Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/753“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>БИСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За публика в театър — извиквам на бис. | <b>БИСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За публика в театър — извиквам на бис. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСКВИ`Т</b> <i>м. Остар.</i> Бисквита. <i>Жената дъвчеше бисквит с тънък бял пласт сирене отгоре.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 55. |
— От фр. biscuit. | — От фр. biscuit. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСКВИ`ТА</b> <i>ж.</i> Препечено, обикн. плоско неголямо сухо тестено произведение, приготвено от брашно, захар, мазнина, яйца и пр. <i>Из широката стая тичаха деца, .. Едно влачеше .. дървено конче, друго гризеше бисквита.</i> Г. Райчев, ЗК, 233. <i>Ирина .. отиде в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе.</i> Д. Димов, Т, 669. <i>Чаени бисквити.</i> <i>Орехови бисквити.</i> <i>Шоколадови бисквити.</i> // Тестени сладки с различна форма. <i>Шприцовани бисквити.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИСКВИ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (рядко) -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до бисквити. <i>Бисквитена торта. | + | <b>БИСКВИ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (рядко) -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до бисквити. <i>Бисквитена торта.</i> <i>Бисквитно тесто.</i> <i>Бисквитено отделение.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИСКВИ`ТКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бисквита. <i>Дай ми няколко бисквитки.</i> | <b>БИСКВИ`ТКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бисквита. <i>Дай ми няколко бисквитки.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСМУ`Т</b>, <i>мн.</i> няма <i>м. Хим.</i> Химически елемент Bi — сребристосив с розова отсянка крехък метал, който има приложение в техниката, в медицината и пр. |
| − | — От нем. Wismut през фр. bismuth. Друга (остар.) форма: | + | — От нем. Wismut през фр. bismuth. Друга (остар.) форма: <b>висму`т</b>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСМУ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, и -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> бисмут; бисмутов. <i>Бисмутено съединение.</i> <i>Бисмутни руди.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСМУ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа бисмут; бисмутен. <i>Бисмутови руди.</i> <i>Бисмутови съединения.</i> <i>Бисмутови соли.</i> <i>Бисмутови лекарства.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`СТРЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бистря <i>и от</i> бистря се. <i>Плодовите сокове трябва да бъдат кристално бистри, което се постига чрез предварителното им ферментно.. бистрене и филтриране.</i> М. Киров, ТК, 66. <i>Бистрене на ракията. Бистрене на политиката.</i> | + | <b>БИ`СТРЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бистря <i>и от</i> бистря се. <i>Плодовите сокове трябва да бъдат кристално бистри, което се постига чрез предварителното им ферментно .. бистрене и филтриране.</i> М. Киров, ТК, 66. <i>Бистрене на ракията.</i> <i>Бистрене на политиката.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) бистря`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> бистря`л, -а, -о, <i>мн.</i> бистре`ли, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. <i>Върху грапавата кора личеха, издълбани с ножче, две големи печатни букви — ЗН… Здравко Николов. По тях бистрееше засъхнала кехлибарена смола.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРЕ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех. Рядко.</i> Бистрея. <i>Кладенците ся бистреят, / по реки вода шумти.</i> Кр. Пишурка, К, 58. |
---- | ---- | ||
<b>БИСТРИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за избистряне. <i>Колектив от научни работници при института е получил бистрилен препарат на прах.</i> ВН, 1952, бр. 167, 1. | <b>БИСТРИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за избистряне. <i>Колектив от научни работници при института е получил бистрилен препарат на прах.</i> ВН, 1952, бр. 167, 1. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИСТРИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Бистрота. <i>Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината й и за достойнството | + | <b>БИСТРИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Бистрота. <i>Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината й и за достойнството й, то и насъне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 30. <i>През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 137. <i>Морската вода се отличава още и с бистрината си; най-бистра е водата на Северний ледовитий океан и в някои места от Атлантический.</i> К. Смирнов, З, 41. <i>Тъй, давашиц [давайки] на детския разум се` повече и повече бистрина, учителят ще се труди йоще, за да управлява и подкрепя детинската воля с думи.</i> У, 1871, бр. 23, 356. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИ`СТРО</b> <i>нареч.</i> Ясно, светло, бодро. <i>Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици.. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 20. | + | <b>БИ`СТРО</b> <i>нареч.</i> Ясно, светло, бодро. <i>Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици .. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 20. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИСТРО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). <i>Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг.</i> СТ, 1999, бр. 24, 11. <i>Седнахме на „Плас Пигал“ в едно бистро.</i> ВЖ, 1999, бр. 47, 5. | + | <b>БИСТРО`</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). <i>Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг.</i> СТ, 1999, бр. 24, 11. <i>Седнахме на „Плас Пигал“ в едно бистро.</i> ВЖ, 1999, бр. 47, 5. |
| − | — От рус. | + | — От рус. быстро ’бързо’ през фр. bistro. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИСТРО ОК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> | + | <b>БИСТРО`ОК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> 1. Който е с ясни, светли очи. <i>Бистрооко девойче.</i> |
| − | + | 2. <i>Прен. Поет.</i> Който е много бистър, светъл като око. <i>В тоя град всичко почва и свършва с Пирин .. От него слиза бистрооката Глазне и поточетата, които ромолят по калдъръмените улици.</i> Н. Тихолов, ДКД, 215. <i>На юг в далнината се откриваше водосборното корито на река Арда — навалица от тумбести върхове, каменисти чуки и бърда, стъписали се да отворят път на бистрооката красавица за към Бялото море.</i> Н. Хайтов, ПП, 128. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Прен. Поет.</i> Който е много бистър, светъл като око. <i>В тоя град всичко почва и свършва с Пирин.. От него слиза | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРОПЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Поет.</i> За река, поточе и под. — който тече на бистри, пенливи струи. <i>В него [Троян] ще намериш и тихата романтика на китните старопланински селища, .., и чудно хубавия пейзаж на Балкана, от който стремглаво като млад сокол се спуща бистропенният Бели Осъм.</i> П. Христов, РД, 1958, бр. 6, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРОРО`ЖЕЦ</b>, <i>мн.</i> -жци, <i>м. Нар.-поет.</i> Вол с бели рога. <i>Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се` воловци бистророжци, / а кравите белопахки.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 428. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСТРОРО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> За вол, крава и под. — който има бели рога. <i>Воловци бистророжки.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 15:50, 20 ноември 2013
строши туй бисерченце дребно. К. Христов, Т, 51.
БИСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За публика в театър — извиквам на бис.
БИСКВИ`Т м. Остар. Бисквита. Жената дъвчеше бисквит с тънък бял пласт сирене отгоре. Б. Йосифова, БЧМ, 55.
— От фр. biscuit.
БИСКВИ`ТА ж. Препечено, обикн. плоско неголямо сухо тестено произведение, приготвено от брашно, захар, мазнина, яйца и пр. Из широката стая тичаха деца, .. Едно влачеше .. дървено конче, друго гризеше бисквита. Г. Райчев, ЗК, 233. Ирина .. отиде в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Д. Димов, Т, 669. Чаени бисквити. Орехови бисквити. Шоколадови бисквити. // Тестени сладки с различна форма. Шприцовани бисквити.
БИСКВИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бисквити. Бисквитена торта. Бисквитно тесто. Бисквитено отделение.
БИСКВИ`ТКА ж. Умал. от бисквита. Дай ми няколко бисквитки.
БИСМУ`Т, мн. няма м. Хим. Химически елемент Bi — сребристосив с розова отсянка крехък метал, който има приложение в техниката, в медицината и пр.
— От нем. Wismut през фр. bismuth. Друга (остар.) форма: висму`т.
БИСМУ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, и -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от бисмут; бисмутов. Бисмутено съединение. Бисмутни руди.
БИСМУ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа бисмут; бисмутен. Бисмутови руди. Бисмутови съединения. Бисмутови соли. Бисмутови лекарства.
БИ`СТРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бистря и от бистря се. Плодовите сокове трябва да бъдат кристално бистри, което се постига чрез предварителното им ферментно .. бистрене и филтриране. М. Киров, ТК, 66. Бистрене на ракията. Бистрене на политиката.
БИСТРЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) бистря`х, прич. мин. св. деят. бистря`л, -а, -о, мн. бистре`ли, несв., непрех. Рядко. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Върху грапавата кора личеха, издълбани с ножче, две големи печатни букви — ЗН… Здравко Николов. По тях бистрееше засъхнала кехлибарена смола. Цв. Ангелов, ЧД, 26.
БИСТРЕ`Я СЕ несв., непрех. Рядко. Бистрея. Кладенците ся бистреят, / по реки вода шумти. Кр. Пишурка, К, 58.
БИСТРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който служи за избистряне. Колектив от научни работници при института е получил бистрилен препарат на прах. ВН, 1952, бр. 167, 1.
БИСТРИНА`, мн. няма, ж. Бистрота. Ако захванеш да мислиш за нейната [на ракията] миризма, за бистрината й и за достойнството й, то и насъне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета. Л. Каравелов, Съч. VII, 30. През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Морската вода се отличава още и с бистрината си; най-бистра е водата на Северний ледовитий океан и в някои места от Атлантический. К. Смирнов, З, 41. Тъй, давашиц [давайки] на детския разум се` повече и повече бистрина, учителят ще се труди йоще, за да управлява и подкрепя детинската воля с думи. У, 1871, бр. 23, 356.
БИ`СТРО нареч. Ясно, светло, бодро. Единият пусна колесарчето и застана усмихнат пред Здравко. По белезникавото му лице се стичаха кални потни капчици .. Само сините му очи се усмихваха бистро и чисто, като че грееха. Цв. Ангелов, ЧД, 20.
БИСТРО`, мн. -а`, ср. Малък ресторант или закусвалня (първоначално във Франция). Привличат ги [туристите] не само цветните полета, но и самото градче с неговата старинна архитектура, с малките бистра и ресторантчета, предлагащи ястия от френския Юг. СТ, 1999, бр. 24, 11. Седнахме на „Плас Пигал“ в едно бистро. ВЖ, 1999, бр. 47, 5.
— От рус. быстро ’бързо’ през фр. bistro.
БИСТРО`ОК, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ясни, светли очи. Бистрооко девойче.
2. Прен. Поет. Който е много бистър, светъл като око. В тоя град всичко почва и свършва с Пирин .. От него слиза бистрооката Глазне и поточетата, които ромолят по калдъръмените улици. Н. Тихолов, ДКД, 215. На юг в далнината се откриваше водосборното корито на река Арда — навалица от тумбести върхове, каменисти чуки и бърда, стъписали се да отворят път на бистрооката красавица за към Бялото море. Н. Хайтов, ПП, 128.
БИСТРОПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. За река, поточе и под. — който тече на бистри, пенливи струи. В него [Троян] ще намериш и тихата романтика на китните старопланински селища, .., и чудно хубавия пейзаж на Балкана, от който стремглаво като млад сокол се спуща бистропенният Бели Осъм. П. Христов, РД, 1958, бр. 6, 2.
БИСТРОРО`ЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Вол с бели рога. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се` воловци бистророжци, / а кравите белопахки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 428.
БИСТРОРО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За вол, крава и под. — който има бели рога. Воловци бистророжки.
