Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/324“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
-ски. <i>Остар. Прил. от</i> амбасадьор. | -ски. <i>Остар. Прил. от</i> амбасадьор. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АМБИВАЛЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, мн. -тни, <i>прил. Книж.</i> Двойнствен, двузначен, противоречив. <i>И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение.</i> АБВ, 1989, бр. 27, 4. | |
— Фр. ambivalent. | — Фр. ambivalent. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИВАЛЕ`НТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Двойственост, двузначност, противоречивост. — <i>Интересно е, че .. се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство.</i> Л. Дилов, МСПА, 45. | ||
| − | + | 2. <i>Псих.</i> Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого. | |
| − | — От лат. ambo | + | — От лат. ambo ’двама’ + valens, -ntis ’имащ сила’ през нем. Ambivalenz. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Езикозн.</i> Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.: <i>Пет корита</i> и <i>Петко рита на чешмата.</i> | ||
| − | + | — От лат. ambo ’две’ + гр. λόγος ’дума, реч’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От лат. ambo | + | <b>АМБИ`ЦИЙКА</b> <i>ж. Умал. ирон. от</i> амбиция. <i>Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще.</i> Г. Караславов, ПМ, 26. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АМБИЦИО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. <i>Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. <i>Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане.</i> Д. Димов, Т, 51. <i>А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен.</i> Б. Болгар, Б, 91. | |
| − | |||
| − | |||
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЦИО`ЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> амбициозен; честолюбиво, самолюбиво. <i>Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят.</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вежинов, ДМ, 72. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЦИО`ЗНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на амбициозен човек. <i>Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 223. <i>Проявявам амбициозност.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЦИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Предизвиквам у някого амбиция. <i>Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех;{{попр|Замяна на точка с точка и запетайка.}}</i> <b>амбицирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЦИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Обхваща ме амбиция. <i>Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина.</i> П. Славински, ПЩ, 331. <i>— Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 364. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИЦИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> амбицирам <i>и от</i> амбицирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБИ`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо. <i>Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция.</i> Й. Йовков, ПК, 108. <i>Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество — благородната амбиция да не останат назад.</i> Г. Караславов, ПМ, 82. <i>Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки, .., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план.</i> Ем. Станев{{попр|печатна грешка}}, ИК I, 240-241. <i>Имам амбицията да се подготвя добре за изпита.</i> △ <i>Нямам амбиции за нищо.</i> △ <i>Той върши всичко с амбиция.</i> | ||
| − | + | 2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. <i>Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател.</i> Кр. Велков, СБ, 43. <i>Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците; .. Касабов потърси други пътища на действие.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 432. <i>Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. ..</i> Л. Стоянов, X, 166. <i>Той постъпи така само от амбиция.</i> △ <i>Болни амбиции. Дребни амбиции.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. <i>Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател.</i> Кр. Велков, СБ, 43. <i>Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците;.. Касабов потърси други пътища на действие.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 432. <i>Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. ..</i> Л. Стоянов, X, 166. <i>Той постъпи така само от амбиция. | ||
— От лат. ambitio през фр. ambition. | — От лат. ambitio през фр. ambition. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБОЛЯ`САМ</b>. Вж. амболясвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБОЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>амболя`сам</b>, -аш, <i>св., прех. 1. Диал.</i> Присаждам, ашладисвам; болясвам. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Ваксинирам; болясвам. <b>амболясвам се, амболясам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Остар.</i> Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От гр. (ἀ) μπολιάξω ’присаждам; ваксинирам’. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБОЛЯ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> амболясвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`МБРА</b> <i>ж.</i> Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията. <i>И наоколо се носи тръпката</i> | ||
Текуща версия към 14:43, 26 юли 2013
-ски. Остар. Прил. от амбасадьор.
АМБИВАЛЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
— Фр. ambivalent.
АМБИВАЛЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Книж. Двойственост, двузначност, противоречивост. — Интересно е, че .. се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.
— От лат. ambo ’двама’ + valens, -ntis ’имащ сила’ през нем. Ambivalenz.
АМБИЛО`ГИЯ ж. Езикозн. Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.: Пет корита и Петко рита на чешмата.
— От лат. ambo ’две’ + гр. λόγος ’дума, реч’.
АМБИ`ЦИЙКА ж. Умал. ирон. от амбиция. Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще. Г. Караславов, ПМ, 26.
АМБИЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане. Д. Димов, Т, 51. А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен. Б. Болгар, Б, 91.
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АМБИЦИО`ЗНО. Нареч. от амбициозен; честолюбиво, самолюбиво. Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят. П.* Вежинов, ДМ, 72.
АМБИЦИО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на амбициозен човек. Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество. Ст. Даскалов, СЛ, 223. Проявявам амбициозност.
АМБИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого амбиция. Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех;* амбицирам се страд.
АМБИЦИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Обхваща ме амбиция. Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина. П. Славински, ПЩ, 331. — Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал! Ст. Даскалов, СЛ, 364.
АМБИЦИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от амбицирам и от амбицирам се.
АМБИ`ЦИЯ ж. 1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо. Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция. Й. Йовков, ПК, 108. Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество — благородната амбиция да не останат назад. Г. Караславов, ПМ, 82. Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки, .., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план. Ем. Станев*, ИК I, 240-241. Имам амбицията да се подготвя добре за изпита. △ Нямам амбиции за нищо. △ Той върши всичко с амбиция.
2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател. Кр. Велков, СБ, 43. Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците; .. Касабов потърси други пътища на действие. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. .. Л. Стоянов, X, 166. Той постъпи така само от амбиция. △ Болни амбиции. Дребни амбиции.
— От лат. ambitio през фр. ambition.
АМБОЛЯ`САМ. Вж. амболясвам.
АМБОЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; амболя`сам, -аш, св., прех. 1. Диал. Присаждам, ашладисвам; болясвам.
2. Остар. Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се страд.
— От гр. (ἀ) μπολιάξω ’присаждам; ваксинирам’.
АМБОЛЯ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от амболясвам.
А`МБРА ж. Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията. И наоколо се носи тръпката
