Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/791“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОТА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Благост, доброта. <i>Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око;. | + | <b>БЛАГОТА`</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Благост, доброта. <i>Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око; .. в сърцето му се будеше отдавна несещан трепет и някаква благота го погали и се разля по цялата му снага…</i> Ц. Церковски, Съч. III, 102-103. |
2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ). | 2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен. <i>Аз исках нарочно да ида на лов пак къде Горни Богров, за да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 25. <i>— Пий, Кремено, малко е горчивка тая вода, но тя е благотворна.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 68. <i>От земята тук, ний усещаме благотворната му [на слънцето] светлина.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 3. // Който донася голяма полза, много добри резултати; ползотворен, плодотворен, благоприятен. <i>Разтворили се широко вратите на България за християнската култура .. Това влияние било благотворно за България, защото византийската империя била наследник на богата антична култура.</i> Ист. VII кл, 20. <i>И своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички.</i> Т. Влайков, Съч. III, 51. |
2. <i>Остар.</i> Благотворителен. <i>В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 94. | 2. <i>Остар.</i> Благотворителен. <i>В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 94. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВОРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благодеяние (в 1 знач.). <i>За да бъдат неговите благотворения совършено пълни, тойзи великодушний гражданин лишал себе в най-нужни потребности: хранил ся почти с едни овощия.</i> С. Радулов, ГМП (превод), XXIX. <i>Тялото ся сохранява с храна, а душата с благотворения.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 17. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> | + | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Човек, който се занимава с благотворителност. <i>Как се не намери един богат човек, истински благотворител, който да направи едно .. дарение!</i> Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 2. |
| − | + | 2. Човек, който е извършил някакво добро дело или който върши благодеяния; благодетел. <i>Блазе на такива деятели, които съдействуват за пробужданието на народните нравствени сили .. Тези деятели стават едни от най-големите благотворители не само на отделни народи, но и на цялото човечество.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 3-4. <i>Като изобретател на барута той не може да се мери с благотворителите на чловечеството.</i> Лет., 1872, 253. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с благотворителност. <i>По Коледа дадохме едно любителско представление в училището с благотворителна цел.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 102. <i>Един ден при него дойде госпожица Симова — .. — и го помоли да вземе с нея участие в благотворителната вечеринка на женското дружество.</i> Д. Немиров, Д № 9, 63. <i>Благотворително дружество.</i> <i>Благотворителен концерт.</i> | ||
| − | 2. | + | 2. Който върши добри дела, прави благодеяния; благодеятелен. <i>От един такъв естествен чучур ся възползувал някой си благотворителен чиляк и направил чушма с една каменна чучурка, която течеше в каменно корито.</i> Ц. Гинчев, ДТ, 18. <i>Тя бе кротка, благотворителна, .., милостиво приглядвала сиромаси и злочастни.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛКА</b> ж. 1. Жена, която се занимава с благотворителност. |
| − | + | 2. Жена, която е извършила някакво добро дело или върши благодеяния; благодетелка. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Социална дейност, свързана с предоставяне на материална и парична помощ на нуждаещи се хора, извършване на дарителство и др. добри дела. <i>Евлоги и Христо [Георгиеви], са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. <i>Солоновът баща осиромашал от своето человеколюбие и благотворителност.</i> Н. Михайловски и др., ОС (превод), 156. <i>Да покажем на последний пример от неистощима й благотворителност: цели пят годин наряд тя даваше всяка неделя по четири оки хляб бедному вдовцу Тасену, кому били на ръце пят дячица.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 24. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Дейност на благотворител. | <b>БЛАГОТВОРИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Дейност на благотворител. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВО`РНО</b>. <i>Нареч. от</i> благотворен (в 1 знач.); благоприятно, ползотворно, плодотворно. <i>Просторът, чистият въздух и слънцето действували особено благотворно на децата.</i> Ст. Грудев, ББ, 13. <i>Това бе, .., една голяма радост за майка ми и за всички домашни, и тя подейстува благотворно и над мене.</i> К. Величков, ПССъч. I, 26. <i>Съкрушаващите удари, които със своите книги Гогол нанася на феодално-крепостническата държава, действуват най-благотворно и върху политическото възпитание на българския народ.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 184-185. <i>Присъствието на варът в гъстата или в набиената почва действува благотворно, а в роховитата вредително.</i> Знан., 1875, бр. 14, 218. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОТВО`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> 1.Благотворно, благоприятно въздействие. <i>Йов живял в Аравия..: цял изток го почитал зарад неговата благотворност,</i> |
| − | |||
Текуща версия към 19:20, 4 декември 2013
БЛАГОТА` ж. Диал. 1. Само ед. Благост, доброта. Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око; .. в сърцето му се будеше отдавна несещан трепет и някаква благота го погали и се разля по цялата му снага… Ц. Церковски, Съч. III, 102-103.
2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ).
БЛАГОТВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен. Аз исках нарочно да ида на лов пак къде Горни Богров, за да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. — Пий, Кремено, малко е горчивка тая вода, но тя е благотворна. Ив. Вазов, Съч. XXI, 68. От земята тук, ний усещаме благотворната му [на слънцето] светлина. С. Бобчев, ПОС (превод), 3. // Който донася голяма полза, много добри резултати; ползотворен, плодотворен, благоприятен. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура .. Това влияние било благотворно за България, защото византийската империя била наследник на богата антична култура. Ист. VII кл, 20. И своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички. Т. Влайков, Съч. III, 51.
2. Остар. Благотворителен. В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
БЛАГОТВОРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние (в 1 знач.). За да бъдат неговите благотворения совършено пълни, тойзи великодушний гражданин лишал себе в най-нужни потребности: хранил ся почти с едни овощия. С. Радулов, ГМП (превод), XXIX. Тялото ся сохранява с храна, а душата с благотворения. А. Гранитски, ПР (превод), 17.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се занимава с благотворителност. Как се не намери един богат човек, истински благотворител, който да направи едно .. дарение! Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 2.
2. Човек, който е извършил някакво добро дело или който върши благодеяния; благодетел. Блазе на такива деятели, които съдействуват за пробужданието на народните нравствени сили .. Тези деятели стават едни от най-големите благотворители не само на отделни народи, но и на цялото човечество. ПСп, 1876, кн. 11-12, 3-4. Като изобретател на барута той не може да се мери с благотворителите на чловечеството. Лет., 1872, 253.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с благотворителност. По Коледа дадохме едно любителско представление в училището с благотворителна цел. Ив. Вазов, Съч. XXI, 102. Един ден при него дойде госпожица Симова — .. — и го помоли да вземе с нея участие в благотворителната вечеринка на женското дружество. Д. Немиров, Д № 9, 63. Благотворително дружество. Благотворителен концерт.
2. Който върши добри дела, прави благодеяния; благодеятелен. От един такъв естествен чучур ся възползувал някой си благотворителен чиляк и направил чушма с една каменна чучурка, която течеше в каменно корито. Ц. Гинчев, ДТ, 18. Тя бе кротка, благотворителна, .., милостиво приглядвала сиромаси и злочастни. С. Радулов, ГМП (превод), 30.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛКА ж. 1. Жена, която се занимава с благотворителност.
2. Жена, която е извършила някакво добро дело или върши благодеяния; благодетелка.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Социална дейност, свързана с предоставяне на материална и парична помощ на нуждаещи се хора, извършване на дарителство и др. добри дела. Евлоги и Христо [Георгиеви], са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Солоновът баща осиромашал от своето человеколюбие и благотворителност. Н. Михайловски и др., ОС (превод), 156. Да покажем на последний пример от неистощима й благотворителност: цели пят годин наряд тя даваше всяка неделя по четири оки хляб бедному вдовцу Тасену, кому били на ръце пят дячица. С. Радулов, ГМП (превод), 24.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дейност на благотворител.
БЛАГОТВО`РНО. Нареч. от благотворен (в 1 знач.); благоприятно, ползотворно, плодотворно. Просторът, чистият въздух и слънцето действували особено благотворно на децата. Ст. Грудев, ББ, 13. Това бе, .., една голяма радост за майка ми и за всички домашни, и тя подейстува благотворно и над мене. К. Величков, ПССъч. I, 26. Съкрушаващите удари, които със своите книги Гогол нанася на феодално-крепостническата държава, действуват най-благотворно и върху политическото възпитание на българския народ. Н. Лилиев, Съч. III, 184-185. Присъствието на варът в гъстата или в набиената почва действува благотворно, а в роховитата вредително. Знан., 1875, бр. 14, 218.
БЛАГОТВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1.Благотворно, благоприятно въздействие. Йов живял в Аравия..: цял изток го почитал зарад неговата благотворност,
