Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/673“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Който има много голямо, неоценимо значение; неизмеримо ценен, неоценим. <i>По- | + | {{+}} |
| + | 2. Който има много голямо, неоценимо значение; неизмеримо ценен, неоценим. <i>По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Но това безценно животно станало жертва на лакомията си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 238. <i>В оркестъра .. Куинси .. натрупва безценен опит.</i> Диал., 1990, бр. 6, 14. <i>Скъпи, безценни са старините за секи един народ.</i> Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, б. с. <i>Намерих и такива оригинали, които да притежават на ръцете си безценни документи по народните ни работи. „Не ги даваме“ — отговаряха тие.</i> З. Стоянов, ЗБВ, I, 9. <i>На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. / На твойте рани, кръв безценна, / на твойта жалост и тъга.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 31. <i>Безценна услуга.</i> | ||
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Който има, притежава много положителни качества. <i>А знаете ли какъв безценен човек съсипаха? Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето.</i> П. Велков, СДН, 384. <i>Безценен характер.</i> // <i>Прен.</i> Обикн. при обръщение — мил, безкрайно скъп. <i>Ти, безценни друже, с беззаветната си преданост към мене ще обичаш така и оная, която ще стане моя жена и твоя господарка.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 84. <i>Откъсна се от моите ръце, / .. / и полетя с момчетата на път / ти, рожбо моя, сине мой безценен.</i> Е. Багряна, ПЗ, 8. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЦЕ`НЗУРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> 1. За думи, изрази и под. — нецензурен, неприличен. <i>Безцензурни думи.</i> <i>Безцензурен анекдот.</i> | ||
| − | + | 2. Който говори неприлични неща. <i>Г-н редакторе, калният Ви живот, лекото Ви поведение, … — не Ви дават възможност да виждате по-далече от носа си, а камо ли да се занимавате с критики, които не са достояние за Вашите безцензурни уста.</i> Ив. Вазов, СНЖ, 45. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦЕ`НИЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Обикн. в съчет.: <b>На безценица</b>. На много ниска цена, която не съответствува на стойността на предмета. <i>Тая воденица Джупуните бяха купили на безценица. На времето Костадин не искаше да купуват този излишен имот, но брат му настоя, полакомен от евтината цена.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 16. <i>Той бе добре оценил къщата и не искаше да я даде на безценица. Но купувачите бяха непреклонни. Все по-малко и по-малко пари му предлагаха.</i> А. Михайлов, ДШ, 82. <i>Малко преди Освобождението турското правителство продало на безценица порутения и напълно стихнал от врява безистен на софийския търговец Фархи.</i> П. Мирчев, К, 57. // При много ниско заплащане на труда. <i>Зимно време, през най-студените и гладни дни, той коткаше циганите, даваше им дръвца и брашънце и ги обвързваше, за да му отработват на безценица през лятото.</i> Г. Караславов, ОХ I, 76. |
| − | 2. | + | 2. <i>Остар.</i> Много ниска цена, ниско заплащане за нещо. <i>Участниците в събранието бяха все възрастни хора — селяни, на които тежеха правителствените наредби, .., възмущаваше ги безценицата на продуктите, за които работеха денонощно — житото, царевицата, слънчогледа, цвеклото.</i> Сл. Трънски, Н, 119. <i>Тия печатници скоро били затворени, защото при безценицата на труда в онова време печатните книги стрували по-скъпо от ръкописните.</i> Б. Ангелов, ДС, 142. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦЕ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн</i>, -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед. Рядко. Отвл. същ. от</i> безценен. |
| − | + | 2. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Скъпа вещ, скъпоценност; ценност. <i>У заловените се намериха безценности в пари, накити и покъщнина.</i> Ст. Младенов, БТР 1, 133. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦЕ`НТРОВ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Техн.</i> При който обработваната вещ не се прикрепя към център, а лежи свободно на специално приспособление. <i>Безцентров начин на шлифоване.</i> <i>Безцентрова шлифовка.</i> <i>Безцентрова шлайфмашина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦЕРЕМО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който не се съобразява с приетите правила за вежливост и приличие; дързък, нахален. <i>Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни, безцеремонни, повличат пътниците и ги изблъскват на малкия площад зад гарата.</i> К. Константинов, ПЗ, 219. <i>Йоргов си представяше този нов богаташ като обикновен селендурин, .., непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки.</i> Г. Караславов, Т, 5. <i>Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик .. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти.</i> Др. Асенов, ТКНП, 211. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Който е израз, проява на незачитане на нормите за вежливост и приличие; дързък, нахален. <i>— Ще ми дадеш ли грозде? — попита той. — Вземи си! — каза тя троснато. Безцеремонният начин, по който й заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност, говорейки им на „ти“.</i> Д. Димов, Т, 6. <i>В следващата секунда тя [Ирина] съзна насмешливо, че този мъж й харесваше с широките си плещи, със стройното си тяло, с безцеремонното си и дръзко държане.</i> Д. Димов, Т, 403. <i>Безцеремонно обръщение.</i> <i>Безцеремонно отношение.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЦЕРЕМО`ННО</b> <i>нареч.</i> По безцеремонен начин, без стеснение; дръзко, нахално. <i>Борис Казански седна безцеремонно при тях и със своята бруталност веднага завладя цялата маса.</i> Д. Ангелов, ЖС, 226. <i>Като разтика безцеремонно стоящите пред него хора, Хатипов излезе напред.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 411. <i>И тя си тръгна с вирната</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:59, 29 октомври 2013
2. Който има много голямо, неоценимо значение; неизмеримо ценен, неоценим. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Но това безценно животно станало жертва на лакомията си. Й. Йовков, Разк. I, 238. В оркестъра .. Куинси .. натрупва безценен опит. Диал., 1990, бр. 6, 14. Скъпи, безценни са старините за секи един народ. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, б. с. Намерих и такива оригинали, които да притежават на ръцете си безценни документи по народните ни работи. „Не ги даваме“ — отговаряха тие. З. Стоянов, ЗБВ, I, 9. На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. / На твойте рани, кръв безценна, / на твойта жалост и тъга. Ив. Вазов, Съч. I, 31. Безценна услуга.
3. Прен. Който има, притежава много положителни качества. А знаете ли какъв безценен човек съсипаха? Като си помисля как затриха бай Лале, та чак кръв ми капе на сърцето. П. Велков, СДН, 384. Безценен характер. // Прен. Обикн. при обръщение — мил, безкрайно скъп. Ти, безценни друже, с беззаветната си преданост към мене ще обичаш така и оная, която ще стане моя жена и твоя господарка. Н. Попфилипов, РЛ, 84. Откъсна се от моите ръце, / .. / и полетя с момчетата на път / ти, рожбо моя, сине мой безценен. Е. Багряна, ПЗ, 8.
БЕЗЦЕ`НЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. 1. За думи, изрази и под. — нецензурен, неприличен. Безцензурни думи. Безцензурен анекдот.
2. Който говори неприлични неща. Г-н редакторе, калният Ви живот, лекото Ви поведение, … — не Ви дават възможност да виждате по-далече от носа си, а камо ли да се занимавате с критики, които не са достояние за Вашите безцензурни уста. Ив. Вазов, СНЖ, 45.
БЕЗЦЕ`НИЦА, мн. няма, ж. 1. Обикн. в съчет.: На безценица. На много ниска цена, която не съответствува на стойността на предмета. Тая воденица Джупуните бяха купили на безценица. На времето Костадин не искаше да купуват този излишен имот, но брат му настоя, полакомен от евтината цена. Ем. Станев, ИК I-II, 16. Той бе добре оценил къщата и не искаше да я даде на безценица. Но купувачите бяха непреклонни. Все по-малко и по-малко пари му предлагаха. А. Михайлов, ДШ, 82. Малко преди Освобождението турското правителство продало на безценица порутения и напълно стихнал от врява безистен на софийския търговец Фархи. П. Мирчев, К, 57. // При много ниско заплащане на труда. Зимно време, през най-студените и гладни дни, той коткаше циганите, даваше им дръвца и брашънце и ги обвързваше, за да му отработват на безценица през лятото. Г. Караславов, ОХ I, 76.
2. Остар. Много ниска цена, ниско заплащане за нещо. Участниците в събранието бяха все възрастни хора — селяни, на които тежеха правителствените наредби, .., възмущаваше ги безценицата на продуктите, за които работеха денонощно — житото, царевицата, слънчогледа, цвеклото. Сл. Трънски, Н, 119. Тия печатници скоро били затворени, защото при безценицата на труда в онова време печатните книги стрували по-скъпо от ръкописните. Б. Ангелов, ДС, 142.
БЕЗЦЕ`ННОСТ, -тта`, мн, -и, ж. 1. Само ед. Рядко. Отвл. същ. от безценен.
2. Обикн. мн. Остар. Скъпа вещ, скъпоценност; ценност. У заловените се намериха безценности в пари, накити и покъщнина. Ст. Младенов, БТР 1, 133.
БЕЗЦЕ`НТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който обработваната вещ не се прикрепя към център, а лежи свободно на специално приспособление. Безцентров начин на шлифоване. Безцентрова шлифовка. Безцентрова шлайфмашина.
БЕЗЦЕРЕМО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не се съобразява с приетите правила за вежливост и приличие; дързък, нахален. Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни, безцеремонни, повличат пътниците и ги изблъскват на малкия площад зад гарата. К. Константинов, ПЗ, 219. Йоргов си представяше този нов богаташ като обикновен селендурин, .., непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки. Г. Караславов, Т, 5. Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик .. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти. Др. Асенов, ТКНП, 211.
2. Който е израз, проява на незачитане на нормите за вежливост и приличие; дързък, нахален. — Ще ми дадеш ли грозде? — попита той. — Вземи си! — каза тя троснато. Безцеремонният начин, по който й заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност, говорейки им на „ти“. Д. Димов, Т, 6. В следващата секунда тя [Ирина] съзна насмешливо, че този мъж й харесваше с широките си плещи, със стройното си тяло, с безцеремонното си и дръзко държане. Д. Димов, Т, 403. Безцеремонно обръщение. Безцеремонно отношение.
БЕЗЦЕРЕМО`ННО нареч. По безцеремонен начин, без стеснение; дръзко, нахално. Борис Казански седна безцеремонно при тях и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226. Като разтика безцеремонно стоящите пред него хора, Хатипов излезе напред. Ем. Станев, ИК I-II, 411. И тя си тръгна с вирната
