАГЛИ`ПТИКА</b> ж. Релефни букви

Текуща версия към 12:05, 30 юли 2013

Страницата е проверена


Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите). Ист. V кл, 1980, 208.

2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители. А. Гуляшки, ЗВ, 132. Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-големия варшавски парк, беше препълнен с публика. ОФ, 1950, бр. 1796, 3.

— От гр. ἀμφιθέατρον.*

АМФИТРИО`Н м. Остар. Книж. Домакин. И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща… Наший амфитрион не бе пощадил шампането. Ч (превод), 1875, кн.* 2, 89. Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион. Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.

— От гр. собств.

А`МФОРА ж. Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век. НТМ, 1961, кн.* 9, 6. В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А. Дончев, СВС, 658. Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино. Ист. V кл, 1980, 97. От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .., с червеното благоуханно дърво на африканските гори, .., с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори. А. Гуляшки, ЗВ, 65.

— От гр. ἀμφορέυς през лат. amphora.

А`МФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амфора. Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.

АМФОТЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите. ПН, 1935, кн. 5-6, 93. Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.

— От гр. ὰμφότεος ’двояк, двустранен’.

АМФОТЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество на амфотерен.

АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархия и др.

— От гр. ἀ- (ἀν-) ’не, без’.

АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора и др.

2. Обратно, напр.: анаграма, анаморфоза, анамнеза и др.

3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.

4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: анапластия, анабаптизъм, анадиплозис.

— От гр. ἀνά ’въз, върху, през, по’.

АНА` съюз. Диал. Но. Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.

АНАБАПТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.

— От гр. ἀναβαπτισμός ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.

АНАБАПТИ`СТ м. Последовател на анабаптизма.

— Нем. Anabaptist.

АНАБИО`ЗА ж. Биол. Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.

— От гр. ἀναβίωσις ’съживяване’.

АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от анабиоза. Анабиотично състояние.

АНАБО`ЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Мед. Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. Мъжките им [на спортистките] фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди. ДТ, 1998, бр. 9, 28. Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати. Леч., 1999, бр. 22, 5.

— От гр. ἀναβολή ’издигане’.

АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. Противоп. катаболизъм, дисимилация.

— От гр. ἀναβολή ’издигане’ през лат. anabolismus.

АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Който се намира извън нашата галактическа система.

— От гр. ἀνά ’над, извън’ +* γαλακτικός ’млечен’.

АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Page:RBE_Tom1.djvu/338&oldid=7745“.